На 15 октомври дуетът Ани и Никола празнува десетилетие на сцената с концерт в „Тънка червена линия“. История за музикална химия, импровизации, неочаквани обрати и приятелство, което прилича на братска връзка – без правила, но с много любов. Така Ани описва пред БТА пътя на двамата артисти до момента.
„Нямам представа какво се случи, за да изкараме 10 години заедно“, смее се тя. На въпрос как с Никола са стигнали до тази годишнина, отговорът ѝ звучи в духа на дуета – непринудено, малко хаотично и напълно искрено. Защото историята на Ани и Никола не започва с амбициозен план за дългогодишна музикална кариера, а с едно запознанство, бързо приятелство и покана за летни концерти край морето.
Първата им среща е на акустичния фестивал Acoustic Ambience, организиран от общия им приятел Александър Младенов, вокалист на група „Кан“. Той събира свои приятели музиканти и кани Ани да пее. Там тя за първи път чува Никола. „Когато го чух как пее „Молец“, ми стана изключително забавно. После, буквално същата вечер, станахме приятели. Много бързо си паснахме, просто бяхме на една вълна още тогава. Усетих го близък“, спомня си тя.
Скоро идва и предложението, което поставя началото на дуета. Приятели на Ани отварят бар на морето и я канят да пее на плажа. Тя приема, но веднага си дава сметка, че не иска да се справя сама. Първият човек, за когото се сеща, е Никола. Той не само се съгласява, но предлага да разширят идеята с още концерти по Черноморието. Така двамата организират първото си лятно-морско турне, а сред ранните им общи изяви е и първият концерт в Бургас.
Първоначално всичко изглежда като приключение само за едно лято. Но понякога най-дългите истории започват именно така – без очаквания и без план за следващите десет години, коментират артистите. Днес тя има своя група BandAnna, а той продължава с CoolDen, но дуетът Ани и Никола не спира...
МЕЖДУ SUMMER TIME И ЛУПЪРА СТАВРИ
В началото Ани и Никола залагат на кавъри, сред които Summertime, във версията на Sublime, и Wicked Game. Част от песните от онзи период продължават да присъстват в репертоара им и днес.
Наскоро Ани попада на видео от ранните им изяви и разликата между тогавашните и сегашните им изпълнения я забавлява. Тя все още се опитва да се ориентира в случващото се на сцената, докато Никола уверено управлява лупъра си – техника, която току-що е започнал да използва.
Десет години по-късно двамата вече познават добре сценичните си навици, музикалните си реакции и малките номера, с които могат да изненадат другия.
Третият участник в тази история е лупърът Ставри, когото Ани с усмивка определя като отлична част от тяхното трио. С негова помощ Никола записва бийтове, китари, бас и вокали в реално време, а понякога и Ани се включва в изграждането на звука. Така познатите песни се превръщат в нещо съвсем различно. Ани предпочита да нарича това „авторски кавъри“ – изпълнения, в които оригиналът е само отправна точка, а крайният резултат носи собствената музикална идентичност на дуета.
„Ако ще го направим, да го направим както Ани и Никола биха го направили, а не както еди кой си вече го е свършил“, обяснява тя. Именно тук е същността на техния подход: не просто да изпълняват познати песни, а да ги пречупват през собственото си чувство за музика, хумор и сценична свобода.
ПЕТ РЕПЕТИЦИИ ЗА ДЕСЕТ ГОДИНИ
Ако човек си представи десетилетие съвместна работа, вероятно ще очаква безброй репетиции, строга организация и прецизно планиране. При Ани и Никола обаче нещата изглеждат по съвсем различен начин. „За цялото ни творчество от 10 години имаме, може би, пет репетиции“, признава Ани.
За нея този подход първоначално е истинско изпитание. Тя идва от детския радиохор на БНР и от семейна среда, в която музиката предполага ред, дисциплина, ноти и предварително подготвен сетлист. Никола обаче гледа на сцената по друг начин. Неговият аргумент е прост – какъв сетлист може да има, когато не знаеш какви хора ще влязат в бара... Вместо публиката да се напасва към предварително замислената програма, музикантите трябва да усетят настроението ѝ и да реагират на момента.
Постепенно Ани открива, че този начин на работа има своя чар. Той изисква доверие, внимание и готовност да се откажеш от контрола. А понякога именно непредвиденото прави една вечер незабравима. Двамата имат и други музикални ангажименти, работа и задачи. Затова общият им проект остава преди всичко пространство за удоволствие – място, където могат да разпуснат, да експериментират и да се забавляват. Ани и Никола, по собствените им думи, не превръщат дуета в още едно задължение, а запазват усещането, че се събират, защото искрено им е хубаво заедно.
ОТ СОУЛ И БЛУС ДО МЕТЪЛ С КЮЧЕК
Музикалният свят на Ани и Никола трудно може да бъде затворен в един жанр. В репертоара им има соул, блус, фънк, рок и дори метъл. Изпълняват и авторски песни – както на Ани, така и на Никола.
Сред тях е „Двама и денят“, написана от Никола за Ани през 2019 г. Песента е част от репертоара на неговата група CoolDen и е един от примерите за творческата връзка между двамата.
Но ако има нещо, което публиката трудно би могла да предвиди, това е чувството им за хумор. Един от най-показателните примери е тяхната версия на Chop Suey! на System of a Down. Вместо да следват очакванията на слушателите, Ани и Никола изненадват с балкански обрат и леко намигване към кючека. Особено силна е реакцията на хората, които ги гледат за първи път.
„Никой не го очаква. И всеки път всички избухват в някакъв смях“, разказва Ани.
Понякога смехът на публиката е толкова заразителен, че и на самите музиканти им е трудно да продължат. И точно в тези моменти се вижда какво представлява концертът на Ани и Никола – не просто музикално изпълнение, а споделено преживяване, в което и артистите, и публиката са готови да се оставят на момента.
ДВАЙСЕТ ПЕСНИ, РОДЕНИ НА СЦЕНАТА
Сред най-харесваните изпълнения на дуета е „Молец“, но Ани с особена обич говори за авторската музика, която двамата създават спонтанно.
По нейни думи през годините са се родили поне 20 песни, които са измисляли направо на сцената. Никола започва с китарен риф, Ани импровизира текст, той развива музикалната идея и постепенно се появява цялостно парче, понякога дълго две-три минути. Няма предварителен сценарий, няма непременно готова структура. Има музикален диалог, в който единият подава идея, а другият я превръща в нещо ново. Тези спонтанни композиции обаче все още чакат своя следващ живот извън концертите. Ани признава, че е време двамата да започнат да ги записват.
Мечтата за албум също е жива. Само че, ако се съди по досегашния им подход, няма особена причина да очакваме той да се появи по строг график.
„Много искаме да запишем някакъв албум в някакъв момент“, казва тя и с усмивка допуска, че това може би ще се случи за 20-годишнината на дуета.
А когато става дума за името на бъдещия албум, сериозността окончателно отстъпва място на самоиронията. Двамата на шега наричат стила си „турбосексфънк от рая“. Ако някога издадат общ албум, той трябва да носи същия дух – нещо „неадекватно и лудо“, точно като самите тях.
КАТО БРАТ И СЕСТРА ОТ РАЗЛИЧНИ РОДИТЕЛИ
Зад музикалната химия, импровизациите и шегите стои нещо много по-дълбоко от споделен репертоар. За Ани и Никола приятелството е в основата на всичко.
„Ние имаме необходимост един от друг. Щото сме много добри приятели и много се обичаме. И ние сме като брат и сестра от различни родители“, казва Ани. Спомня си, че още при първата им среща е усетила Никола като човек, когото иска да има в живота си. Днес той ѝ казва същото.
През десетте години заедно са пътували на много места и са преживели безброй приключения. Ани има чувството, че когато тръгнат да свирят извън София, сякаш се отваря „портал на безумията“. Ако има нещо странно, което може да им се случи по пътя, то сякаш непременно намира начин да ги открие. Тези истории остават част от невидимата страна на дуета – отвъд сцената, песните и аплодисментите. Именно те превръщат съвместното свирене в нещо повече от музикално партньорство.
Ани смята, че хората ги харесват именно защото са естествени и неподправени. Не се опитват да изглеждат недостижими или да поддържат дистанция, която сцената понякога създава между артисти и публика. Остават си хора като всички останали – с чувство за хумор, слабости, спонтанни идеи и желание да се забавляват.
ДЕСЕТ ГОДИНИ ПО-КЪСНО – БЕЗ ПЛАН, НО С ПОСОКА
Историята на Ани и Никола е доказателство, че не всяко успешно партньорство трябва да започне с големи амбиции и подробна стратегия. Понякога е достатъчно да срещнеш човек, с когото си на една вълна, да приемеш една покана за концерт край морето и да оставиш музиката да те отведе по-нататък.
Десет години по-късно двамата продължават да експериментират, да създават песни на момента, да преобръщат познати мелодии и да се смеят заедно с публиката. А мечтата за общ албум остава някъде напред във времето – може би, за следващата голяма годишнина.
Десет години след началото те може и още да нямат план за всичко. Но имат музика, взаимно доверие и приятелство, което продължава да ги събира на една сцена, по собствените им думи. А според тях понякога това е повече от достатъчно.