Фиктивен ли е, или не е един брак на чужденец с българка и живеят ли те като семейство под един покрив, или само са се разписали, колкото да се узакони престоят на чужденеца у нас? Въпросът се оказа доста щекотлив за едно такова семейство от Русе. Но за късмет на основната клетка на обществото, съдът не разреши да прогонят от страната съпруга-албанец.
През май т.г. началникът на група „Миграция“ към МВР-Русе отказал да предостави право на продължително пребиваване на албанеца. Той всъщност имал такова разрешение, но то изтекло - подновяването се прави ежегодно и досега не е имал проблеми.
Човекът написал в молбата до полицията, че е женен за българка още от 2007 година и че живеят заедно, приложил и нужните документи. Този път обаче получил отказ. С мотива, че е твърде съмнително дали те действително живеят в едно домакинство, или албанецът използва страната само като „транзитен пункт“ - да му осигури валидни документи, чрез които да живее легално в друга държава членка на ЕС. За последното съмненията идвали от факта, че албанецът и съпругата му всъщност живеят и работят в Гърция, а тук си идват три пъти годишно - за цялата 2012-та пребивавали у нас едва 57 дни, мотивират се полицаите.
Албанецът си тръгнал, но преди това упълномощил адвокат, за да оспори този отказ. А състав на Русенския административен съд отмени отказа на полицията и върна делото обратно там с указания да се даде разрешение за пребиваване на чужденеца.
Законът изрично изброява в кои случаи може да се направи такъв отказ: при заплаха за националната сигурност, извършено престъпление и ред още хипотези, включително и ако съпрузите наистина са сключили само фиктивен брак, а реално не живеят заедно. Това обаче следва да се докаже от органа, който отказва да продължи престоя на чужденеца, в случая полицията. Тя има право да привиква хора на разпит, включително и съседи, да събира информация от други служби, да прави проверки и дори разследвания. Но няма как да наднике внезапно какво става под чаршафите на женените за нашенки чужденци. Нито пък проследяват колко пъти съпрузите се чуват на ден, дали имат общи снимки в албумите, кой къде си държи четката за зъби вкъщи, както правят в Щатите например, където имиграционните служби са практически всесилни.
От мотивите на съда, с които се отхвърля отказът за продължаването на престоя на албанеца, става ясно, че именно това не са успели да направят нашите ведомства - да докажат, че тези хора не живеят в едно домакинство, както твърди полицията. А фактът, че са повече в Гърция, отколкото у нас, не е повод да се отнеме разрешение за престой, още повече, че половин България заработва при съседите, тъй като у нас препитание и нормални заплати просто няма.
Отделно съдът допълва и че според него е нарушено правото на свободно движение и семеен живот на русенския зет от Албания, установено в Европейската конвенция за защита правата на човека. Което вече звучи сериозно, защото би могло да доведе и до дело срещу България. Решението на РАС обаче не е окончателно и вероятно ще бъде оспорено и пред Върховния съд.
Проблемът е, че бизнесът с фиктивните бракове е един от най-печелившите в цял свят. Върви и у нас - за това вече алармират от години медии, социолози, правени са различни проучвания, които вадят факти. Знае се дори и цената - между 5000 и 8000 евро за булка. Но заловени и осъдени за подобна търговия няма.
Във всички държави-членки на ЕС, бизнесът с фиктивните бракове също процъфтява най-вече покрай емигрантите от арабския свят и Азия. Няма логика у нас да не е така, защото българските документи на практика отварят врати за целия ЕС, а и тук „услугата“ би минала най-евтино заради глада и безработицата. А само преди няколко месеца се разчу, че българска двойка в САЩ е направила фиктивните бракове твърде доходен бизнес. Разкритията на тамошната полиция обаче доведоха дотам, че около 40 нашенци и в момента са в затвора заради това, че са се опитали да излъжат американските власти. А после ще ги върнат у нас със забрана повече кракът им да стъпва зад океана.