Преди шест години Светослав Иванов или накратко казано Слави от Русе сяда на жълтото диванче в „Шоуто на Слави“ и показва някои от най-ценните екземпляри в уникалната си колекция от лъжички.
Срещата с Дългия остава в историята на телевизията, а броят на експонатите продължава да се увеличава. Тогава те са грижливо подредени в кутии, но внушителната им армия принуждава колекционера да ги строи в редици така, че да могат всички да имат своята „първа позиция“. И тъй като Слави е преди всичко музикант, сега лъжичките му са изписали като ноти в петолиние своята мелодия на забавни истории и пътешествия от неговата специална витрина.
Това са 520 униката, като ветеранът сред тях е връстник на Освобождението на България 1878 и е семейна реликва.
Не е шега, че съм захранен със сребърна лъжичка
точно такава е тази, с която по традиция давали на бебетата в рода ни първата им храна, различна от майчиното мляко, обяснява Слави.
Той с гордост показва останалите си „звезди“ - от седефена мида със сребърна дръжка, сребърна с гравиран цигулар, с кенгуру от Австралия, с часовник от Лондон, с гербове на графства и още десетки истински ювелирни изработки.
Познавам ги толкова добре, че дори мога да видя разликите в орнаментите, но тези детайли не ги броя за отделни екземпляри, обяснява колекционерът.
Тази страст към лъжичката пламнала напълно случайно. Слави бил в пети клас, когато баща му отказал да го пусне с тайфата на екскурзионно летуване. Това се случва през 1974 г., когато е модно децата да събират нещо - кой салфетки, кой марки, кой значки и въобще кой каквото си науми. Тъй като маршрутът на пропуснатото по неволя екскурзионно включвал седем хижи в Стара планина, Слави си пожелал за подарък от приятелите седем лъжички - от всяка хижа по една. Юнаците се върнали със седем за супа и седем за десерт - всички различни и добра основа за колекцията.
Разбира се, че сред тях има взети от приборите на хижите с доста адреналин, защото това „вземане“ би могло да се нарече и кражба, но пък тази дума е много, много пресилена. Хижарите вероятно дори не са забелязали липсите, които
се превръщат в истинско съкровище
за Слави.
И то съкровище, което не съм попилял, а съм съхранил добре, шегува се днес ценителят.
Доста преди това идва прозвището му Котън. В края на 60-те години излиза филмът „Синия войн“ за сложните отношения между белите и индианците в Америка, който се превръща в мания и всеки си избира герой, на когото иска да прилича. Слави се спира на капитан Котън и това име го следва през целия му живот. По-късно негови приятели казват, че всъщност Котън трябва да идва от Cotton - на английски памук, защото душата му е нежна, ласкава и мека като памук.
Днес уникалната колекция е поставена точно до най-важното в живота на Слави - клавирите, колоните и усилвателя. Още като дете той започва с уроците по пиано при най-добрата тогава педагожка Надежда Славчева - майка на композитора Панайот Славчев и пианистката Светла Славчева. Осемте години пред клавишите карат семейството да се замисли дали от момчето ще става музикант или е по-добре да има мъжки занаят. Насочват го към Електротехникума и Слави попада в единствената паралелка в страната, в която експериментално се въвежда задължителен руски език.
Ние бяхме такива образцови образи всичките, че нито руския изучихме, нито електротехниката и да има най-много четирима от 34, които да работят по специалността си, разказва възпитаникът на „Четвърти А Образцов курс“.
Приятелствата, които се завързват тогава, остават за цял живот и вероятно това е единственият клас, който се събира не на по 10 години веднъж, а всяка година по два пъти.
Естествено, че си имат група във Фейсбук и там съобщават както за срещите, така и за важните събития в живота си - успехи, нова работа, сватби и вече внучета.
В същия този славен техникум се създава
най-добрата русенска поп група - „Интеграл“
Вальо и Росен бяха малко по-големи от мен и ме изчакаха да изляза от казармата, да завъртим голямото колело на групата, спомня си Слави.
Неговият път към микрофона тръгва още през 1977 г., когато пее при известния вокален педагог Вили Икономов в новооткрития Младежки дом. Зареждат се прослушвания и конкурси за млади естрадни изпълнители, на които се явяват приятелите Слави и покойният вече Вихрен Илиев.
Тогава никой не беше чувал за мъжки дует - нямаше братя Аргирови, нямаше нищо, а нас Икономов ни хареса и започнахме да пеем по десетките тържества, които се правеха тогава, разказва музикантът.
Момчетата от „Интеграл“ - Слави, Валери Петров, Венцислав Цеков и Росен Маринов /днес също покойник/, навлизат смело в музикантското общество на Русе и се превръщат в най-търсената група за ресторантите на града. През деня и четиримата работят в предприятията, а вечер - в „Чифлишки хан“. В почивките разучават нови песни, търсят текстове и натрупват репертоар за завиждане.
Най-трудно беше да намериш подходящ текст за мелодия на западен изпълнител
която си чул по радиото или от плоча, разкрива Слави, който има основната грижа по адаптацията на тази „упадъчна“ музика.
По правилата на социалистическата масова култура всички групи тогава са задължени да изпълняват 50% българска музика, 30% руска и 20% западна, но в превод. Така Слави хваща например стихосбирка на Евтим Евтимов и хитът на Стиви Уондър „I Just Called To Say I Love You“ става „Безкраен път до теб вървях“.
Ако не изпълниш тези условия, няма да те допуснат нито в „Приста“, нито в „Потстдам“, нито в „Севастопол“ - всички елитни заведения, останали в миналото като милолетен преводен шлагер. Щастливото време на групата продължава до 1986 г., след което момчетата се пръскат и „Интеграл“-ната схема се разпада.
Две години по-късно пианистът на групата се качва за първи път на един от новите тогава пасажери по Дунав и
три години не слиза на сушата
Вятърът го отвява в Кипър, а след това друг приятел го кани в Норвегия - страната, която събра най-добрите български музиканти. Когато през 1994 г. Слави се връща в Русе, с ужас установява, че с музика никой не се занимава и трябва да опита друг начин за изхранване на семейството. Започва с търговия и заедно с баща си правят четири магазина за хранителни стоки. Работи от 4 часа сутрин до късно вечерта. Четири години по-късно зарязва бизнеса заради труден момент в семейството си. Тъй като вече е продал всички инструменти, Слави е принуден отново да замине за Кипър, но да си изкарва хляба като готвач. До обед приготвя храна и сервира на посетителите, вечер сяда на синтезатора и свири за гостите в ресторанта.
Оттогава си зная, че ако едно заведение е пълно, кухнята е добра, а ако е празно - оркестърът е виновен, шегува се виртуозът в кухнята и на клавишите.
Няма лъжица, която да е голяма за неговата уста
затова и не се плаши от никакви трудности. Връща се отново в родния Русе, за да върти скарите на „Воден“ и „Борисова“.
В един момент ми писна да се моля на някакви момчета, които не разбират от работата, но акъл дават и на 14 март 2013 г. направих отново обрат в живота си - върнах се към музиката, споделя пианистът.
Само за два дни набавя от приятели инструменти, колони, усилвател, микрофон, компютър. Собствениците на механа „Хъшове“ отварят вратите си за класическите мелодични парчета, които доставят удоволствие на клиентите им и нямат нищо общо с чалгата.
Сега Слави крои нови планове за пътувания и работа, като сам е наясно, че каквото и да прави, винаги ще се връща при черно-белите клавиши, микрофона, хубавата музика на любимите си звездни групи и обичаната колекция лъжички, която не спира да попълва.