На силата на вярата, молитвата и покаянието бе посветена проповедта след днешното богослужение в най-стария православен храм в Ямбол – „Света Троица“. Неделната света литургия беше отслужена от отец Жельо, който отправи благословение към изпълнилите църквата вярващи.
Свещеникът припомни, че днес се почита паметта на свети евангелист Лука и на света Злата Мъгленска. „Божията благодат да бъде с вас! Нека на този голям празник да се изпълнят всички наши молитви, всички просби и добри пожелания“, обърна се към миряните предстоятелят на храма. 
Иподякон Радостин прочете евангелския разказ за възкресяването на сина на вдовицата от град Наин, чрез който се разкрива състраданието на Иисус Христос към човешката болка. Според четивото Христос не остава безучастен пред скръбта на майката, а се приближава до носилото на починалия младеж и го връща към живота.
Евангелското събитие бе представено като пример за Божията милост и напомняне, че човек може да бъде избавен от духовната смърт чрез вяра, молитва и покаяние. Христос продължава невидимо да върви сред вярващите, да им помага в изпитанията и да ги води към спасението, бе посочено в проповедта.
„И днес Христос, придружен от своите ученици, хилядите негови светии, начело с Богордица, невидимо, но реално върви след своя народ и повярвалите в Него, търси кого да утеши, на кого на помогне. Ако успеем да го видим с очите на сърцето си, да чуем гласа му с ушите на вярата, Той ще послуша и нашата молба и ще ни възкреси от мъртвостта на греха“, каза още иподяконът.
Специално внимание в словото към събралите се в храма бе отделено на застъпничеството на пресвета Богородица като помощница на обезнадеждените, утеха на наскърбените, закрилница на бедните и подкрепа за всички християни. В проповедта бяха споменати чудотворни икони на Божията майка, пред които вярващите търсят утеха и помощ в трудни моменти.
Няма болка и страдание, които Бог да не може да облекчи, но духовното изцеление изисква вяра и искрено покаяние. Смирението, молитвата и осъзнаването на собствените грешки са пътят към Божията утеха, бе посланието към присъстващите в храма.