Звучна попържня, оградена в балонче като в комикс, излиза от устата на военен от бронзовия барелеф на Паметника на загиналите в Сръбско-българската война в градинката пред Историческия музей. Поредните писачи са работили „в миниатюра“ - за разлика от обичайните цапаници по паметници и стени този път безумните надписи са надраскани с по-дребни букви и с маркер, от което вандализмът не звучи по-приемливо. За тези, които няма да различат вулгарната псувня на барелефа откъм Библиотеката, е изографисан звучният вариант на английски. На няколко места е цвъкнато безадресното любовно признание „I love you“ със сърчице, а малко по-горе е изведено с тебешир или пастел култовото „Тони Диди Ели бяха тук!“. По-встрани анонимен автор е открил, че „QASEN E TUPAK“ и явно за да не забрави откритието си, тутакси го е фиксирал върху гранитния паметник. От другата страна на монумента пък някого го е напънало да обобщи чии са творенията, като лаконично е извел отново с черен маркер: „Занималня Сръчко“.
Един от най-изразителните паметници в Русе - с Поборника, който се е хванал за сърцето, не за първи път става обект на вандалски набези. Макар че неговите автори - арх.Николай Лазаров и скулпторът Жеко Спиридонов, едва ли са имали предвид точно това, когато са изобразявали героя от войната, те сякаш са предвидили какво му предстои да преживее. Паметникът на загиналите в Сръбско-българската война в Русе е издигнат в чест на загиналите воини от Пети пехотен дунавски полк в Сръбско-българската война през 1885 г. Преди време злосторници бяха откраднали една от бронзовите барелефни плочи, която по-късно бе възстановена от скулптора Дилян Хубанов със средства на Общината. Колко пъти бе задиган щикът от пушката на Поборника, е трудно да се каже. Впрочем, той и в момента липсва.