„Русе е прекрасен град и не напразно му казват малката Виена. Центърът е най-хубав от всички български градове. Доходното здание е досущ като във Виена, в него има дори австрийска библиотека, а Дунав е много близо до града за разлика от австрийската столица, където от центъра до кея трябва да се изминат много километри. Единствената разлика с Виена е, че тук няма файтони, но това е обяснимо, тъй като нашият център е огромен, а при вас той се състои само от една улица. Сградите по нея обаче наподобяват на нашите паметници на културата, затова тук се чувствам като у дома. Престоят ми в Русе всяко лято за мен е лечение, защото времето е топло, а това е много добре за прочистването на гласа, който ми трябва през цялата година, за да изнасям лекции във Виена“.
Австрийският проф. д-р Йохан Крамер много бързо прави сравнението между малката и голямата Виена, откъдето идва. Вероятно не му се случва за първи път, а и той не е за първи път в Русе. Това всъщност му се е случило през далечната 1965 година и за него е било съдбоносно. Тогава 21-годишният австрийски студент по славянска филология
идва на гости на приятели и среща бъдещата си съпруга Франциска
Симпатичната русенка веднага грабва вниманието му не само с външността си, но и с впечатляващите за възрастта си житейски познания и интелект. Но докато прозвучи Менделсон, минават цели седем години, през които връзката между двамата млади не само издържа на хилядите километри разстояние, но и се задълбочава. „Пишехме си, тогава нямаше друга възможност. Един път в годината, а понякога и на две години, идвах в Русе и тогава се виждахме. За мен винаги е било удоволствие да съм тук, да се разхождам по кея и из малката Виена“, разказва на неправилен, но приличен за чужденец български професорът.
Пет години след първата им среща чувствата между Йохан и Франциска избуяват в почти ежедневно писане на писма. След още две двамата сключват граждански брак в Русе. И вече 41 години са семейство, живеят в Австрия, но всяко лято се връщат в Русе, в къщата на Франциска.
Постоянният им дом е в столицата на провинция Долна Австрия Санкт Пьолтен
на 60 км от Виена. Франциска е домакиня и се грижи за къщата и за семейството. Професорът е много благодарен на половинката си, защото с вниманието и грижите си за него тя го зарежда с енергия и спокойствие, което му позволява да се отдаде изцяло на своята работа.
Семейство Крамер има двама сина - Роман, на 38 г., и Виктор, на 34 г. Много се радваме, че големият син сега ще се жени и ако е рекъл Господ, в скоро време ще ни дари с внуче, казва с надежда в очите австрийският учен. Роман е юрист и работи в юридическо издателство. Виктор е компютърен специалист, но още няма намерение да се жени, тъй като при нас младите се задомяват след 38-годишна възраст, обяснява гордият баща.
От една година Йохан Крамер е пенсионер. Но и през ум не му минава да седне пред телевизора с вестник в ръце. В неделните дни и по празниците служи като... дякон в Руската православна катедрала „Св.Николай Чудотворец“ във Виена. Впрочем той е
достолепният свещенослужител със сребърна коса и брада, застанал до патриарх Неофит
в русенския храм „Св. Троица“ на Преображение Господне, когато Негово светейшество отслужи света литургия и се помоли за помирение на българския народ. Едва ли някогашният австрийски студент по славянска филология е сънувал, че ще застане рамо до рамо с главата на Българската православна църква и ще се моли за сънародниците на съпругата си. Но... неведоми са пътищата житейски.
А пътят на Йохан Крамер след филологическия факултет минава и през Богословския, после защитава докторски степени по славянска филология и по богословие, не закъснява и професурата. И до пенсионирането си преподава руски език и история на религията в различни училища и висши учебни заведения в Австрия. Споделя опит и знания в Института за повишаване на квалификацията на учители и във Философско-богословския университет във Виена. Автор е на научен труд по богословска антропология по съвместен проект между Австрия и Русия. Той представлява речник с над 700 страници, лично преведен от него на руски, който се разпространява в Германия, Австрия и Русия. След такава активна кариера немислимо е жизненият и общителен Йохан да остане извън обществения живот, затова той започва да служи като дякон в руския православен храм, а в останалото време преподава вероучение на бъдещи учители в институт в австрийската столица.
Впрочем има нещо, на което той всецяло и с удоволствие вече може да се отдаде и
така да заприлича на типичните австрийски, немски и френски пенсионери
които всяко лято преминават като жизнерадостно бяло ято през Русе. „Хобито ми е да пътувам в свободното си време. Обиколил съм много държави с групи, които организирам от Австрия и ги водя до различни страни в Европа, а миналата година стигнахме и до Перу. От януари досега съм организирал шест такива групи и съм ги завел на екзотични места по света“, казва с нескрита гордост професорът. И добавя, че заминава за Санкт Петербург, където на летището ще посрещне поредната австрийска група и ще ги разведе из приказния руски град на Нева. А той може да бъде чудесен екскурзовод, защото освен богата обща култура и задълбочено познаване на славянския свят, едва ли би срещнал някъде езикова бариера. Защото професорът е и полиглот - знае 9 езика с родния немски. Покрай славянската филология е научил латински, гръцки и руски, без да се броят познанията по другите изучавани славянски езици, владее иврит, а впоследствие е усвоил английски, френски и италиански. Заради любовта си към русенката Франциска е научил и български.
България ме зарежда с енергия, казва Йохан Крамер. А той се отплаща, като през 1998 година
става учредител на българо-германската социална асоциация „Св.Андрей“
със седалище във Варна. Основната й задача е да помага на бедни българи. Във варненското село Кичево асоциацията с подкрепата на Варненската митрополия построява детския комплекс „Св. сестри Вяра, Надежда, Любов и майка им София“, в който са настанени 85 малчугани от български и ромски произход, които се възпитават в духа на християнските ценности. Отделно асоциацията се грижи за 250 старци във Варна, като им помага с храна по домовете.
„Идеята за асоциацията ми възникна през 1996 година. Със семейството ми, както всяка година, бяхме на почивка в курорта „Дружба“ край Варна. Тогава случайно се запознах с членове и сътрудници на немски социални фондации, които също бяха на почивка във Варна. Те се интересуваха от социалните проблеми и социалната реалност в страната. Имах възможността да ги запозная с Варненския митрополит Кирил, който за съжаление вече не е между нас. Те разгледаха различни социални учреждения - училища, болници, домове, и решиха, че искат да направят нещо и за България. Дотогава работеха само в Германия. Така след две години беше създадена социалната асоциация „Св. Андрей“, разказа професорът, който се гордее, че е сред учредителите й. В асоциацията участват немските фондации „Либенау“ и „Св.Франциск“ от Хайлигенброн, от българска страна е Варненската митрополия.
За изключителния му принос за сътрудничеството между католическата и българската православна общност през 2010 г. проф.Йохан Крамер е награден от министъра на културата Вежди Рашидов с грамота, която му е връчена от генералния консул на България в Мюнхен Атанас Кръстин. Това беше голяма изненада за мен, признава професорът. Но не е изненада за хората, които са се срещали с добродетелите на русенския зет.