Глобалният недостиг на авиoдиспечери подхранва битка за трансгранично набиране на опитни служители, разкриваща пропуски в кадровото обезпечаване. Това предизвиква опасения за авиационната безопасност и възможни смущения в пътуванията, заявяват представители на авиационните власти, цитирани от Ройтерс.
Страни от целия свят - от Австралия до Канада и Южна Африка – се състезават за опитни авиодиспечели, като някои прибягват до набиране на кадри от чужбина, за да запълнят свободните места.
В световен мащаб до 2034 г. ще са необходими 71 000 нови авиодиспечери, според прогноза за 2025 г. на компанията за обучение на кадри в авиацията Си Ей И (CAE).
Ожесточената конкуренция подчертава съществуващия по-широк проблем за сектора, който среща трудности да замести застаряващата работна сила и да обучи нови диспечери достатъчно бързо, за да отговори на търсенето. Преместването на опитен персонал от една държава в друга може да предложи краткосрочно облекчение, но не допринася много за решаването на основния глобален недостиг, докато обучението на нови кадри може да отнеме години.
Австралия, САЩ и Канада са сред държавите, където недостигът на диспечери вече допринася за смущения в полетите.
Диспечери и синдикални представители, интервюирани от Ройтерс, заявяват, че служителите напускат заради по-високо заплащане, по-добри условия и в някои случаи - заради възможността да работят след пенсионната възраст в родната си страна.
Повечето напускащи диспечери търсят по-добри условия на труд по отношение на умората, отпуските, извънредния труд и кадровото обезпечаване, споделя източник.
Канада, която обикновено наема за авиодиспечери само собствени граждани или лица с постоянен статут на пребиваване, вече също се насочва към чужбина. „Нав Канада“ (NAV CANADA), доставчикът на аеронавигационни услуги в страната, заяви, че неотдавна е използвала външна фирма като част от „ограничена, целенасочена мярка“ за набиране на осем чуждестранни диспечери, желаещи да се преселят в Канада.
Южна Африка, от своя страна, се опитва да избегне „простото“ прехвърляне на недостига на кадри другаде. Агенцията ѝ за въздушно движение и  аеронавигационни услуги ограничава броя на служителите, които набира от отделни държави, след като сама загуби 28 диспечери в рамките на осем месеца между 2024 г. и миналата година.
„Не искаме да причиняваме това на никоя конкретна страна“, заявява Джосия Манякоана, главен оперативен директор на Агенцията за въздушно движение и навигационни услуги.
Агенцията за авиоконтрол в Нова Зеландия също заяви, че доставчиците на аеронавигационни услуги  трябва колективно да се справят с недостига на персонал, „вместо просто да прехвърлят“ проблема от една организация към друга.
Организацията за граждански аеронавигационни услуги (CANSO) – глобална браншова група, представляваща доставчиците на услуги за контрол на въздушното движение, проучва как могат да бъдат споделени разходите за обучение между настоящите работодатели на диспечерите и организациите, които са ги обучили.
„Страната, която обучава диспечер, обикновено поема цялата стойност, дори ако този диспечер по-късно напусне. Знаем, че няколко от нашите членове са изразили загриженост, че могат да загубят диспечери, които са обучили за своя сметка“, заяви говорител на организацията.
Все пак някои държави също търсят нови начини да разширят глобалния „резерв“.
Индонезия, която има излишък от диспечери, се съгласи да изпрати петима от тях в Австралия през следващата година, за да работят там до 2030 година.
„Австралия се нуждае от повече диспечери, а ние в момента имаме излишък. Готови сме да изпратим нашите диспечери.“, заяви директорът по операциите на „ЕърНав Индонезия“ (AirNav Indonesia) Сетио Ангоро.
В крайна сметка обаче авиационните власти заявяват, че само набирането на кадри не може да реши проблема с дисбаланса - страните трябва да обучават повече диспечери, като същевременно подобряват политиката си за задържането им.