- Д-р Кръстева, какво знаем и какво не знаем за хепатитите?
- Въпреки големия напредък на медицината и старанието на науката да опознае хепатотропните вируси, те все още не са напълно опознати. Всички знаят, че има хепатит А, В, С, D и Е в средиземноморските страни.
Най-голяма заболеваемост има от хепатит А, който е известен като „болест на мръсните ръце“, и инфекцията на този вирус се предава по хранителен път. Затова този хепатит е обект на лечение от инфекционистите. Доказано е, че при хепатит А няма хронифициране и излекуването е 100%. Не така оптимистично стои въпросът при другите два типа - В и С. Хроничните хепатити са на път да се оформят като социалнозначимо заболяване, защото заразяването става предимно по полов път /хепатит В/ и чрез кръвни продукти /хепатит С/. Тези два типа са тихите убийци, които в много случаи попадат в организма неясно как, нямат характерна симптоматика /нещо, което да те накара да отидеш на лекар/, но убиват. Обичайно съвсем случайно става установяването на отклонения в изследванията на чернодробните ензими ASAT и ALAT.
- Защо се увеличават тези ензими?
- Причините са много, но първата ни мисъл на нас като лекари е да проверим за хепатит В и С. Инфекцията е бавна, има склонност да хронифицира и от момента на заразяване до сформирането на изявена клинична картина минават 20-25 години. За това време се развива чернодробна цироза и когато пациентите имат сериозни оплаквания, идват при нас с проблема. Когато започнем да търсим кое е увредило черния им дроб до такава степен, голям процент /близо 50/ се оказват следствие именно на хепатитите. За съжаление тогава много малко можем да направим за лечението на този тип болни. Чернодробната цироза е изключително мъчителна и тежка за преживяване. Черният дроб е една огромна биохимична лаборатория в човешкия организъм и нарушението на работата й съсипва състоянието на човека. За съжаление цирозата няма лечение и следващата й фаза е развитие на първичен чернодробен рак. Изход няма. Това е причината хората да се интересуват и е добре, че и вестникът се старае да ги информира.
- Какво е характерно за хепатит С?
- 3% от населението на света е носител на този вирус по данни на Световната здравна организация. Годишно милиони хора се заразяват с него, а се смята, че хронично инфектираните са около 170 милиона. В България заболяваемостта е около 1.5%, което е сравнително добър показател спрямо световния мащаб, но пак е много. Заразяването с него става по кръвен път - при кръвопреливане, при употреба на заразени игли и спринцовки, при зъболекарски манипулации, при убождане на здравни работници и т.н. В много малък процент се говори, но не е доказано, че при хепатит С може да има и полов път на предаване. По тази причина всички хора, които са на хемодиализа, с хемофилия - пациенти, изложени на множество кръвопреливания, задължително се изследват периодично за хепатит С.
До 1992 г. в България не се е изследвал С хепатит. Факт е, че един от висшите държавници по това време заболява от хепатит, но след серия от изследвания лекарите не могат да установят какъв точно е видът на заболяването и едва тогава се вкарват от чужбина в страната тестове за хепатит С. Хубавото е, че този държавник се излекува и живя дълго време след това.
Между двата вируса В и С има много важна съществена разлика. При С имаме заразяване с остър вирусен хепатит и 20% от пациентите оздравяват напълно, като образуват траен имунитет с антитела. Останалите 80% хронифицират. При В е обратно - 80% оздравяват, 20 хронифицират. От двете злини, ако може изобщо да се говори за нещо оптимистично в това заболяване, В е по-малката. Неговата хватка е по-млака и може да се измъкнеш.
- Има ли национална програма за изследване на чернодробни ензими?
- За съжаление все още няма, но Европейският съюз предприема вече действия в тази посока и такива национални програми има във Франция например. Става дума за изследване, което струва не повече от 5 лева, но може да спаси и удължи живота. Когато се правят годишните профилактични прегледи, смятам, че е редно да се назначат и тези изследвания. Както станаха задължителни триглицеридите и холестерола за хора над определена възраст, така трябва да се изследват и чернодробните ензими. А те са по-страшни от холестерола. Най-абсурдното е, че много хора все пак са се изследвали, имали са положителни резултати, но никой след това не ги е препратил към гастроентеролог. Дефект на системата.
България обаче има своя политика в тази област и се правят скринингови изследвания на рисковите групи - медицински работници, наркомани, лаборанти, хора с татуировки и пиърсинг, на кръвопреливане. Препоръчително е парньорите на тези хора да се изследват също. Хубавото е, че на новородените в България се прави ваксина за хепатит В в нулевия ден от раждането от 1992 г. насам.
Има много интересен факт, отчетен от Световната здравна организация, публикуван миналата година - 75% от хората, родени в периода 1945-1965 г., са позитивни на вируса на хепатит В. Обяснение няма, но е факт. Затова препоръчвам читателите ви, родени в тези години, да направят задължително профилактични изследвания за хепатити.
- Лечението скъпо ли е?
- То се поема изцяло от Здравната каса, но е наистина скъпо, продължително и тежко. То се прави само в болница и под контрол на гастроентеролог. Не можеш да идеш в аптеката и да кажеш „Дайте ми нещо срещу хепатит“ - няма такава работа. Държавата има политика за лечение, но аз смятам профилактиката за по-важна. Хората трябва да знаят как да се пазят - без безразборни полови контакти, без мръсни игли, голяма хигиена и стерилност на всичко, което има досег до кръвта.