Около две седмици рисуване на ръка, около три месеца работа по анимацията и нито един кадър, създаден с изкуствен интелект. Така Татяна Йосифова и Георги Станев правят видеото към The Depths, новата песен на дуета Lavasonic, разказват от Projector Plus.
По думите им The Depths е песен за онези моменти, в които се губим в себе си и все пак намираме път обратно към светлината: „И аудиото, и текстът, и видеото на песента са пълни с образи на дълбочина и безтегловност – хипнотичен глас, дълбока вода, октоподи, които дърпат надолу, безкрайно космическо море, фар в нощта. Но в центъра стои един от най-честните редове в The Depths: I get lost sometimes / But I’m fine“.
В основата на песента е стара мелодия на Таня, почти безмензурна, която Гого дълго се чуди как да вкара в ритъм, без да изгуби нейната притегателна флуидност. „Ритъм, който те отнася в полусънно състояние, не те кара да броиш времената в него, а подкрепя мелодичната линия. Когато това се случи, останалата част сякаш се изливаше като мощен водопад от подсъзнанието ми“, разказва Георги Станев. Песента е завършена с програмирани барабани, но преди миксирането ѝ той решава, че в нея няма място за имитации и кани Даниел Петров, барабаниста от „Остава“, да презапише всички акустични партии на барабаните на живо. Аналогово, грууви и автентичното включване на Даниел действително финализира цялата продукция.
Клипът се появява почти случайно, докато дуото довършва аудиото. Таня рисува скица, която да стане обложка на сингъла. Гого я вижда и предлага да опитат да раздвижат рисунките ѝ и така се раждат сценарият, сторибордът и аниматикът, а после - и рисунките на таблет със стайлус. Интересното е, че никой от двамата не се е занимавал с анимация преди. „Наложи се да се образоваме за базови принципи в анимацията, монтажа и композицията. Гоних комиксова стилистика, но в крайна сметка този експеримент доведе до визия, която само е вдъхновена от комиксите. Най-важното в заниманията с изкуство е пътят на откривателството, експериментирането и излизането от зоната на комфорт“, казва Татяна Йосифова. Тя рисува сцените, а Георги Станев се заема с анимацията, монтажа, ефектите и постпродукцията. 
Името на песента също се появява случайно и идва от един китарен педал. Текстът отново е на Николай Аламанов от Lucky Number Nick, автор на думите и към Inner Gardens и The Walk. Този път той пише, без да получи никакви насоки от дуета, само слушайки музиката. Докато парчето звучи, погледът му спира на китарните ефекти пред него, а на един от тях е нарисуван октопод и от него тръгват и образите в клипа.

/ДД