Лукс и уиски: от символ на престиж до високорисков инвестиционен продукт
Икономика
| От: Галя Горнишка / БТА
| 21 ноември 2026, 20:00
С лед, в ниска чаша и без никакви други добавки. Консумацията на висококачествено уиски не крие особени тайни, но около него се е формирал сложен пазар, който е далеч по-труден за разбиране, пише испанското издание „Синко диас“ (Cinco Días). Бутилки, продавани на търгове за стотици хиляди долари, включването на уискито в индекса на луксозните стоки на международната консултантска компания за недвижими имоти „Найт Франк“ (Knight Frank) и изградена около него мрежа от ексклузивни клубове са го утвърдили като продукт с престижен имидж, който привлича както заможни ценители, така и инвеститори, търсещи висока възвръщаемост. С нарастването на популярността на премиум уискито се увеличиха и високорисковите инвестиционни възможности, използващи напитката като претекст. Някои от тях в крайна сметка оставиха след себе си поредица от потърпевши инвеститори, чиито очаквани печалби се изпариха. Сега се появяват нови предложения, които също не са подходящи за всеки.
В последния си доклад за сектора на спиртните напитки консултантската компания „Кърни“ (Kearney) посочва, че индустрията на алкохолните напитки като цяло е била сред големите печеливши от пандемията. Тогава търсенето е нараснало, тласкайки нагоре цените и печалбите на участниците на пазара и инвеститорите, но след 2022 г. е настъпила промяна и търсенето се е забавило. Инфлацията, проблемите с веригите за доставки и протекционизмът са започнали да оказват натиск и върху сектора на дестилираните спиртни напитки. Към трудностите, засегнали много други сектори, се добавя и промяна в потребителските предпочитания, довела алкохолната индустрия до „повратна точка“.
В Шотландия, смятана за родината на уискито, спадът в потреблението на алкохол се е превърнал в сериозен проблем за дестилериите и е довел до натрупване на излишни количества уиски, за които трудно се намират купувачи, съобщава в. „Гардиън“ (The Guardian).
Някои производители, като дестилерията „Холирууд“ (Holyrood), са принудени да преустановят производството в очакване на по-добри времена. Други, като „Гленуивис“ (GlenWyvis), са в процедура по несъстоятелност. По данни на британската консултантска компания „Бегбис Трейнър Груп“ (Begbies Traynor Group), специализирана в корпоративното преструктуриране, 69 дестилерии в Шотландия, или 19 на сто от общия им брой, изпитват финансови затруднения.
Ако финансовото положение на самите дестилерии не е добро, през последните години неблагоприятна е и динамиката на цените на най-емблематичните и луксозни марки уиски, пише испанското издание.
Според данните на „Реър Уиски 101“ (Rare Whisky 101) – основен източник на информация за продажните цени на бутилките с колекционерско уиски, на който се основава и компанията „Найт Франк“ при изготвянето на анализа си за динамиката на цените на високия клас уиски – цените на 100-те най-скъпи бутилки в света са нараснали със 70 на сто от януари 2016 г., но от достигнатия през 2022 г. максимум са спаднали с 41 на сто. От началото на тази година цените са се понижили с 2,6 на сто.
Става дума за 100-те най-ексклузивни и търсени бутилки, които по тази причина най-трудно се намират. Може да се предположи, че по-достъпните за повечето инвеститори бутилки са се представили още по-слабо, тъй като основният фактор, определящ стойността на този пазар, е изключителността на продукта.
Освен проблемите, свързани с намаляващата доходност, инвестициите в уиски имат редица особености, които ги правят неподходящи за всеки. Иронично казано, пазарът е неликвиден. Бутилките от висок клас, придобити от инвеститори, се предлагат за препродажба на възможно най-висока цена с цел постигане на по-голяма доходност, но не всеки купувач и не всеки търговец е готов да похарчи хиляди евро за една-единствена бутилка. Референтните цени се формират на публични търгове, а интересът на крайните купувачи е непостоянен, както показва и динамиката на цените през последните години.
„Инвестициите в уиски изискват познаване и ценене на изключителността, високата култура на производство на спиртни напитки и стойността на времето за отлежаване“, посочва Хуан Овайе, основател на „Дестилериас Овайе“ (Destilerías Ovalle) и партньор в „Овайе Ризърв Уиски Съсайъти“ (The Ovalle Reserve Whisky Society). Според него това са качествата, които трябва да притежава човек, решил да инвестира в този дестилат. Именно Овайе създаде неотдавна „Овайе Ризърв Уиски Съсайъти“ – частен клуб с максимум 399 членове, които получават достъп до ексклузивни бутилки и бъчви, отстъпки и други предимства. Клубът илюстрира още една особеност на този пазар: достъпът до най-редките бутилки не е лесен, тъй като понякога те дори не се предлагат на публичния пазар.
„Както посочват от клуба, уискито отлежава с времето, но възможностите не чакат – то е предназначено за хората, които възприемат дестилата като ценност, наследство и споделена страст, а не толкова като обикновена финансова спекулация“, обяснява Овайе. Въпреки тези особености инвестициите в уиски привлякоха вниманието и средствата на семейни инвестиционни офиси (family offices), управляващи значителни състояния. Появиха се и компании, които се стремяха да печелят, като направят този пазар по-достъпен за дребни инвеститори с по-ограничени финансови възможности.
Една от компаниите, опитали се да направят инвестициите в уиски достъпни за по-широк кръг инвеститори, е „Брейбърн Уиски“ (Braeburn Whisky). Дружеството, специализирано в търговията с бъчви, е работило в Испания и е имало офис в Барселона. Именно през 2022 г., когато доходността от инвестициите в уиски започва да спада, компанията набира популярност. Нейни представители изтъкват възможността за постигане на годишна доходност от 10 до 12 на сто и сигурността на инвестициите в бъчви, което привлича вниманието на редица медии. Рисковете, свързани с този вид инвестиции, обаче не са били изтъквани със същата настойчивост като възможностите за печалба, пише „Синко диас“.
Шотландската асоциация на производителите на уиски посочва редица рискове: липсва прозрачен и ясно установен пазар за търговия с бъчви, всяка година около 2 на сто от съдържанието им се изпарява, а трябва да се предвидят разходи за данъци и съхранение. При бутилирането може да се окаже трудно да се намери компания, готова да бутилира само една бъчва, като възникват и допълнителни данъчни разходи. „Възможностите за инвестиции в бъчви понякога включват прогнози за доходността, която инвеститорът може да очаква. Шотландското уиски обаче не се различава от другите суровини, чиято стойност се колебае в зависимост от търсенето и предлагането“, предупреждава асоциацията.
Макар „Брейбърн Уиски“ да продължава да работи в САЩ, през май 2025 г. дружеството изпада в процедура по несъстоятелност в Испания, оставяйки бъчвите в неопределено положение, а инвеститорите – в несигурност относно собствеността върху тях. Преди това друга компания – „Каск Спиритс Глоубъл Лимитид“ (Cask Spirits Global Limited), е предлагала на дребни инвеститори бъчви като инвестиция, но се оказало, че продуктът всъщност не съществува и става дума за измама. В случая с „Брейбърн Уиски“ компанията твърди, че е привлякла над 80 милиона евро инвестиции в бъчви и че Испания е вторият ѝ по големина пазар след Великобритания. След ликвидацията ѝ през април 2026 г. управлението на бъчвите, които дотогава са били под контрола на дружеството, е поето от „Единбърг Каск Мениджмънт Резолюшън“ (Edinburgh Cask Management Resolution), която предприема действия за установяване на контакт със собствениците и връщане на бъчвите.
След провала на инвестициите в бъчви предложенията за вложения вече се насочват към други формати. Такъв е случаят с „Дъ Спиритс Клаб“ (The Spirits Club). Компанията навлиза тази година на испанския пазар като дружество, специализирано в консултирането при инвестиции в бутилки с висококачествено уиски. Компанията представя бутилките уиски като „сигурна и данъчно ефективна инвестиционна възможност“, а на уебсайта си посочва възможност за доходност до 250 на сто и средна годишна възвръщаемост от около 20 на сто. Тези показатели се обявяват въпреки спада на пазара на луксозно уиски от 2022 г., както показват данните на „Реър Уиски 101“.
Бурята, която връхлита шотландските дестилерии, не засяга инвестициите в бутилки, уверява Педро Ераес, директор по инвестициите в „Дъ Спиритс Клаб“. „Ключовата дума е недостиг и това е характерно единствено за уискито като инвестиция. Цената на златото може да се повиши; часовници „Ролекс“ (Rolex) или автомобили „Ферари“ (Ferrari) могат да продължат да се произвеждат, но количеството на уискито, произведено преди 37 години, не може да бъде увеличено. Много от бутилките, с които работим, са от затворени дестилерии. По-добре е те да затворят, защото количеството напитка, произведено преди затварянето им, е ограничено и няма да има възможност за ново производство“, обяснява той.
Ераес твърди, че търсенето на висококачествено уиски нараства и не е обвързано с геополитическите и инфлационните колебания, които разтърсват финансовите пазари, заради профила на купувачите. „Тъй като разполагат със значителни финансови възможности, тези купувачи винаги ще бъдат на пазара“, казва той. Срещу първоначална комисиона от 5 на сто и 15 на сто от реализираната печалба при продажбата на бутилката Ераес посочва, че компанията предлага услуга по съхранение в склад под режим на отложено плащане на акциза, наречен „Лондон Сити Бонд“ (London City Bond), който се намира в Глазгоу. Услугата включва застраховка на бутилката и гарантирана възможност за продажба в рамките на „два или три дни“ след заявка от инвеститора.
Запитана за дейността на „Дъ Спиритс Клаб“, Испанската национална комисия за пазара на ценни книжа (CNMV) обяснява, че тази дейност не попада в обхвата на нейния надзор. „От информацията на уебсайта става ясно, че става дума за преки инвестиции в спиртни напитки, подбрани от експерти, а не за акции на компании, произвеждащи такива напитки, или за други финансови инструменти, свързани с тях. Следователно става дума за материални активи, които не попадат в обхвата на нормативната уредба за пазара на ценни книжа“, уточнява комисията.
Без надзора на регулатора на пазарите, при неликвиден пазар, на който информацията трудно може да бъде достъпна, и на фона на понижаващите се цени, към инвестициите в уиски е най-добре да се подхожда с лед, в ниска чаша и с допълнителна доза предпазливост, заключава иронично „Синко диас“.
