„Хан Аспарух“ ми е донесъл най-голямата радост и най-голямото огорчение, каза за БТА акад. Людмил Стайков 45 години след първата прожекция на трилогията. Филмът е създаден по повод 1300-годишнината от основаването на българската държава. Заснет е за една година и три месеца и се превръща в една от най-мащабните продукции в историята на българското кино.
В снимките участват над 60 000 души, използвани са около 1000 коня и 100 000 уникални костюма. Общо около 200 000 души са имали някакво участие в продукцията. По статистическите данни зрителите на трите части са над 10 милиона. Лентата на готовия филм е дълга девет километра и тежи 90 килограма.
„Радостта, която съм изживял, е заради неописуемия възторг на зрителите и най-срещана и до днес оценка, че гледането на този филм те кара да се чувстваш горд, че си българин. А огорчението се дължи на обстоятелството, че днешните зрители не могат да видят филма, защото неговата продължителност е пет часа и половина. Поради това с реставрирани кадри от оригиналния филм „Хан Аспарух“ по сценария на Вера Мутафчиева и със съвършено нов звук е създаден „Ханът и империята“ с продължителност два часа и 20 минути. И този филм вече пет години от неговата премиера е възпрепятстван да се покаже на зрителите“, казва с нескрита болка режисьорът.
И се връща към началото – годината е 1980 и до честването на годишнината за отбелязване на основаването на българската държава остава малко повече от година.
КОЙ ДА БЪДЕ ХАН АСПАРУХ
Решението кой да изпълни ролята на хан Аспарух е едно от ключовите за филма. Стайков избира Стойко Пеев, още студент в Киноакадемията, без никакво участие досега във филм. Защото не иска в образа да влезе вече известен актьор, когото зрителите да разпознават от други роли. Предлагали му различни, много утвърдени по това време актьори. Дори американския актьор Кърк Дъглас, познат и с участието си във филма „Спартак“ от 1960 г. на режисьора Стенли Кубрик. На преговорите Дъглас казал, че е готов да приеме ролята, но вече има подписани три договора за филми. Неустойките, които трябва да плати, за да се откаже от тях, били непосилни.
Междувременно Стайков вече бил избрал Стойко Пеев и го изпратил да се учи да язди кон и да не казва на никого за избора.
МАСОВИТЕ СЦЕНИ И СТРАХЪТ ОТ ИНЦИДЕНТИ
Най-мащабните сцени с десетки хиляди участници са заснети в района на Плевен. Изборът на мястото е свързан и с наличието на военна школа и военни поделения, което улеснява придвижването на военнослужещите до снимачната площадка. Крепостта, използвана във филма, е построена специално за продукцията в близост до терена. Снимки са правени и на много други места из България, включително и в студио „Бояна“.
Създаването на масовите сцени е било свързано с големи рискове, разказа Стайков. Режисьорът и до днес сънува кошмари, в които след завършването на дубъл със сложна каскада, се страхува дали има пострадал от участвалите в нея. За щастие, филмът е завършил без нито един трагичен случай.
Преди снимките човек от екипа на Стайков отива по местата, където се събират каскадьорите от филма и оглеждат с кои дами са се срещали. В деня, в който е трябвало да се заснемат най-трудните каскади, като изненада за екипа, Стайков кани жените като зрители на снимачния процес. А каскадьорите, в желание да се представят добре пред момичетата си, на които са обяснили, че са най-добрите в света с това, което правят, бяха готови да умрат не по един, а по три пъти, ако трябва, само и само да не се изложат, спомня си режисьорът.
Особено трудни били сцените с конете, при които повторението на действието не винаги е възможно. По думите на режисьора животните запомнят преживяното и след определени действия е необходимо време, преди да могат отново да бъдат използвани.
С конете не може да се направи дубъл, защото конят запомня мястото на спъването и се съпротивлява, разказва той. Стайков обяснява, че при някои сцени е използвано спъване с примка, при което кракът на коня се връзва и се дръпва, за да падне животното. Друг метод, използван от унгарски екипи, бил с електрошок, който временно парализира движенията на коня. След подобно преживяване обаче, трябвало да минат дни, преди животното да може отново да участва в такава сцена.
ТРЕТАТА ЧАСТ И ИСТОРИЧЕСКАТА СТРАТЕГИЯ НА БЪЛГАРИТЕ
В третата част на филма - „Земя завинаги“, бойните сцени и стратегията на българската войска са разработени от Стайков съвместно с военни специалисти. Режисьорът обяснява, че първоначално не е могъл да приеме за убедително как българите побеждават византийската армия, която разполага с огромно числено превъзходство. Затова екипът започва да търси историческа логика за развоя на битката. Историческите данни говорят, че византийският император Константин IV е напуснал бойното поле. Причината за това не е известна - възможно е да е бил болен или да се е оттеглил, предвиждайки поражението. За нас обаче е важно, че той е отсъствал, обяснява Стайков.
Отсъствието на императора позволява да бъде изградена стратегия, от която българите се възползват. Според режисьора така военният сблъсък става по-убедителен от драматургична гледна точка. С помощта на военните специалисти екипът разработва възможен ход на събитията и тактиката на военните действия.
ПРЕМИЕРАТА В НДК
„Хан Аспарух“ е показан за първи път през октомври 1981 г. в три последователни вечери в зала 1 на Националния дворец на културата по повод 1300 години от основаването на българската държава. За първи път се излъчва филм в залата, която, като най-голяма в новопостроения Дворец на културата, била предназначена основно за важни международни събития, конгреси и т.н.
По думите му това е и първият филм, показан пред публика, без да е имало специални предпремиерни прожекции и пред комисии за оценка на творбата. Причината е, че само часове преди прожекцията в НДК по първата част все още са се извършвали постпродукционни и довършителни работи. Така над 4000 души, сред които най-влиятелните хора в държавата, гледат филма за първи път заедно.
След прожекциите из цялата страна зрителите започват да се обръщат към Стойко Пеев с „хана“ и е имало случаи възрастни хора да му целуват ръцете, разказва режисьорът.
ЗАЩО „УОРНЪР БРАДЪРС“ КУПУВА ФИЛМА
След излъчването на трилогията в България американското филмово студио „Уорнър Брадърс“ („Уорнър Брос“) купува „Хан Аспарух“, а Стайков заминава за САЩ, за да участва като режисьор в създаването на американска версия на филма, която трябва да разкаже историята на трилогията в час и половина, каквото е изискването за световно разпространение. Купуването на филм от страна зад Желязната завеса и преди падането на Берлинската стена от компания като „Уорнър Брос“ е безпрецедентен случай в онзи период, уточнява режисьорът. 
Той попитал защо са избрали именно тази продукция. Отговорът бил, че обичайно се ръководят от няколко критерия – като например филмът да е от страна, известна с успешни филми в целия свят или направен от утвърден в САЩ режисьор, филми с популярни американски актьори или филм за събитие, познато на цял свят - библейска тема или филм, свързан със световноизвестна личност. „Хан Аспарух“ не отговарял на нито едно от тези условия.
Тогава Стайков попитал защо са купили филма. Отговорът бил с тих, доверителен глас: „Защото ние не можем да направим такъв“. Едно от доказателството за това е филмът „Революция“, проследяващ бурните събития по време на Американската война за независимост и с подобен мащаб на този на „Хан Аспарух“. В продукцията, режисирана от Хю Хъдсън, е инвестирана огромна сума пари през 80-те години на ХХ век, но филмът претърпява такъв крах, че Ал Пачино, който е в главна роля там, спира да играе в киното за около пет години.
Режисьорът разказва и за разговора си с американските продуценти относно разликите между филмовите индустрии в Европа и САЩ. Според тях в престижни фестивали, като този в Кан, не се допускат филми, които вече са били показвани пред зрители, докато в САЩ не се допускат до състезанието за „Оскар“ продукции, които не са били представени пред публика. 
„ХАНЪТ И ИМПЕРИЯТА“ 
По повод 40-годишнината на „Хан Аспарух“ в зала 1 на НДК е показана новата, съкратена версия на трилогията, дело на акад. Людмил Стайков и „Доли медия студио“. Филмът „Ханът и империята“ е с продължителност 140 минути, а работата по него отнема на режисьора година и половина - повече, отколкото е било необходимо за заснемането на оригиналната трилогия.
Възстановяването е било изключително сложно заради състоянието на оригиналния филмов материал. Имало е поражения върху негатива, а магнитната лента със звуковите тракове не е била съхранена. Липсвала е и оригиналната партитура на музиката на композитора Симеон Пиронков.
Въпреки това екипът успява да запази гласовете на актьорите, а музиката съчетава авторски композиции на четирима съвременни български композитори с фрагменти от възстановената по записки на сина на Симеон Пиронков оригинална музика.
Техническата работа е извършена от екипа на „Доли медия студио“ под ръководството на инж. Добромир Чочов. Изображението на филма е сканирано в резолюция 5K, което позволява да бъде съхранено в цифров вид.
За целта „Доли медия студио“ закупува специализирана техника и инвестира над 5000 часа човешки труд, посочва пред БТА Чочов.
Въпреки извършената работа новата версия на „Хан Аспарух“ си остава само с еднократните прожекции в Националния дворец на култура, в Двореца на културата и спорта във Варна и в Българската академия на науките по случай 150-ата ѝ годишнина. „За съжаление, вече шеста година този филм зрителите не могат да го видят в киносалоните, въпреки желанието и усилията на двама министър-председатели и четирима министри на културата на Република България“, казва режисьорът.
А мечтата на Людмил Стайков е един ден съвременният зрител – младите хора, да се срещнат чрез филма с историческия подвиг на нашите предци - подвиг, който се превръща в живо емоционално чувство за национална значимост и гордост, и изгражда духовен мост между миналото и днешния ден с повод за дълбок размисъл.
Акад. проф. Людмил Стайков е български режисьор, сценарист и преподавател, автор на филмите „Обич“, „Допълнение към закона за защита на държавата“, „Илюзия“, „Хан Аспарух“ и „Време разделно“. Завършва актьорско майсторство във ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“ през 1959 г. Работи като театрален режисьор, режисьор в Българската национална телевизия и художествен ръководител на творчески колектив „Младост“ в Студията за игрални филми „Бояна“. От 1987 до 1991 г. е председател на „Българска кинематография“. Преподава филмова и телевизионна режисура в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“ от 1973 г., избран е за професор през 1988 г. и за академик през 2004 г. Бил е заместник-ректор на Академията и ръководител на клас по кинорежисура.
Носител е на редица национални и международни отличия, сред които златен медал от Международния кинофестивал в Москва за „Обич“ (1972), главната награда на фестивала в Карлови Вари за „Илюзия“ (1980) и награди „Златна роза“ за „Допълнение към закона за защита на държавата“ и „Хан Аспарух“. Филмът му „Време разделно“ е представен в програмата „Особен поглед“ на кинофестивала в Кан през 1989 г. Стайков е удостоен с френския орден „Академични палми“, както и с награди за цялостно творчество на Столичната община и „София филм фест“.