„Медии и будители на общността" бе темата на третия дискусионен панел на 21-вата Световна среща на българските медии в Будапеща и Естергом
Свят
| От: БТА
| 20 октомври 2026, 21:25
Модератор на третия панел бе Светла Кьосева, главен редактор на списание „Хемус“ в Унгария. В дискусията участваха д-р Диана Митева, главен асистент във Висшето училище по агробизнес и развитие на регионите (ВУАРР) в Пловдив, Габриела Хаджикостова, главен редактор на вестник „Български вести“ (Унгария), Диана Гласнова, главен редактор на списание „Родна реч“ (Хърватия), Десислав Паяков, съосновател на сайта за здраве и култура SANUS ET SALVUS (Австрия), Петър Стаматов, главен редактор на българския медиен портал Eurochicago (САЩ), Живка Милова, главен редактор на сайта „БГ Фактор“ (Кипър), Диана Узунова, съосновател на портала „Български Хъб Айндховен“ (Нидерландия), и Милен Митев, генерален директор на Българското национално радио (БНР).
Личностите, поставили началото на организираната българска общност в Унгария, са дали такъв тласък и са оставили толкова силен отпечатък върху по-нататъшното развитие на общността, че днес, когато се огледаме и видим какво става с подобни български общности в съседните страни, можем да забележим съществени различия“, каза Светла Кьосева, главен редактор на списание „Хемус“ в Унгария и модератор на дискусията.
Д-р Диана Митева, главен асистент във Висшето училище по агробизнес и развитие на регионите (ВУАРР) в Пловдив, представи темата „От градината до вестника. Гурбетчията като медиатор и водач“, посветена на историята и развитието на българското градинарство.
В изложението си д-р Митева проследи историята и развитието на българското гурбетчийско градинарство, като обърна внимание на неговото значение за формирането на българските общности в Централна Европа и за развитието на техния обществен и културен живот.
Българската общност в Унгария почива върху здрави основи, положени от предците, които въпреки тежкия труд са осъзнавали нуждата от духовно развитие и са отделяли собствени средства за изграждането на църква и културен дом. Днес усилията са насочени към съхраняването на българския език и култура и възпитаването на следващото поколение. Това посочи Габриела Хаджикостова, главен редактор на вестник „Български вести“ в Унгария.
„Започнахме да издирваме наследниците на българските градинари. Нито един от тях не знаеше български. Ние започнахме в Загреб от самата нула“, каза Диана Гласнова, главен редактор на списание „Родна реч“ в Хърватия.
Тя обясни, че необходимостта потомците на българските градинари да научат повече за произхода на семействата си е една от причините за създаването на двуезичното списание „Родна реч“ през 2003 г. „То е двуезично най-вече заради тези хора, които, дори и да са искали да учат български, не са могли да го научат, и поне на хърватски език да прочетат коя е тяхната родина, какви са били техните деди или бащи“, посочи Гласнова.
Десислав Паяков, съосновател на сайта за здраве и култура Sanus et Salvus в Австрия, призова българските медии в страната да си сътрудничат по-активно и да организират съвместни културни инициативи, които да обединяват българската общност.
Според него интернет постепенно променя начина, по който хората общуват и възприемат информацията, като ги превръща от общност в отделни индивиди, които все по-рядко споделят общи преживявания. Паяков отбеляза, че съдържанието в интернет става все по-еднообразно и макар да задържа вниманието на потребителите, същевременно отслабва чувството им за принадлежност към общността.
За да има будители и медии, първо трябва да има идеи, но трябва да има и общност, съвместни действия и финансиране, коментира Петър Стаматов, главен редактор на българския медиен портал Eurochicago в САЩ.
Той подкрепи предложението за създаване на асоциация на българските медии в чужбина, отправено по време на форума от Райна Манджукова. Според него подобна организация би могла да улесни координацията между редакциите и съвместното им представителство пред институциите.
Трябва много ясно да се разграничават нещата - когато една българска мигрантска общност е подкрепяна от местните власти, както е примерът в Унгария и в други държави, и там, където работим изключително на гол и все по-изтъняващ ентусиазъм. Това заяви Живка Милова, главен редактор на сайта „БГ Фактор“ (Кипър), по време на дискусията.
Диана Узунова, съосновател на портала „Български Хъб Айндховен“ (Нидерландия), отбеляза, че съвременните български писатели са будители на общността, а чрез литературата си те ни карат да преосмислим миналото и настоящето и поставят въпроси, които вълнуват българите по света.
В Нидерландия съвременната българска литература не е достатъчно достъпна и видима, посочи Узунова. По думите ѝ, наред с концертите и театралните събития, организирани за българската общност зад граница, са необходими повече координирани инициативи за срещи на български автори със сънародниците ни, включително с подкрепата на държавните институции.
За медиите и будителите на общността говори и Милен Митев, генерален директор на Българското национално радио. Точно сега имаме нужда от будители. А те могат да са най-различни. Когато говорим за будители, се сещаме най-често за дейци на образованието, науката, културата и доброволци. И тук, разбира се, едната роля на медиите е да бъдат до тези хора и да отразяват тяхната дейност. Но ми се иска да кажа и нещо друго - това, че самите медии можем да бъдем едни съвременни будители, каза генералният директор на БНР.
Както БТА писа, темата на тазгодишното издание на Световната среща е „Медии и водачи“. Във форума присъствено и онлайн се очаква да се включат участници от 25 държави, включително България. Сред тях са 47 журналисти от 32 българоезични медии и емисии по света, от две медийни асоциации, както и кореспонденти и стрингери на БТА в чужбина. Участие са потвърдили и девет представители на пет медии от България.
БТА организира 21-вата Световна среща на българските медии в Будапеща и Естергом, Унгария, на 19 и 20 октомври 2026 г. със съдействието на Банка ДСК, OTP Group, Аурубис България, А1, СОФ Кънект - операторът на летище „Васил Левски“ - София, „Геотехмин“ ООД, „Пощенска банка“ и Националният дарителски фонд „13 века България“.
