Как се избира президентът на ЕЦБ и какъв е прецедентът за предсрочно напускане?
Икономика
| От: Бойчо Попов / БТА
| 29 октомври 2026, 17:31
Държавите от еврозоната могат да предлагат кандидати, които се обсъждат от финансовите министри в Еврогрупата. След постигането на съгласие Съветът на ЕС отправя официална препоръка към Европейския съвет.
Европейският парламент и Управителният съвет на ЕЦБ дават становища, но нямат право на вето върху назначението.
Окончателното решение се приема от Европейския съвет с участието на лидерите на 21-те държави от еврозоната. Необходимо е квалифицирано мнозинство от най-малко 16 държави, представляващи поне 65 на сто от населението на валутния съюз.
Кандидатът трябва да бъде професионално призната личност с опит във валутните или банковите въпроси. В политическата практика изборът е предмет на преговори между европейските правителства, като Германия, Франция, Италия и Испания имат значително влияние.
Финансовите министри от Еврогрупата ще обсъдят въпроса на заседание в Брюксел на 9 ноември.
Прецедентът с предсрочното оттегляне на Вим Дуйзенберг
Уставът на ЕЦБ урежда условията за принудително освобождаване на член на Изпълнителния съвет, но не предвижда изрична процедура за доброволно напускане. Правилникът за дейността също не определя подробен ред за подобна ситуация.
Прецедент създава първият президент на ЕЦБ Вим Дуйзенберг, който напуска през 2003 г., преди да е завършил осемгодишния си мандат. Преди Лагард той е единственият ръководител на институцията, оттеглил се предсрочно, макар през годините и други членове на Изпълнителния съвет да са напускали по-рано.
Дуйзенберг поема поста през юни 1998 г. При назначаването му е постигната политическа договореност да отстъпи мястото на французина Жан-Клод Трише преди края на мандата.
През февруари 2002 г. той уведомява тогавашните председатели на Европейския съвет и на Съвета на финансовите министри на ЕС Хосе Мария Аснар и Родриго Рато, че възнамерява да се пенсионира през юли 2003 г. Информира устно и членовете на ръководните органи на ЕЦБ.
През януари 2003 г. Дуйзенберг изпраща допълнително писмо до тогавашния генерален секретар на Съвета Хавиер Солана с искане да започне процедурата за избор на негов наследник. Самият той определя писмото като „чиста формалност“.
Предаването на поста обаче се забавя, докато Трише е подсъдим по дело, свързано с банковия скандал около „Креди Лионе“ (Crédit Lyonnais). Дуйзенберг остава няколко месеца повече от планираното, за да осигури „плавен преход“. След оправдателната присъда Трише поема ръководството през ноември 2003 г.
Правната уредба не съдържа и изрична разпоредба за назначаване на временно изпълняващ длъжността президент или за автоматично прехвърляне на всички президентски правомощия към вицепрезидента при овакантяване на поста.
В случая с Лагард уведомяването вече е извършено. Тя е съобщила решението си на Управителния съвет и на председателя на Европейския съвет Антонио Коща, който обяви началото на процедурата за нейния наследник. Мандатът ѝ трябваше да приключи в края на октомври 2027 г.
Сред обсъжданите кандидати са бившият управител на испанската централна банка Пабло Ернандес де Кос, който сега оглавява Банката за международни разплащания, и бившият управител на нидерландската централна банка Клаас Кнот. Интерес към поста е проявил и президентът на Бундесбанк Йоахим Нагел.
Не е изключено да се появят и други кандидати. Самата Лагард се включи в надпреварата в последния момент през 2019 година.
Изборът вероятно ще бъде част от по-широко споразумение за ръководството на ЕЦБ. Мандатът на главния икономист Филип Лейн изтича през май 2027 г., а Изабел Шнабел предстои да напусне предсрочно в началото на същата година, за да премине в Международния валутен фонд.
Процедурата изисква време за номинации, консултации и окончателно решение. При назначаването на Лагард през 2019 г. от номинирането до потвърждаването на кандидатурата ѝ са изминали повече от три месеца.
