Силата на таланта е по същността си сила да носиш свобода. Това каза доц. Георги Лозанов, който тази вечер представи своята нова книга „По силата на таланта: арткритика и политически коментари. С любов и омерзение“ на камерна сцена „Максим“ в театър „Българска армия“.
Изданието е четвъртата книга от поредица, събираща негови предговори към значими произведения в областта на изкуството, литературата, фотографията и журналистиката. 
По време на представянето на книгата откъси от нея бяха прочетени от актьора Васил Бинев.
По думите на журналиста Александър Жеков „доц. Георги Лозанов е утвърден и сериозен критик в България с десетилетен опит“.
Жеков обясни, че във втората половина на книгата са събрани публицистични текстове и кратък дневник на автора. В тях Лозанов анализира как съвременното общество понякога се поддава на апатия, манипулации, хибридни атаки и полуприкрити тоталитарни тенденции, в които популистки и неокомунистически кръгове се опитват да подменят либералните ценности и пазарната икономика.
Жеков отбеляза, че независимо от различните периоди, в които са писани текстовете – преди или след падането на Берлинската стена – основното и неотменимо убеждение на автора остава категорично: „Силата на таланта е по същността си сила да носиш свобода“.
По думите на доц. Лозанов поредицата започва с първата му книга „Какъвто трябваше да бъда“, в която за първи път събира лични текстове, отразяващи неговите усещания, страхове и радости. Третата книга в поредицата е озаглавена „Земното щастие“. По думите му предговорът има задачата да компенсира „неосъществимото начало на текста“ и да го свърже с по-широкия контекст, света и автора. Лозанов отбеляза, че в предговорите няма място за критика и разгромителни рецензии, затова те се пишат единствено за произведения и автори, които той искрено харесва и цени.
„В книгата централно място заемат две основни и преплитащи се теми в човешкото битие – свободата и утопията“, каза за настоящото издание Лозанов.
Според него утопията е неизбежна част от човешкото съществуване, без която човек не може да понесе битието си и да конструира света си.
„Изкуството създава спасителни утопии, макар хората да са уязвими към тяхното изкривяване от различни дистрибутори на утопии. Що се отнася до свободата, тя изисква талант – способността да я носиш и постигаш. Парадоксално е, че в демократични условия хората понякога имат възможност да изберат свободата, но я отхвърлят, което води до загуба на благоденствие", отбеляза доц. Лозанов.