- Г-н Николов, казахте, че животът на българите в Босилеград е много труден. С какво са принудени да се сблъскват в ежедневието си?
- Трудностите са заради изолираността на района. Това е район, който не успява да се интегрира в Сърбия, а към България е затворен. Огромна безработица, нарушаване на човешките права, несигурност за населението. Полицейски своеволия ограничават свободата на словото, на мисълта. Възрастовата структура на населението е висока.
- Как се справят хората?
- Изселват се в България, в Сърбия. Емигрират. Досега основното занимание беше земеделие и животновъдство, а сега и това вече няма бъдеще.
- Какво е отношението на сръбската държава към българите?
- То е едно и също от 1920 година - стремеж към обезлюдяване на районите и тяхната дебългаризация. Дискриминационно отношение във всеки един смисъл. От 30 000 жители паднахме под 8000.
- Това ли беше причината да създадете културно-информационния център в Босилеград?
- Създадохме го през 1997 година с подкрепата на българската държава. Целта беше да подпомогнем тогавашните млади интелектуалци да се справят с изолацията, с належащите проблеми и трудности на населението. Не забравяйте, че места като Босилеград са гранични райони и половината близки на хората са в България. Идеята беше със създаването на културно-информационния център да се противопоставим на сръбската асимилационна политика.
- И какви са резултатите от неговата дейност?
- Там, където работихме, действително има резултати. През 1993 година например само 3 деца искаха да учат в България, докато през 2013 година е точно обратното - 2 или 3 деца отиват да следват в Сърбия. Това е голям напредък. Преди населението не можеше да си помисли за българско гражданство, докато сега повече от половината вече имат. И всички си купиха коли с български регистрационни номера и това много дразни сръбските власти.
- След като това толкова много ги дразни, полицаите спират ли ги нарочно, без причина, за да ги глобяват?
- Спират ги. Пишат актове, отнемат коли. И празниците ни ги дразнят, но ние всичките ги отбелязваме.
- Но и там не минава без спънки, предполагам?
- Тези празници утвърждават българското ни национално самосъзнание. А това е политика, срещу която властите се борят. Имам чувството, че те губят почва под краката си в такива момента. От няколко години успяваме да отбележим 24 май с гостуване на популярни български хорови състави. Опитваме се да стимулираме децата, които изучават български език и история, с награди, литературни конкурси, състезания за най-добра рисунка на тема светите братя Кирил и Методий. Тази година властите се раздразниха много от това и се опитаха да ни противодействат с чалгизиране на разни събития и опити да преподреждат културните програми не така, както ние ги замисляме.
- Българската общност може ли да разчита на политически партии или лобита, които да й съдействат за решаването на подобни проблеми?
- Политическите партии не са най-добрата форма на провеждане на някаква възрожденска политика. Те са свързани с определени групировки и интереси. Ние в началото, през 90-те години, първото, което направихме, беше да създадем политическа партия „Демократичен съюз на българите“. Тя успя да се задържи на сцената 20 години. Но започна разделение на различни фракции заради определени интереси и настъпи разслоение. Пътят за решаване на проблемите ни обаче не е чрез партии. Ние не можем да водим борба с политическите сили в Белград, които разполагат с медии и ресурси. Сръбското общество е изключително консервативно и следва великосръбска, националистическа и хегемонистична политика за изсмукване на малцинствата.
- Обикаляте цяла България в търсене на партньори и подкрепа. Как установихте контакт с русенските офицери от запаса?
- С Русе сме работили по няколко направления. Чисто приятелски г-н Ангел Пелтеков е един от най-добрите сътрудници на списание „Бюлетин“, което му е попаднало по някакъв начин и сам прояви желание да ни помага. С Младежкия дом в Русе сме реализирали проекти по линията на младежкото сътрудничество. Те са идвали да изпълняват програми, ние сме гостували тука.
- От какво има нужда центърът?
- Основно от финанси за издаване на „Бюлетин“. Освен списанието, може да направим и други неща - издаване на книги например.
- Казахте, че „Бюлетин“ се издава в 800 бройки. Кога излезе първият му брой?
- През 1998 година. Това е едно от най-търсените списания. Беше единственото списание на българите в Сърбия, което бе забранявано по време на режима на Милошевич със специална наредба на министър. Явно много са се подразнили. Целта на властите винаги е да те предизвикат, да те сплашат.
Иван Николов е председател на Културно-информационния център в сръбския град Босилеград, където живее голяма българска общност. Освен това той е редактор на единственото издание в района, което се списва на български език - „Бюлетин“. Списанието излиза, когато се съберат достатъчно средства за неговото отпечатване, което обикновено е веднъж на 2-3 месеца.
В края на миналата седмица Иван Николов беше гост на Регионалния съюз на офицерите и сержантите от запаса и резерва в Русе. На проведената среща бе подписан договор за сътрудничество и съвместна дейност между русенската структура и културно-информационния център в сръбския град. Освен това съюзът пое ангажимент да се абонира за босилеградския „Бюлетин“.