Засилването на инвестициите в отбрана е задължителна мярка, която трябва да намери отражение в следващия европейски седемгодишен бюджет, ако Европейският съюз иска да запази мира и сигурността по границите си. Това стана известно от думите на Пьотър Серафин, еврокомисар по бюджета, борбата с измамите и публичната администрация, по време на форума "Следващата многогодишна финансова рамка: приоритети и принципи", която се провежда в столичния хотел „София Балкан Палас“. Събитието, организирано от Представителството на Европейската комисия в България, посолството на Република Полша в София и софийския офис на Европейския съвет за външна политика, е част от програмата на Серафин, който е на двудневно посещение в България.
Еврокомисарят откри днешния форум, представяйки приоритетите пред следващата Многогодишна финансова рамка на ЕС (2028-2034 г.). Серафин посочи, че очевидният проблем пред бюджета на ЕС е, че никой не знае точно какво ще донесат следващите седем години, но въпреки това е време за вземане на решения.
„Ние изготвяме бюджет за свят, който все още не съществува. И все пак трябва да вземем решения още сега относно финансирането на общите проекти, укрепването на сигурността, конкурентоспособността, регионите и земеделските стопани“, каза той.
По думите му предизвикателството е да бъдат определени ясни приоритети, като същевременно се оставят достатъчно гъвкавост за реакция, когато обстоятелствата се променят.
Той подчерта, че ако това бъде направено правилно, седемгодишният бюджет ще има едно очевидно предимство – ще осигури стабилност и предвидимост в един свят, в който не знаем какво може да се случи утре.
Той определи засилването на инвестициите в отбрана като нещо задължително на фона на агресивния съсед на ЕС в лицето на Русия.
„Вече знаем, че поради външния натиск нашият съюз трябва да направи повече от преди. Поради войната на европейския континент и агресивния и безмилостен съсед – Русия – трябва да инвестираме повече в отбраната. Това е задължително, ако искаме да запазим мира в Съюза и сигурността по нашите граници“, каза Серафин.
Еврокомсарят посочи, че ЕС се нуждае от икономика, която може да се конкурира на световно равнище и да въвежда иновации, но това изисква инвестиции и мащаб, които нито една държава членка не може да осигури сама.
Серафин каза още, че кохезията и селското стопанство не остават на заден план в предложената Многогодишна финансова рамка.
„Целите на нашите политики в областта на селското стопанство и кохезията остават напълно актуални и днес. В моменти, когато суверенитетът е под заплаха и зависимостите се експлоатират безмилостно, общата селскостопанска политика остава от решаващо значение за нашата продоволствена сигурност. Можете ли изобщо да си представите Европа, зависима от доставки на храни от враждебни сили?“, попита той.
Серафин посочи, че икономическата и политическа логика на политиките на ЕС за сближаване са дори по-актуални в наши дни, тъй като целите за повишаване на конкурентоспособността, завършването на вътрешния пазар и участието в глобалната цифрова надпревара, изискват оползотворяване на потенциала на всички региони и всички социални групи, включително на тези, които все още изостават.
„Това обаче не означава, че тези политики не се нуждаят от промени. Те трябва да бъдат модернизирани, за да постигнем максимален ефект от всяко изразходвано евро“, каза той.
Еврокомисарят посочи, че следващите седмици ще са важни, тъй като европейските лидери ще обсъждат Многогодишната финансова рамка на ЕС на предстоящите срещи през ноември и декември.
По думите му между страните членки на ЕС има противоречия относно бюджета като основния въпрос изглежда е какво да се съкрати, а не какво полезно можем да направим всички заедно.
„Съкращаването на бюджета на ЕС не означава непременно, че данъкоплатците ще спестят пари. Все още трябва да инвестираме в конкурентоспособност, свързаност и сигурност. Ако правим по-малко заедно, страните ще трябва да правят повече сами“, каза той.
Серафин заяви, че по този начин някои проекти може и да не се случат, тъй като нито една страна от ЕС няма капацитета да ги финансира сама.
„Едно евро, изразходвано съвместно на европейско равнище, може да донесе повече ползи, отколкото едно евро, изразходвано поотделно по 27 различни начина. Без общи ресурси няма да има общи проекти. В днешните трудни времена се нуждаем от повече общи проекти, а не от по-малко“, каза той.
По думите му ЕС се нуждае и от гъвкавост при непредвидени ситуации, поради което от Европейската комисия са предложени резерви в бюджета, част от които вече са премахнати в процеса на преговорите.
Серафин подчерта, че отхвърлянето на подобни резерви в бюджета е въпрос на политически избор на отделните страни членки на ЕС, но ако в крайна сметка такива средства не бъдат заложени, то страните не би следвало да очакват ЕС да реагира извънредно в случай на природни бедствия или криза в земеделския сектор.
Еврокомисарят заяви още, че предложения бюджет на ЕС представлява 1,02 процента от брутния национален доход на ЕС, докато предходният бюджет, приет през 2020 година, е възлизал на 1,13 процента от брутния национален доход на ЕС с допълнителни 700 млрд. евро по NextGenerationEU. По думите му се предлага ЕС да направи повече, използвайки по-малък дял от своето колективно благосъстояние.
Според него данъкоплатците в ЕС имат пълното право да очакват средствата по бюджета да бъдат разходвани правилно и прозрачно. Той подчерта, че всяка отделна страна в ЕС трябва да работи срещу проблеми като корупцията и да прилага съответните закони.
Относно различните предложения по разходната част на следващия бюджет на ЕС, еврокомисарят заяви, че ако има желание за съвместно харчене, то трябва да се намери и начин за съвместно финансиране на общия бюджет.
„Знам, че това е тема на много ожесточени дебати не само в България, но и в много от нашите държави членки, но искам да отправя едно послание. Ако искаме бюджетът на ЕС да финансира общи проекти, политиката на сближаване и общата селскостопанска политика, трябва да сме готови и на компромиси по отношение на начина, по който финансираме бюджета“, каза той.
Въпреки различите гледни точки на страните от ЕС, Серафин посочи, че до края на тази година вярва, че ще бъде постигнато разбирателство относно параметрите на Многогодишната финансов рамка.
Според него два елемента ще бъдат от ключово значение при договарянето на следващия бюджет на ЕС.
„Първо, трябва да се уверим, че всяко изразходвано евро осигурява максимален ефект. И второ, трябва да се уверим, че нито едно евро не попада в неподходящи ръце“, каза той.