Европейците ще отидат до урните от 22 до 25 май, за да изберат членовете на Европейския парламент, а гласуването ще бъде мерило за подкрепата на народа за европейската интеграция след годините на криза и, по-важното, ще покаже силата на антиевропейските партии както в левия, така и в десния спектър, пише сп. "Икономист".

Европейските избори обикновено са маловажни, белязани от все по-намаляваща избирателна активност и голям брой протестни вотове. Но този път изборите ще имат по-голямо значение от обичайното и могат да повлияят, най-вероятно индиректно, на хода на европейския проект.

Няколко последователни договори за ЕС предоставиха все по-големи правомощия на Европейския парламент, до такава степен, че сега той има почти еднаква позиция с тази на Съвета на министрите (който представлява правителствата) в одобряването на предлаганите от Европейската комисия (гражданската служба на ЕС) директиви. Но увеличаването на правомощията му той не успя да преобърне устойчивата тенденция за намаляваща избирателна активност, която се свива с всеки следващи избори, откакто бяха въведени преките избори през 1979 г. Нито даде отговор на възприятието за "демократичен дефицит" в сърцето на Европа. Една от причините е, че писаните в Брюксел закони често са сложни, властта е разлята, а решенията са обект на смътни компромиси в много институции. Друг фактор е, че най-спорният въпрос в последните години – кога и при какви условия свръхзадлъжнелите страни трябва да бъдат спасявани, се решава главно от националните правителства, не от институциите на ЕС. Трето обяснение е, че Европа с население от близо 500 граждани няма голямо усещане за обща политическа идентичност, те не представляват "демос".

Европейският парламент опитва да разпали обществен интерес като превръща изборите в състезание за следващия председател на Комисията, пост, който по традиция се решаваше от националните лидери. Водещите партии издигат топ кандидати, допълнени с редица дебати лице в лице и се споразумяха, че кандидатът на най-голямата група ще бъде изборът на парламента за ръководител на Комисията. Правителствените лидери гледат с подозрение на идеята, но не се осмелиха да спрат процеса. Продължителна безизходица относно номинацията е ясна възможност, която би довела до парализа в Брюксел. Един от кандидатите е Мартин Шулц, германският социалдемократ, който също така е председател на Европейския парламент. Ако успее да оглави Комисията, той ще постигне забележителна лична победа и за постоянно да измести властта от правителствата към Европейския парламент. Но по-политизирана Комисия ще породи въпроси относно ролята й като безпристрастен арбитър (например относно политиката по конкурентоспособността) и рефер между държавите-членки, били те големи или малки, с ляво или дясно управление.

Въпреки че федералистите могат да спечелят повече влияние, евроскептиците също се очаква да засилят позициите си. От дясно те вероятно ще сформират най-малко три групи – критични реформисти, доминирани от британските тори (в момента известни като Европейски консерватори и реформисти), по-скептична коалиция, доминирана от британската Партия на свободата (в момента известна като Европа на свободата и демокрацията) и нов крайнодесен съюз, оглавяван от Националния фронт във Франция, Партията на свободата в Холандия и други. Колкото до тези в ляво, социологическите изследвания показват, че евроскептиците могат да увеличат вота си от една пета до близо една трета в 751-местния парламент. Евроскептиците няма да могат да влияят на законодателството директно, но все пак ще породят три по-тънки последици. Първо, броят им ще направи трудно за институциите на ЕС да твърдят, че отговорът на всеки проблем е "повече Европа". Второ, те ще принудят традиционните партии да сформират голяма коалиция, за да бъдат директивите одобрявани и следователно това ще задълбочи демократичния дефицит. И трето, те ще отслабят и ужасят много национални правителства, тласкайки ги към по-евроскептични политики. Всичко това може да попречи на Европа да приведе в действие реформите, от които толкова отчаяно се нуждае, от задълбочаване на единния пазар, от стимулиране на свободната търговия и от поправяне на еврозоната.