Бляскав виенски бал ще събере именити русенци в петък вечерта в зала „Европа“ на Доходното здание. Началото на светското събитие ще бъде дадено точно в 19 часа и 2 минути - организаторите са избрали този начален час, тъй като той символизира годината, в която окончателно е бил завършен строежът на сградата, превърнала се в една от най-ярките и изразителни марки на Русе, на неговите жители и на духа на този уникален български град.
Една голяма част от историята на Доходното здание вече се е превърнала в добре позната балада. Днес и децата в училище знаят, че замисълът да бъде построено това здание е бил свързан не с друго, а с идеята да се печелят пари, които да отиват за образование и култура. И все пак, не е излишно да се припомнят някои от основните моменти в историята на сградата, която заедно със статуята на Свободата на паметника на Арнолдо Цоки са най-разпознаваемите символи на града, който
и до днес предизвиква възхитата на всеки пристигнал в Русе
През 1896 г. - на 11 октомври, Общината съвместно с русенското градско училищно настоятелство вземат решението да построят сграда, приходите от която да отиват за помощ на общинските училища - за поддържането на материалната база, за пособия на учениците, за заплати на учителите. Успоредно с това зданието е трябвало да се превърне в обединителен център на духовността на града. Русенското театрално дружество, което давало своите представления в салона на „Исляххане“, имало нужда от сцена, градът имал нужда от библиотека...
Общинският съвет решава да предостави безвъзмездно на русенските училища „мястото от дясната страна на централната градина“, върху което да бъде издигната постройката, първоначалното название на която е „приходно здание“. Според намеренията тя е трябвало „да бъде двуетажна, броят на магазините да бъде не по-малко от девет. Освен това да се проектира едно помещение за кафене (казино) около 200 кв.м. В горния етаж да се проектира един театрален салон - 300 кв. м, и един салон за библиотека - 200 кв. м“. А според първите изчисления
разходите по градежа е трябвало да възлизат на не повече от 180 000 лева
В края на същата година е обявен анонимен конкурс, като е посочено, че в него могат да участват не само български, но и чуждестранни архитекти. На 26 март 1897 г. журито се събира в сградата на Окръжното управление - днешния Исторически музей. Съставът на журито е следният: Александър Каназирски - окръжен управител, Георги Михайлов - кмет, окръжният инженер Г.Тонев, градският инженер Вл.Малчев, двама училищни настоятели и трима архитекти от Министерството на обществените сгради, пътищата и съобщенията. 15 са били проектите, които постъпили дотогава за конкурса. И всички те са имали свои имена: „Щастие“, „Прогрес“, „Сълза и смях“, „Свобода“, „Икономия“, „Artiste“, „Sapienti Sat“ /Умният ще разбере/, „Vis Superba Formae“ /Великолепната сила на формата/, „Voila une idee“ /Ето една идея/, „Дунав“, „Изкуство“, та дори и „Блажно и постно“.
Абсолютно единодушно първа премия се присъжда на „Voila une idee“, втора не се дава, а трета се отсъжда за проекта „Дунав“. Когато пликовете с имената са отворени, се оказва, че
първата награда от 1500 лева получава виенският архитект Петер Паул Бранк
а трета - 600 лева, се дава на инженер-архитект Янаки Шамарджиев.
Всъщност, архитектът, на който русенци дължат великолепната сграда в центъра на града, е роден, през 1952 г. в Букурещ, следвал е в Академията за изобразителни изкуства във Виена и е работил в различни градове в Австро-Унгарската империя. Негови сгради и до днес украсяват австрийските градове Корнойбург и Кицбюуел, а в България негово дело са красивото здание на посолството на Италия в София, Търговската гимназия и читалището в Свищов и други.
Търг, проведен през същата година, определя русенския предприемач Гатю Цонев да поеме грижата за самия строеж. Ръководството на проекта е възложено на самия архитект Бранк, но тъй като той поставил непосилни финансови условия, общината натоварва с тази задача родения в Австрия арх.Георг Ланг. Строителните работи са под ръководството на майстор Петър Анастасов.
Ако някой си мисли, че строителството е вървяло като по вода, ще остане разочарован. След като официално бил положен основният камък - с водосвет и тържествени речи, с ръкопляскания и в присъствието на множество граждани и учениците от русенските училища, започнали проблемите. Бави се отчуждаването на дюкяни и дворни места, наводнението през пролетта също усложнява нещата, така че и самият строеж започва по-късно от предвиденото, но и вече в хода на самите строителни работи става окончателно ясно, че няма как сградата да бъде завършена за по-малко от година - както е посочено в разчетите.
Сроковете се удължават, но възникват и другите дертове
заради липсата на пари. Поради завишаване на първоначалната цена от 350 хиляди златни лева училищното настоятелство било принудено да сключи заем от дружество „Стремление“ - първо за 200 000 златни лева, а след това за нови 50 000 златни лева, като залага свои имоти. През 1900 г. то сключва нов заем за 600 хил. златни лева от банка Гирдап, срещу който общината залага доходите си от клане на добитък, а училищното настоятелство - свои дюкяни и самото Доходно здание. Поради недостига на средства за довършване на строежа училищното настоятелство дава под наем средната част на Доходното здание - театралния салон и кафенето, преди да бъде окончателно завършена самата сграда. От юли 1899 г. до март 1900 г. са проведени три търга, но така и не се намират кандидати.
Липсата на пари води и до ред компромиси. Отпаднали предвидените железни ложи в театралния салон, а представителното каменно стълбище било заменено с обикновено мозаично. Налага се и седемте основни декоративни статуи, проектирани в немски стил от Бранк, да бъдат побългарени от арх.Теодор Петров и издигнати на височина - това са символите на изкуството, науката, земеделието, занаятите, търговията, отбраната и свободния полет на духа. Най-отгоре е символът на търговията - Меркурий.
През есента на 1900 г. строителството на Доходното здание като цялостна конструкция в общи линии приключва. Помещенията се оформят като самостоятелни търговски обекти и се отдават под наем от училищното настоятелство.
Първото театрално представление е в казиното
на 25 и 27 декември 1901 г., а след това и на 8 януари 1902 г. Представена е пиесата „Парижкият вехтошар“ от Йожен Сю, като режисьор е Петър Кожухаров. Това е и първата постановка на русенския театър в Доходното здание.
През есента на 1902 г. вече окончателно е завършен и вторият етаж с големия театрален салон, където започват редовните представления на театъра. През 1921 година се прави разширение на сцената, а след две години тя е надстроена с 2 метра над покрива. Поправки са извършвани и по-късно - през 1933 и 1934 г. Зданието е изградено от тухли и камък, а всички форми, орнаменти и статуи са каменни. Величествената главна фасада с аркадите, украсени с много пластични орнаменти и детайли, увенчани с атики, стели, вази, кули и куполи, и обогатена със скулптурната украса от седемте символа, концентрира в себе си всичко онова, което дава основание на града да живее с европейско самочувствие.
През годините Доходното здание е приютявало и други културни институции. На 27 ноември 1949 г. с постановката на „Травиата“ от Джузепе Верди (режисьор Драган Кърджиев, диригент Константин Илиев, художник Асен Попов) е поставено началото на операта в Русе. Операта остава в Доходното до ноември 1955 година. Държавният куклен театър също започва историята си в него - първата премиера е на 15 февруари 1960 г. с пиесата „Патилата на Скок-Подскок“ от Н. Кръстев. От 1928 до 1954 г. пак там е разположена и библиотека „Любен Каравелов“. А голяма част от зрелите русенци много добре си спомнят, че Художествената галерия също се намираше в Доходното - от 1947 чак до 1979 г., като входът й беше до входа на театъра.
За мнозина това величествено здание е свързано и с други спомени и емоции.
Колко шеметни бохемски нощи са преживявали млади
и не толкова млади русенци в паметния ресторант „Приста“, колко спомени пазят някогашните столични интелектуалци - поети, музиканти, журналисти, които са гостували в читалище „Зора“, което обитаваше част от втория етаж на сградата и посрещаше гости в салончето, разположено в приказната кръгла кула на ъгъла на Доходното...
През 1975 година обаче градската управа проглежда за белезите на времето, които са поставили своя отпечатък върху зданието, и взема решение за реконструкция и преустройство на Доходното здание. То включва запазване на представителната фасада и предвижда вътрешни функционални преобразувания. Първата копка на новия строеж е направена през август 1980 г. Възстановителните работи се изпълняват по проект на колектив с ръководител арх.Константин Вандалов. Същинската строителна сага започва през 1982 г. и продължава близо четвърт век.
Отново търгове, отново недостиг на пари, сметки - прави и криви,
не съвсем прозрачни сделки, мащабни проекти и мегаломански намерения
в резултат на които и до днес, казват запознати, някъде кротуват едни сценични съоръжения, предвидени за сцената в Доходното, но безнадеждно остарели, докато разгорелите се с нахлуването на демокрацията бизнес апети провлачват завършването на реконструкцията... Междувременно още през 1973 г. в „Държавен вестник“ Доходното здание е вписано под номер 1 в списъка на сградите от фонда на архитектурно-историческото наследство в Русе с национално значение. А през 1995 г. сградата е призната за национален художествен и исторически паметник на културата.
Все пак, на 1 юли 1999 г. тържествено е открита Kамерната зала с 200 места и част от сградата. А в края на 2006 година сградата посреща зрители в целия си блясък. Днес залите разполагат с над 800 места, в тях и във фоайетата се провеждат важни и емблематични за Русе събития - фестивали, концерти, срещи, конференции.
Русенци отново свикват с мисълта, че Доходното здание е техният център на духовност. И се гордеят, че могат да го покажат на гостите си - една сграда, която е не само символ, но и истински паметен отпечатък на всичко, което градът е преживял и преживява в последното столетие и днес.