Бурно зелено море, пусти плажове и силен вятър, но в същото време оживена морска градина и пълен с хора мост. Така може да се опише крайбрежието на Бургас в последните "почивни дни" на пясъка, преди върху него да са хвърлили своите хавлии първите летовници, предаде БГНЕС.

Студеният бриз отново не бе попречил на рибарите, които от години идват на Бургаския мост, за да хвърлят въдици и да дочакат някое попче да се закачи за куката. Сред тях бе Ангел Ташев, който вече 40 години, почти всеки ден, идва, за да улови малко попчета, защото приема това като развлечение.

Въпреки че е изминало толкова много време, бургазлията все още си спомня първия ден, в който се е опитал да хване риба. Негов приятел го развел с лодка в морето, а след като Ангел се запалил по риболова, аз също си купил такава. Старият любител-рибар се похвали, че му се е случвало да хване и шаран, но най-голямата риба, клъвнала въдицата му на Бургаския мост, е кефал.

"Най-много риба се лови рано сутринта, при изгрев-слънце, но когато времето е лошо и ветровито, е по-трудно. Тогава морето е бурно, има мъртво вълнение и водорасли, а те правят рибата неспокойна", разказа Ангел за тайните на богатия улов и обясни, че е на моста във ветровит ден, защото в хубаво време всеки може да дойде за риба, но тръпката е да дойдеш, когато е по-студено и ветровито. Според него през годините рибата сравнително е намаляла, заради замърсяването, но за сметка на това рибари по моста не липсват. Дори сутринта е трудно да си намериш място по парапетите, където да застанеш. "Новият облик на Бургас е много хубав и много неща се направиха за града, но има още какво да се желае, за да стане по-привлекателен както за българите, така и за чужденците", каза с усмивка рибарят.

Баща и син, и двамата Тодоровци, бяха сред "новобранците", който идват от около 2 седмици, за да пробват своя късмет. По "висенето" с въдица на един от символите на морския град, се е запалил малчуганът, докато е гледал как един дядо прави това. Така малкият Тодор е решил също да се пробва, но се оказало, че големият Тодор, който е автомобилен инженер, хваща повече риба от сина си.

"Понякога кълве, понякога - не, но при риболова най-важно е настроението", разказа Красимир, който вече е пенсионер, но от много малък е на пост на моста. "Тук, докато лови риба, човек забравя за проблемите", сподели рибарят, за когото морето е единственото място, на което намира спокойствие. " И млади хора идват, но по-скоро си запълват времето – едни се карат с жените си, други – с бабите, но тук всички намираме спокойствие", каза още той.

Като всеки един пенсионер, и Красимир се оплака от беднотията, но се похвали, че 2-3 пъти в седмицата похапва пържена риба, уловена от Бургаския мост и най-хубавото на това е, че освен вкусна, тя е и прясна.