Франция ще увеличи минималната работна заплата с 1,6% от началото на следващия месец, съобщи днес министърът на труда Жан-Пиер Фарандю. Правителството се опитва да отговори на опасенията, свързани с поскъпването на живота, които предизвикаха едни от най-сериозните прояви на гражданско недоволство във Франция през последните години, предаде Ройтерс.
Френският премиер Себастиен Льокорню днес се срещна с представители на работодателските организации и синдикатите в частния сектор в опит да намери решение на проблема с поскъпването на живота, което предизвика вълна от обществено недоволство, изразило се в многолюдни протести.
По-късно Льокорню ще представи на пресконференция мерки за справяне с тези опасения. Очаква се те да включват и това сравнително малко увеличение на минималната работна заплата.
Правителството търси начини да успокои недоволството сред французите, но възможностите му за действие са ограничени заради нарастващия държавен дълг.
Правителството заяви също, че обмисля и допълнително увеличение на минималната работна заплата, която през юни беше повишена с 35 евро до 1478 евро нетно месечно възнаграждение в отговор на ускоряването на инфлацията.
Министърът на труда, който се очакваше да участва в срещата, заяви, че би искал минималната работна заплата да надхвърли 1500 евро нето, при условие че увеличението не „навреди на заетостта“.
Най-големият френски синдикат – реформаторският Се Еф Де Те (CFDT) – настоява за увеличение от 100 евро нето, докато крайнолевият синдикат Се Же Те (CGT) иска повишение с 10%, или около 150 евро нето.
„Увеличението не може да бъде пет евро – колкото струва килограм домати“, каза ръководителката на Се Же Те Софи Бине. „Недоволството няма да стихне само с обявяването на няколко допълнителни евро към минималната работна заплата“, допълни тя.
Протестите, започнали през септември сред ученици във френските гимназии заради проблеми в образователната система, впоследствие прераснаха в по-широка вълна от недоволство, обхващаща и поскъпването на живота, състоянието на обществените услуги и политическата стагнация.
Недоволството се засилва пет месеца преди президентските избори във Франция. Според актуалните социологически проучвания на втория тур един срещу друг ще се изправят крайнодясната кандидатка Марин Льо Пен и крайнолевият ѝ съперник Жан-Люк Меланшон.
Френският президент Еманюел Макрон, който приключва втория си мандат и чийто рейтинг е нисък според социологическите проучвания, няма право да се кандидатира отново.