„Жена, аз тръгвам за нощна смяна, утре може и да не се видим, затова прощавай, ако има нещо, казваше винаги преди нощното си дежурство Мейсут, след като лично си изглади униформата и си лъсне обувките. В началото изтръпвах при тези думи, спях неспокойно и чаках да се съмне и да чуя колата му. Едва тогава се успокоявах. После претръпнах, но винаги имах едно наум, особено когато чуех по новините за убийства в страната“. Така започва разказа за живота си със старши полицай Мейсут Даудов съпругата му Гюлшен. Миналата събота той навърши пределната за МВР възраст от 60 години и се пенсионира. Предния ден директорът на ОДМВР комисар Светослав Първанов оповести пред журналисти, че Даудов е награден от вътрешния министър Цветлин Йовчев с Почетен знак на МВР трета степен за особени заслуги в работата по разкриване на престъпления. После се разбра, че това е 18-а поред награда на полицая за всичките му 27 години служба. Заради факта, че Даудов е много работлив, колегата му от екипа Йордан Минчев, с когото 11 години са работили рамо до рамо, му измисля прякора Бачката, който после става нарицателно име за всеотдайно бачкащия полицай.
Мейсут, чието име в превод означава щастлив
и Гюлшен се запознават през 1971 година. Тогава към читалище „Светлина“ в Бъзън се създава самодеен хор. Двамата младежи се записват в него и скоро започват да разменят тайни замечтани погледи.
В началото връзката им е дискретна.
„Виждахме се на репетиции или на кино в читалището и после тайничко се разхождахме по покрайнините на селото, за да не ни видят“, спомня си Гюлшен.
„След една година тайни срещи не издържах и казах на родителите си, че имам приятелка и искам да се оженя за нея. Като разбраха за кого става дума, мама и тате се съгласиха и отидоха да я искат, както му е редът. Бащата на Гюлшен отказа, защото тя щяла да учи и още й било рано да се жени. Родителите ми си дойдоха обидени и аз се ядосах. На следващия ден - 1 април, отидохме да изнасяме концерт в Глоджево и вечерта се прибрахме направо у нас. Поставени пред свършен факт, тъстът и тъщата нямаше какво да направят и макар че беше Ден на шегата, разбраха, че в случая няма майтап, а ще има сватба. Така вече 42 години сме заедно, никога не сме мислили да се разделяме и занапред само смъртта може да ни раздели“, разказва семейната история пенсионираният вече полицай.
Веднага след това Мейсут става комсомолски секретар на Бъзън, после е приет за член на БКП и
през 1983 година постъпва на работа в МВР
В началото Бачката е назначен за квартален отговорник на селото. През всичките му осем години служба там няма неразкрито престъпление. Но никога няма да забрави първата кражба, за чието разплитане е награден лично от тогавашния вътрешен министър Димитър Стоянов. От селото изчезват тонове жито, натоварени в камион с ремарке. По горещи следи Даудов стига до един от комбайнерите и за три часа установява, че той успял да придума шофьора на камиона да разтовари житото в двора му. После Бачката разкрива още дузина кражби на дърва, зърно и добитък и след 1991 година е изтеглен на работа в Русе като благонадежден полицай.
„Осем години бях милиционер, после ме назначиха в Първо РПУ в Групата за охрана на обществения ред като полицай, а сега се пенсионирах като европолицай“, шегува се излезлият в постоянен отпуск Мейсут Даудов. За 27-те си години служба той е преминал през различни длъжности в МВР, а през последните шест е съдействал с опита си на дознателите в Първо РПУ за разкриване на престъпления на етническа основа.
„Мейсут постоянно беше на работа. Имаше моменти, когато не се прибираше вкъщи с дни, питате ли ме как се чувствах през това време. С нетърпение очаквах да ми звънне по телефона, а когато това станеше, той казваше, че е жив, но има много работа“, вмъква се в разговора Гюлшен.
„Заслужаваше си жената да е постоянно притеснена, защото в работата ми имаше много трудни моменти, но два пъти се уплаших до смърт“, подема пак спомените си Мейсут.
Една вечер през 1998 година в Първо РПУ се получава сигнал за трима въоръжени мъже, които са тръгнали от Дунав мост с форд в посока центъра. Задачата е бандитите да бъдат спрени на кръговото пред новата сграда на полицията. Мейсут и Йордан са изпратени да завардят кръстовището и да неутрализират въоръжените мъже.
„Колегата ми беше млад, аз имах само един пистолет „Макаров“ и стоп палка. Как ще арестуваме трима въоръжени мъже, изобщо не ми побираше акълът, но заповедта си е заповед и трябва да се изпълнява. Спряхме служебния опел на Кръговото и започнахме да чакаме. Йордан легна до дясната предна гума, за да не се вижда, а аз застанах до колата.
В едната ръка държа пистолета, в другата палката и чакам
По едно време фордът наближи, вдигнах палката, заредих пищова и им заповядах да сложат ръцете си на тила, но сърцето ми тупаше неудържимо. Стигна се дотам, че няколко пъти се сбогувах с Йордан от страх, че няма да се видим повече. Мъжете обаче слязоха спокойно от колата, вдигнаха ръце и казаха да вземем служебните им карти от джобовете. Когато Йордан разгледа документите им, се оказа, че това са колеги от столицата и са в Русе по работа, но не са се обадили на Дунав мост. Така можеше да се стигне до престрелка, както това се случи по това време при атаката на кв.“Белите брези“ в София, където полицаи се застреляха, защото не знаеха, че са от един отбор“, вълнува се Бачката, който още не може да забрави инцидента.
Втора уплаха го застига по време на голям пожар в началото на ул.“Ст.Стамболов“ през 2001 година. Тогава Даудов разбира, че в горящата къща има инвалид и влиза да го извади. В това време гръмва газова бутилка. Инвалидът се хвърля на врата му и го стиска да задушаване. Гръмва втора газова бутилка, при което върху двамата пада една от стените. „Помислих се, че няма да изляза жив, но събрах всички сили и макар че дрехите на гърба ми вече горяха, успях да изляза навън с инвалида“, връща се в пламъците спасителят.
За този всеотдаен героизъм Бачката е награден с грамота на МВР и парична сума.
„Когато един полицай съвестно си върши работата, системата го награждава
но когато е мързелив, системата го отхвърля“, уточнява Мейсут Даудов. Благодарение на изградения си нюх към престъпленията той успява да разкрие много кражби. С едно от разкритията си обаче се гордее и сега. През 2000 година изгаря къща на работещ в чужбина богат русенец на „Мальовица“. На място Бачката и още един полицай виждат пораженията и усещат, че има нещо нередно. „Предложих на колегата да слезем по ул.“Табия“ и да огледаме района. В началото той се опъна, но после се съгласи. По пътя видяхме двама мъже с празен чувал. Попитах ги дали знаят нещо за пожара, но те вдигнаха рамене. Тогава ми покажете къде живеете, им казвам, а те отговарят на ул.“Табия“ 24. На този номер обаче има 18 къщички. Показаха ми едната, оказа се, че там живеят други хора. Посочиха втора, същата работа. Накрая излезе един турчин и показа къщата им. А вътре какво да видиш - купчина крадени ценни вещи. Тогава без много увъртане двамата сами разказаха, че влизали в къщата на богаташа пет-шест пъти и задигнали ценните вещи и техника. Като отишли пак за плячка, единият запалил вестник, за да си светне, но го изтървал върху персийския килим и той лумнал в пламъци. Тогава двамата избягали от страх. За това разкритие ми повишиха заплатата и ми дадоха 10 дни отпуск“, разказва Мейсут.
В свободното си време Бачката се отдава на тримата си внуци
С Гюлшен имат двама сина Илкер и Ерсел. Те ги дарили с 14-годишната Гюлшен, 10-годишния Мейсут и 6-годишния Мелих. Гюлшен учи в СОУ за европейски езици и владее английски, немски, руски и турски език. Мейсут е ученик в СОУ „Христо Ботев“, а Мелих ходи на детска градина.
„В моето семейство има закон - до седемгодишна възраст децата учат само български език, а после започват да изучават турския“, казва с гордост дядото. И допълва, че когато внуците и родителите им дойдат на гости в Бъзън през почивните дни, в къщата му става празник. Щом вечерята приключи, малкият син Ерсел взема тарамбуката, Мейсут тамбурата и започват песни, в които се включва цялата фамилия.
„Всички награди от МВР за мен са ценни, защото един ден ще мога да разказвам на внуците, че дядо им не е бил на бариерата, а е работил на улицата и е залавял хайдуци“, подчертава Мейсут Даудов. И допълва, че за да се разкрие едно престъпление, полицаят трябва да говори човешки с хората, а не да ги заплашва и да им вика. Това е неговият подход и както се вижда, той е бил много успешен почти три десетилетия.