Ние разполагаме с прекрасния български език и защо той да не бъде защитен, каза вицепремиерът Иво Христов по повод Закона за българския език
Любопитно
| От: Димитрина Ветова / БТА
| 7 ноември 2026, 11:36
„Аз съм много изненадан, че писатели се обявяват против Закон за българския език. Те това работят, те си служат с българския език и пишат на него. Какво лошо има българският език да бъде защитен със закон, както много други езици“, каза вицепремиерът Иво Христов.
Попитан кой ще контролира българския език, вицепремиерът Иво Христов отговори, че опитът показва, че там, където има закони за защита на местния език – такъв от много години има във Франция – те не действат много ефикасно, тъй като езикът е една самотворяща се и еволюираща система, която приема чуждици, усвоява нови думи и в която се утвърждават или отхвърлят различни синтактични форми с годините.
„Езикът се променя постоянно, по него може да се прави диагноза на обществото, но един такъв закон е някакъв корсет, който държи прав гръбнака на езика. Сега не казвам, че той ще сполучи, може би няма да сполучи, но самата идея за такъв закон не е порочна“, каза Иво Христов.
На 4 ноември парламентът прие на първо четене Законопроект за българския език, внесен от „Възраждане“. Той беше одобрен единодушно със 153 гласа „за“, ДПС не участва в гласуването. Срокът за предложения между първо и второ четене беше удължен до максималния срок от три седмици, за да бъдат прецизирани текстовете на законопроекта.
Законопроектът за българския език има за цел да създаде цялостна правна рамка за провеждане на държавна езикова политика и да уреди принципите и задълженията, свързани с употребата на българския книжовен език в публичната сфера – включително в образованието, администрацията, медиите и електронната комуникация, обясниха вносителите.
Предвижда се създаване на Консултативен съвет за българския език към Министерския съвет с експертно-консултативни функции, който ще координира институционалната политика, ще подпомага процеса по опазване и развитие на езика и ще докладва всяка година за състоянието на езиковата среда. Съветът ще включва представители на научните и образователните среди, както и на институции с пряка връзка с езиковата политика.