Най-новите научни данни за климатичните промени и необходимите мерки в отговор обсъдиха студенти, експерти и журналисти на сателитно събитие на СОР31 в София
Любопитно
| От: Елена Савова / БТА
| 17 ноември 2026, 21:25
Студенти, представители на академичната общност, експерти и журналисти дискутираха научни данни и изследвания за изменението на климата и глобалните усилия за овладяването му на форумa, който се проведе като сателитно събитие на Конференцията на страните по Рамковата конвенция на ООН по изменение на климата (COP 31) в Анталия, Турция.
Глобалните доклади и данни отчитат, че целта за ограничаване на повишаването на световните температури до 1,5 градуса по Целзий спрямо прединдустриалната епоха вече е пропусната и температурите на планетата ще се увеличат с по-големи стойности от целевата. Вече се наблюдават рекордни температури и все по-чести горещи вълни.
Когатo става дума за българското измерение на тези процеси, трябва да се има предвид, че България не е средностатистическа държава в глобален мащаб, тъй като, като част от Югоизточна Европа се намира в естествена гореща точка, което се проявява особено отчетливо през летния сезон, посочи Трифонова в коментар на доклада "Разликата в емисиите 2026", изготвен от Програмата на ООН за околната среда (UNEP).
Като последица от климатичните промени в страната ни се наблюдава увеличаване на броя дни с екстремно високи температури – ако в момента се очаква това да са 10-20 дни годишно към средата на века, то до края на века това може да са 50-60 дни годишно. Силни изменения се наблюдават и в количествата на валежите и тяхната ритмичност в хода на годината. Тези и други климатични изменения имат висока цена. Ефектът само от екстремната суша и горещините през 2025 г. е оценен на 1 млрд. евро или близо 1 процента от размера на икономиката ни, а също и около 140 евро на човек от населението. Дългосрочната перспектива е още по-сериозна, защото ако тези екстремни събития се повторят и в бъдеще или зачестят, щетите биха могли да достигнат 3,5 процента от брутния вътрешен продукт.
Освен икономически климатичните изненеия имат и тежка социална цена – България през последните години се нарежда на челно място в ЕС по отношение на смъртни случаи, свързани с екстремни горещини и други екстремни събития, свързани с изменението на климата, предупреди Трифонова. Наблюдава се и високо ниво на хора, живеещи в енергийна бедност – над 20 процента за 2023 г. - и имат ограничени възможности да се подготвят и адаптират към измененията в средата, предизвикани от климатичните изменения.
Същевременно инвестициите в мерки за адаптиране към промените изглеждат все по-обещаващи от икономическа гледна точка – всяко вложено в тази посока евро може да се върне до 700 пъти, отбеляза Трифонова, подчертавайки значимостта на навременните инвестиции в градска инфраструктура, модернизация на водопреносната система, енергийна ефективност.
Юлиян Попов, министър на околната среда и водите (2013, 2023-2024, април 2026), коментира резултатите от изследването „Индекс за представянето в областта на изменението на климата (CCPI) 2026“ на неправителствените организации Germanwatch, NewClimate Institute и Climate Action Network. В тазгодишното издание на индекса България е на 40-о място от общо 63 изследвани страни и общи данни за ЕС. Страната ни се придвижва напред с 11 позиции в сравнение с миналата година благодарение на ръста в енергията от възобновяеми източници, но все още е с нисък рейтинг. В изследването се посочва, че България прилага минимума на европейските стандарти за енергийна ефективност, дял на възобновяеми източници, климатична политика.
Попов посочи, че индексите обичайно предизвикват конструктивен скептицизъм. Той припомни, че България е сред първите страни в света със Закон за климата, по подобие на приетите в Обединеното кралство през 2008 г. Според него подобреният рейтинг на страната ни е свързан не са с политически мерки, а благодарение на предприемачите. Той даде за пример бума сред българските компании, които работят в областта на батериите, макар и предимно извън страната. Публичните власти трябва да се вслушват повече в бизнеса и в сигналите, идващи от пазара, препоръча той.
Финансовите потоци, които вредят на природата, са били 7,3 трлн. д. за 2023 г., а инвестициите в приридосъобразни решения - едва 220 млрд. долара или съотношение от приблизително 30:1, посочи първокурсничката Амбър Николаева при представянето на доклада "Състояние на финансирането на природата 2026: Природата на червено".
При финансирането на вредните за природата дейности от общо 7,3 трлн. долара 4,9 трлн. долара идват от частния сектор, а 2,4 трлн. долара - от публичния. При природосъобразните финанси съотношението е обратното - 90 процента от инвестициите за защита и възстановяване на природата идват от публични актьори, а едва 10 процента - от частни.
Тези съотношения показват, че по отношения на инвестициите в природосъобразни решения за частния сектор има големи възможности, а обикновено капиталът се насочва натам, където има неразработени възможности, посочи Калина Кисьова, директор „Корпоративен сегмент и МСП – Продуктово развитие“ в ОББ, в експертен коментар.
Така че финансирането в тази посока ще нараства реално и поетапно, на базата на рационални решения, подчерта тя.
По думите й, частният сектор, включително банковият, вече започва да отчита при решенията си не само въглеродните емисии като климатичен фактор, но една много по-широка картина, която през последните години започва да влияе върху финансовите решения. Тези фактори са важни, защото природните рискове имат финансови измерения, изразявайки се в конкретни финансови рискове и щети, които оказват влияние върху участниците на пазара.
Проблемът е, че по отношение на мерките за адаптация и климатичните рискове по-трудно се отчита ефектът от съответната инвестиция. В това отношение от помощ са все повечето налични модели, а рисковете стават по-измерими. При оценката на тези рискове информация се събира от клиентите на финансовите институции, както и с помощта на научни модели, но предизвикателство остава наличността и достоверността на специализирани данни, например за климата и въглеродния отпечатък. Макар че данните са важни, по-ключово е наличието на универсален подход за финансиране на негативните или положителни въздействие върху природата и климата, а при този подход „все още има какво да се изгражда“, посочи Кисьова.
По думите й, по отношение на устойчивостта при инвестиционните решения се следва все по-прагматичен подход. След преминаване през етапи на „активизъм и желанието за самореклама“, сега се намираме в етап, в който се търси ефективност, а тя, както и конкрентоспосбността, е свързана с устойчивостта, отбеляза Кисьова.
"Докладът за глобалните рискове 2026" на Световния икономически форум отчита засилване на несигурността, изостряне на международната конкуренция, отстъпление на многостранния подходи геоикономическа конфронтация, посочи при представянето му студентката Даниела Димитрова. За младите хора особена тревога буди засилването на международната конфронтация и близостта до нас на две войни - в Украйна и Близкия изток, каза тя.
Реално това, което се наблюдава през последните години, е именно как нестабилността - геополитическа или икономическа се използва като оръжие за влияние и средство за натиск между страните, посочи майор Ралица Бакалова от Центъра за изследване, изграждане и усъвършенстване на способностите на НАТО за управление на кризи и реагиране при бедствия.
Затова ключово значение има подготовката и превенцията, подчерта майор Бакалова. Изграждането на устойчивост започва много преди кризата и необходим трезв и аналитичен поглед към случващото се, препоръча тя. От ключово значение е и изграждането на комуникационни връзки, както между различните институции, така и между тях и хората. Подготовката за реакции при кризи трябва да започва "отгоре", от аналитични и стратегически звена, и трябва да бъде правилно насочвана надолу по веригата, за да се предотвратят нежелани последици и обърскване при настъпване на самите кризи, както показа опитът от ковид пандемията, допълни майор Бакалова.
Първокурсникът Денис Мануилов представи резултатите от доклада „Готови ли сме за предсказуемото? Екологичното превишаване и неподготвеността на държавите“ (2026) на Глобална мрежа за екологичния отпечатък (Global Footprint Network). В изследването са обхванати 31 държави, като са сравнявани по критерии като бързото използване на природните ресурси и натоварването на екосистемите. Според авторите на доклада на 30 юли тази година е настъпил денят за годината, след който човечеството вече не е в състояние да възстанови изразходваните ресурси. Докладът не включва България, но Мануилов е приложил към наличните данни методологията на изследването и е стигнал до извода, че България използва 1,1 път повече ресурси от наличните, което я поставя в сравнително благоприятно положение спрямо останалите страни. В доклада Япония е на първо място по този показател с използването на над 6 пъти повече ресурси от наличните си. Живеем извън възможностите на природата, коментира проф. д-р инж. Росица Величкова от Техническия университет-София, експерт в панела. Тя подчерта, че природните бедствия допълнително влошават качеството и обема на ресурсите.
Докладът „Ограничаване на превишаването: надхвърляне на прага от 1,5 градуса по Целзий и пътища за връщане под него“ на Програмата на ООН за околната среда (UNEP) беше представен от студентката Теодора Георгиева.
Апостол Дянков, началник на отдел „Климат и енергия“ в Столична община, подчерта, че докладът дава сравнително смекчена прогноза за ръст от 2,6 градуса по Целзий в средните глобални температури до 2100 г. в сравнение с оценките на ЕК за ръст от 3 градуса. Ние сме изложени на риск и сме собственици на този риск, подчерта той. Според него най-важно е да разберем, че климатичната наука е социална. Дянков изброи част от мерките в столицата – проучване за климатичните рискове, в училищата, мерките за екологичен транспорт, за декарбонизация при централното отопление. Дянков даде пример за съвместна работа на Столична община с Института за геопространствени изследвания и технологии (ИГИТ) към Софийския университет „Св. Климент Охридски“ за установяване на това кои дървета колко охлаждат, за да бъдат засаждани приоритетно около училища и детски градини, за създаване на мрежа от климатични убежища като дъждовни градини в детски градини, обособяване на бели и зелени покриви на сгради.
Резултати от проучване на Детския фонд за децата на ООН – УНИЦЕФ представи първокурсничката Божидара Дакова, а експертният анализ бе на д-р Филип Самуилов, преподавател в департамент „Право“ на Нов български университет. По данни от доклада на УНИЦЕФ, който анализира опасности за децата в десет категории по 17 показателя за уязвимост, почти всяко дете по света е изложено поне на един риск от климатичните промени. На поне една опасност са изложени 2,3 млрд. деца, 1,5 млрд. са под риск от горещи вълни, 1,2 млрд. деца на възраст до 17 г. са под риск от екстремни горещини, 1,1 млрд. деца са изложени на поне три климатични опасности, а 364 млн. деца – на поне 4 опасности. Природни катаклизми са причина да прекъснат обучението си 242 млн. деца по света, други да останат без ваксини или без достъп до питейна вода. Докладът заключава, че климатичната криза е криза за правата на децата.
Д-р Самуилов подчерта, че Конвенцията за правата на детето, приета от ООН през 1989 г., е ратифицирана от 196 държави по света, което я прави най-широко приемания договор за правата на човека в историята. Той посочи още, че по данни за България индексът на замърсяването на въздуха е 7,9 от скала до 10 и препоръча за всеки проект да се правят оценки на въздействието върху здравето на децата. Той посочи, че измерванията на допустими стойности за замърсявания не отчитат възрастови особености и препоръча да бъдат съобразени с детското здраве, както и училищата и болниците да бъдат адаптирани за климатичните изисквания за деца. По думите му е нужно в училище да се предвидят екологични образователни програми. Според д-р Самуилов е необходимо при законодателни промени, свързани с овладяване на климатичните рискове и не само, да бъдат консултирани и децата и това може да става чрез участието в обществени консултации на представители на ученически съвети, друга възможност е създаване на закон за уязвимите групи, в който да са защитени правата и на децата.
Студентът Александър Колев представи актуалните данни от доклада „Живата планета 2026“ на Фонда за дивата природа. Документът очертава като основни заплахи загуба на местообитания, свръхексплоатация на планетата, климатични промени, инвазивни видове, замърсяване и болести. Доц. Д-р Мария Трифонова от Стопански факултет подкрепи презентацията с данни за България от проучването си „Животните, които климатът премества“. Тя посочи, че червеногушата гъска вече не зимува в България от десетина години заради затоплянето, дивата гъска се мести все по-високо заедно с растения като бука и елата. Сухоземните костенурки са силно застрашени от горските пожари, а популациите им се възстановяват с десетилетия. Изследванията сочат, че у нас инвазивни видове като чакал и енотовидно куче се разпространяват три пъти по-бързо, отколкото досега.
Никола Зарев от специалност „Климатични промени и управление“ представи „10 нови прозрения в климатичната наука 2026/2027“, Future Earth, The Earth League и Световната програма за изследване на климата. Сред тях са фактите, че океаните натрупват топлина, морското равнище се почаква ускорено, континентите губят питейни води. Божил Кондев, научен сътрудник в NetZeroLab на Стопански факултет постави акцент върху справедливия преход и говори за ефекта от покачване на морското равнище, който се забелязва и по черноморското крайбрежие, и влияе, като ерозира брега.
За преодоляване на негативни ефекти от климатичните изменения в условия на недостатъчни ресурси, особено в развиващите се страни, изкуственият интелект може да предложи ефективни решения - например в здравеопазването, образованието, селското стопанство, се посочва в представения "Доклад за световното развитие 2026: Обещанието на изкуствения интелект" на Световната банка. За възползване от тези възможности обаче са необходими четири предпоставки - наличие на електричество, свързаност, умения и институции, а липсата на която и да е от тях засилва риска от нарастване на неравенството, отбелязват авторите на документа.
Доц. Д-р Марина Стефанова, зам.-декан на Стопански факултет на СУ и домакин на събитието, която участва в конференциите COP като представител на СУ, определи форума като първо издание на платформа за обмен на данни и идеи между академичната общност, институциите и обществото.
