С панелна дискусия за работата на българските фолклорни състави в чужбина започна вторият ден на творческата среща в София
Свят
| От: Валерия Скорич / БТА
| 7 ноември 2026, 11:56
Участниците обсъдиха начините за привличане и задържане на танцьори и певци, сътрудничеството с българските училища зад граница, финансирането на съставите, авторските права върху музиката и хореографиите, както и възможностите за съвместни сценични проекти.
Панелът бе открит с изпълнение на вокална формация Sweet Teens („Суит Тийнс“) от творческите колективи към Националния дворец на децата в София.
Модератор на дискусията бе Ани Георгиева, докторант в департамента „Медии и комуникация“ на Новия български университет.
Разговорът бе структуриран в тематични блокове, посветени на хората и приемствеността, предизвикателствата пред съставите, успешните практики и сътрудничеството. Участниците споделиха опит от работата си с различни възрастови групи и обсъдиха възможностите за привличане на нови танцьори и певци.
В първата част на дискусията Таня Макарова от българската танцова група „СамоДиви“ в Германия разказа, че сред основните начини за привличане на нови участници са препоръките от настоящите членове на състава, социалните мрежи и сътрудничеството с българските училища зад граница.
Тя даде пример с представяне на танцовата група пред ученици и родители в началото на учебната година, след което към състава са се присъединили десет деца.
Макарова посочи, че сред предизвикателствата е задържането на интереса на младите хора. По думите ѝ продължителното разучаване на едни и същи танци може да доведе до загуба на мотивация, поради което е важно заниманията с децата да бъдат разнообразни.
Представителка на клуба „На хорото в Брюксел“ от Белгия сподели различен опит. По думите ѝ клубът почти не се нуждае от целенасочено търсене на нови участници, тъй като желаещите сами се свързват с него.
Тя разказа, че при работата с по-младите танцьори понякога е необходимо повече време за усвояване на движенията и за повторение на изучаваните хора. Сред предимствата за дейността на клуба посочи възможността да се използва безплатна зала, както и доброволният труд.
Участничката обърна внимание и на значението на общността за задържането на хората в състава. Според нея организирането на съвместни събития, хоротеки и други срещи създава допълнителни възможности за общуване между участниците.
По време на дискусията бе поставен и въпросът дали включването на народните танци в дейността на българските училища трябва да бъде задължително. Участниците обсъдиха сътрудничеството между училищата и фолклорните състави, като бе даден пример за партньорство, при което училището информира родителите за възможността децата да посещават танцови занимания по желание.
Константин Маринов, ръководител на фолклорен клуб „Верея“ в Чикаго, САЩ, разказа за работата с младите хора и за включването им в дейности, свързани с българските традиции.
Той даде пример с организирането на коледарска група от момчета, за която са осигурени носии. Участниците обикалят домовете по време на коледните празници, като според Маринов тази дейност предизвиква интерес сред младите хора и допринася за задържането им в състава.
Мария Джелебова, председател на Немско-българското сдружение „Дунав“ в Бремен, Германия, представи опита на организацията в сътрудничеството между българското училище и фолклорната група „Бременските танцьори“.
Тя разказа, че танцовата група е създадена в рамките на сдружението, към което функционира и българско училище. Заниманията по народни танци са организирани така, че да могат да ги посещават деца от различните учебни смени.
Джелебова посочи, че сдружението кандидатства за финансиране от Министерството на образованието и науката за извънкласни дейности. Средствата, заедно с приходите от училищни такси, подпомагат дейността на организацията.
В следващата част на дискусията участниците обсъдиха използването на музикални произведения и хореографии при подготовката на сценични изяви, както и въпросите, свързани с получаването на разрешение от авторите и носителите на права.
Нина Василева-Занешев, диригент и ръководител на хор „Китка“ във Виена, Австрия, разказа за адаптирането на музикалните аранжименти към възможностите на изпълнителите. Тя обърна внимание и на необходимостта при представянето на произведенията да бъдат посочвани авторите на използваните аранжименти.
В дискусията бе подчертано значението на предварителното търсене на разрешение за използване на музика и хореографии. Участници споделиха примери за пряк контакт с автори, от които са получавали съгласие да използват произведенията им.
Представителка на клуба за народни танци „Зора“ от Хага, Нидерландия, постави въпроса как съставите могат да се ориентират в цените за използване на музика и хореографии и как да преценяват дали поисканите суми съответстват на възможностите им.
Тя разказа, че при подготовката на танцови постановки клубът търси разрешение от съответните автори, но определянето на разходите за авторски права остава предизвикателство за организацията.
Сред обсъдените въпроси бе и дали е необходимо заплащане при използване на музика от интернет платформата YouTube по време на репетиции.
Част от въпросите, свързани с авторските права, ще бъдат поставени на среща с представители на МУЗИКАУТОР, предвидена за следващия ден.
Пламен Петков, ръководител на Фолклорен танцов ансамбъл „Лазарка“ в Мюнхен, Германия, обърна внимание на разликата между танцуването за удоволствие и подготовката за сценични изяви. Според него двата подхода изискват различна организация на работата с участниците.
По отношение на сътрудничеството между фолклорните състави Петков даде за пример Световния танцов колектив „Гурбетчии“ и призова за реализирането на повече подобни съвместни проекти, които да позволяват на българските формации зад граница да обединяват усилията си и да се представят заедно на сцена.
Петата среща събира ръководители на танцови състави и хорове от различни държави, които работят за съхраняването, развитието и популяризирането на българския фолклор извън пределите на страната. Тематичен акцент на изданието през тази година е Шопската фолклорна област. Програмата на срещата включва семинари, уъркшопи и практически занимания, водени от специалисти в областта на хореографията, етнологията и традиционната музика. Участниците получават както теоретични знания, така и практически насоки за работа, които могат да бъдат директно приложени в дейността на техните състави, разясниха от АБФСЧ.
Организаторите добавиха, че специално внимание ще бъде отделено и на певческите практики, като ще бъдат представени характерни за Шопската област вокални техники, репертоар и методика на обучение, адаптирана за работа с групи в чужбина.
Сред акцентите в тридневната среща е и концертът „10 години АБФСЧ“ – събитие под патронажа на президента на България, което ще се състои на 7 ноември в 19:30 часа в Joy Station на ул. „Акад. Стефан Младенов“ №3. Три международни фолклорни обединения ще бъдат представени за първи път на една българска сцена по време на концерта, с който АБФСЧ ще отбележи своята десета годишнина.
Създадена през 2016 г., Асоциацията на българските фолклорни състави в чужбина днес обединява 80 български фолклорни състава и организации от 21 държави и 65 различни града по света, включително в САЩ и в Аржентина. От създаването си АБФСЧ работи за свързването на българските фолклорни общности по света, насърчаването на взаимопомощта и обмена на опит, популяризирането на тяхната дейност и представянето на интересите им пред българските институции. Сред приоритетите на Асоциацията са още търсенето на финансова и материална подкрепа, развитието на обучителни инициативи и създаването на методики за преподаване на български народни танци извън страната. Творческите срещи и семинарите дават възможност на ръководителите и хореографите да обменят знания, да създават партньорства и да развиват общи инициативи, казаха по-рано за БТА от АБФСЧ.
По време на единадесетото издание на събора „На мегдана на другата България“ в Мюнхен Българската телеграфна агенция и Асоциацията на българските фолклорни състави в чужбина подписаха договор за партньорство.
