Диана КОЛАРОВА
Първият гранд хотел в българските земи. Първият знак, че цивилизацията прониква в изградената на средновековни основи Османска империя. Първата лястовичка на българския туристически бизнес. Това е „Ислях хане“ - построеният в периода 1865-1870 година в центъра на Русчук хотел, събрал в себе си блясък, романтика, мечти и дори доза мистерия, която този дом на лукса излъчва към онези, които и в мечтите си не могат да си представят, че ще прекрачат прага му.
„Ислях хане“ става притегателна сила за русенци веднага след отварянето си. Там 
кипи обществен и културен живот - балове, вечеринки, театрални представления, търговски срещи и разговори
В ресторанта през 1869 година се състои сватбата на известния русенец Иванчо Стоянов-Соларя с Габриела Валтер, там Екатерина Каравелова танцува с княз Батенберг. Стотици са имената на известни личности - гости на хотела и сладкарницата, но достатъчно е да споменем Иван Вазов, проф.Иван Шишманов, най-известния полски писател Хенрик Сенкевич и английският драматичен актьор, режисьор и директор сър Хенри Ървинг.
Хотелът е от висока класа и това не са суперлативи за лъскане на самочувствието ни. Потвърждава го присъствието му в справочниците и бележките на европейски пътешественици, а нали и в онези години, и сега се съизмерваме с Европа...
Гранд хотел „Ислях хане“ фигурира в туристическите справочници на Александер  Хекш и Ернст Нофел.
През 1879 година във Виена излиза туристическият справочник на Ернст Нофел „Illustrirter Donau fuhler von Passau bis Sulina“, в който подробно се описват природните и културни забележителности на Русчук, включително и манастира „Свети Димитър Басарбовски“. Дава се информация и за „Ислях хане“ - меню, цени, забавления.
В „Illustriter Fuhrer auf der Donau von Regensburg bis Sulina“ Хекш дава подробно описание на Русчук и на хотела. Туристическият справочник е издаден през 1881г и свидетелства, че „Ислях хане“ се държи от Йехиел/Ахил/ Вентура. Туристите и гостите на хотела ще се насладят на 
комфорт и прекрасна гледка към река Дунав
Хотелът има ресторант, кафе сладкарница, прекрасна градина и оркестър, превъзходна кухня и сервиз и приемливи цени. Мебелите, тежките плюшени завеси, сервизите и приборите с позлата са докарани от Виена. Сервира се закуска и вечеря с фиксирани цени - 6 франка за човек на ден. Менюто предлага супа, 2 блюда по избор, 1 десерт, бутилка вино и кафе. Единично легло струва 3-4 франка, а стая с две легла - 5-6 франка. Менюто е изписано на френски език.
Ахил Вентура е член на стар еврейски род, заселил се в Русчук още през 1779 година. И тримата братя Вентура-Ахил, Рафаел и Йосиф, както и техните потомци, оставят трайни следи в икономическия живот на Русе.
Друг съдържател на „Ислях хане“ е Коста Г.Гараш. В книгата „Епоха на строителство“ Веселина Антонова и Иво Жейнов пишат, че Гараш е хотелиер, който наема от общината хотел „Ислях хане“ и го превръща в най луксозния хотел за чужденци, а в двора създава единствената по това време цветна градина.
Първата българска торта „Гараш“ е създадена най-вероятно в Русе от Коста Гараш.
В хотела 
отсядат короновани особи, благородници, пътешественици, чужденци, дипломати
Русенският елит посещава ресторанта и сладкарницата. В неговите салони княз Александър Батенберг посреща крале - шведския Оскар Втори, сръбския Милан Обренович и румънския Карол Първи със съпругите им.
Коста Гараш е учил сладкарство във Виена, а в Русчук получава възможност да покаже кулинарни умение и да впечатли изисканата клиентела. Според традициите на времето всеки известен сладкар трябва да сътвори свой кулинарен шедьовър. А какъв по сгоден случай от посещението на коронована особа за създаване на кулинарен шедьовър от величината на торта „Гараш“? Тя всъщност е братовчедка на виенската торта „Сахер“, създадена през 1834 година от виенския сладкар Франц Сахер за австроунгарския канцлер принц Клеменс Венцел фон Метерних. Сахер пък заимства рецепта за торта от готварската книга на Конрад Хаузер от 1718 година, като добавя свои кулинарни решения.
Коста Гараш сътворява прочутата си шоколадова торта базирана на „Сахер“, но 
влага фантазия и сладкарска виртуозност, която прави неговата гордост и по-красива, и по-вкусна
от виенската си посестрима. Всички факти около създаването на тортата водят до извода, че нейното родно място е Русе, кухнята на „Ислях хане“ в чест на княз Батенберг или някой от неговите гости.
Братята Коста и Иван /Йохан/ Гараш присъстват трайно в живота на русенци и свидетелства за това откриваме в черковните регистри на катедралния храм „Света Троица. На 18 декември през далечната 1894 година, 35-годишният ерген Коста Гараш от Австро-Унгария минава под първо венчило с избраницата на сърцето си - сръбкинята Елена. Бракосъчетанието се извършва в русенската катедрална църква, кумува Иван Симеонов, собственик на хотел „Европа“ /днес известен като Военното окръжие, което се се помещава след 1945 година в сградата/. 
Година по късно Иван Гараш кръщава в същата църква малкия Иван, сина на Йоца Павлов с уважаваната по него време професиа касапин и съпругата му Анна Димитрова.
Иван Гараш има хлебопекарна и освен с хубавия си хляб е известен още с неповторимите си виенски кифли и щрудели. Той се заселва трайно в българската дунавска перла и последната открита за него информация черпя от „Търговско Индустриален алманах на Царство България“ от д-р Н.Д.Списаревски, издаден през 1911 година, където наред с идустриалци и търговци фигурира Иван Гараш - хлебопекар.
Коста напуска Русе около 1900 година, за да поеме Гранд хотел „Панах“ в София. Преди да замине за столицата в края на 1899 година обаче кумува на своя приятел Христо Камбуров и организира сватбеното тържество в „Ислях хане“. 
Братя Гараш оставят ярки следи в дунавската столица, а старите русенци още използвата думите на братя Гараш - 
„В Русчук има всичко - шницел, щрудел и бутер, все едно си във Виена“
Русенският опит става отлична основа за столичния фурор на Коста Гараш. Ето какво пише Георги Каназирски-Верин в книгата си „София преди 50 години“: „Сладкарница, хотел и кафене „Йохан Панах“. Първокласна сладкарница, а в кафенето се сервира шварц кафе, капуцинер с мляко или шоколад-какао с кифла или с резен козунак за 50 стотинки. И все пак често не можехме да си ги платим. 
В задния салон на „Панах“ беше ресторантът, в който се сервираше западноевропейска кухня при западноевропейска обстановка и прислуга. Ястията се поднасяха в металически посребрени блюда, от които клиентът можеше да си отсипе. Менюто се състоеше от гулаш (обезателно), печени птици или телешко, бифтеци, турнедо (ястие с телешко, пилешки дробчета, бял хляб, яйца, гъбен сос и червено вино -б.р.), риби и прочее. Листата за вина беше богато разнообразна. В нея имаше варненски, пазарджишки, унгарски, френски вина. В сладкарницата, във която царуваше фрау Панах, клиентелата се състоеше повечето от чужденци и от хайлайфа на София. Хотелът също се посещаваше от избрано общество. Иван Панах не можа да издържи на големите разноски и фалира. Една нощ той избяга от Цариград, като остави заведението си на унгареца Гараш. Гараш имаше дълги години голям успех, след което отстъпи мястото си на своя сънародник Кенда, който е и повечко известен на днешните софиянци“.
Преди фалита фрау Емилия Панах предлага доставка на торти и сладкиши по домовете, а Елена Гараш продължава тази новост за софиянци. В периода 1900-1917 
името Гараш е символ на престиж, всеки желае да хапне от сладкарските изкушения 
или да почерпи гостите си с доставка от сладкарницата.
Коста и Елена Гараш имат огромен успех в столицата, но най-скъп за тях остава Русе. Няма по-голямо доказателство за носталгията по Русчук от последното желание на Елена да бъде погребана в Малката Виена и опята в църквата „Света Троица“, където се венчава за Коста. Тя умира в София, но траурната церемония и погребението се извършват в Русе на 31 май 1912 година. Коста Гараш умира 5 години по-късно в София, но погребението му също се извършва в Русе на 4 май 1917 година. Двамата съпруза са погребани в гробищния парк до църквата „Всех святих“ в Русе.
Понякога дори уважавани русенски историци наричат Русе Кючук Париж, но това название се отнася за Букурещ, където цари френски дух и влияние. Русе е Малката Виена - архитектура, бит и култура на населението. След Освобождението в града се построява хотел „Бристол“, копие на виенския хотел със същото име. Каква е разликата днес между русенци и виенчани?
Жителите на австрийската столица ревниво пазят архитектура и традиции и успешно ги продават, хотелите  „Сахер“ и „Бристол“ продължават да съществуват и да се пълнят с туристи. Легендарната торта „Сахер“ е станала един от символите на Виена и всеки иска да я опита в сладкарницата на хотела. А който не успее, може да я купи от магазин „Сахер“ на виенското летище, опакована в оригинална дървена кутия и да я отнесе у дома си във всяка точка на света. Напоследък е възможно да я поръча дори по интернет.
Гранд хотел „Ислях хане“ е съборен от русенски управник, а от блестящия хотел „Бристол“ няма и следа. Всеки стар европейски град има исторически център и управници и граждани го пазят, защото изчезне ли, те губят своята идентичност, губят туристи, губят пари, губят благоденствие. Потъна в небитието и историческото гробище и уникалната църква „Всех святих“ пак поради управленско безхаберие и недооценяване на културните ценности на града.
Рецептите за торта и крем „Гараш“ са публикувани през 1936 година в кулинарната книга на Поликсена и Христо Семерджиеви, спонсорирана от Акционерно дружество „Орбис“ в Горна Оряховица.
Историците Веселина Антонова и Иво Жейнов повдигнаха завесата относно личността и дейността на Коста Гараш в Русе, аз също положих своите усилия, като свързах фактите и направих логичните изводи и сега на сцената могат да излязат русенските сладкари, бизнесмени и мениджъри, които да осъществят проекта „Торта „Гараш“ в Русе.