Аспарух Николов представи тази вечер своя роман „Валс“ в аулата на НАТФИЗ. 
„В началото бе словото…“ и всички ние се опитваме със словата си да достигнем един до друг, да достигнем много повече хора и да осъществим някаква форма на общуване“, каза Аспарух Николов, който е режисьор, писател, изследовател, преподавател в НАТФИЗ и продуцент. „Тази амбиция ни крепи да продължим да употребяваме словото, дори когато злоупотребяваме с него“, допълни авторът. „За това пишем книги, за да споделим нещо с хората, които четат“.
„Тази книга допълва усещането ми за Аспарух Николов като за човек, който е много цялостен“, каза Юрий Дачев, режисьор, писател и телевизионен водещ. Според него, Николов не се страхува да е вън от потока и от продаваемото, което търси да успокои зрителя или читателя, напротив, той говори за тревогите си.
„Валс“ е една откровена книга“, каза Дачев. По думите му валсът в нашата литературна и театрална традиция се приема за нещо изкуствено. „Но валсът в страниците на романа е този унасящ танц, който е съпротива, това движение, което ние правим пред големите въпроси и неизбежния залез, който ни достига рано или късно“, каза още той. Юрий Дачев обясни, че изданието превежда читателя през много времена, като започва през 50-те години на XX век и завършва в наши дни.
„Цялостното усещане е за една свързаност като в антична трагедия на вълненията, заблудите и грешките на няколко поколения“, каза още той. „Романът „Валс“ е написан от човек, който владее богатството на българския език. Думите носят образи и раждат образи. Има ритъм в редовете“, допълни Дачев. Той посочи, че в книгата личи, че е написана от човек на киното. „Това е една проза, която плаче за кино“, каза в заключение Дачев.
„Това не е роман, който се чете, това е роман, който можеш да видиш, усетиш и чуеш“, каза Деян Драганов, режисьор, който е учил при Аспарух Николов. „Всеки фрагмент от него рисува една сцена“, допълни той. Според Драганов, романът търси това, което е човешкото у човека и всички тези чувства, които не са се променили в историческия процес, а са останали в нас.
„Това, което ми направи впечатление във „Валс“ е, че красотата на българския език си личеше още от първите страници“, разказа издателят Пламен Тотев. Той обясни, че е усетил и кинематографичността на творбата, още преди да узнае, че авторът се занимава с кино. „Надявам се, че утре тази книга ще стигне до своите читатели, независимо от това към кое поколение принадлежат“, каза още издателят.
Откъс от изданието четоха Деян Драганов и Мариела Костова. Според Костова, книгата трябва да се чете бавно и задълбочено.
Представянето бе придружено от изпълнение на българския тенор Антонио Паторозлиев. Той се обърна към автора с думите: „Смей се, но не плачи, защото когато се смееш и пееш, песента освобождава твоето сърце“.