Д-р Диана Митева, главен асистент във Висшето училище по агробизнес и развитие на регионите (ВУАРР) в Пловдив, представи темата „От градината до вестника. Гурбетчията като медиатор и водач“, посветена на историята и развитието на българското градинарство, по време на 21-вата Световна среща на българските медии в Будапеща, Унгария. Д-р Диана Митева взе участие в дискусионния панел, озаглавен „Медии и будители на общността“. 
В изложението си д-р Митева проследи историята и развитието на българското гурбетчийско градинарство, като обърна внимание на неговото значение за формирането на българските общности в Централна Европа и за развитието на техния обществен и културен живот.
По думите ѝ корените на българското градинарство датират от далечни времена, като през първата четвърт на 18-и век значителна част от населението във Великотърновския край е малоимотно. Необходимостта от намиране на нови източници на препитание подтиква хората да търсят възможности за работа извън родните си места. Така постепенно се заражда гурбетчийското градинарство, което представлява специфична форма на трудова миграция, характеризираща се със сезонност и колективна организация на труда.
Д-р Митева обясни, че развитието на гурбетчийското градинарство преминава през три основни етапа. Първият обхваща периода на Българското възраждане, когато градинарите започват да се придвижват извън територията на Османската империя. Те постепенно разширяват дейността си в редица европейски държави, сред които Чехия, Словакия, Унгария, Сърбия, Румъния и Австрия.
Миграционният процес продължава да се разраства, като през третия етап, между Първата и Втората световна война, българските градинари достигат и до Южна Америка.
Според д-р Митева гурбетчийското градинарство се отличава със сложна производствена система, която обхваща целия процес – от обработването на почвата до реализирането на готовата продукция на пазара. Тя подчерта, че животът на българските градинари в чужбина е бил изключително тежък, тъй като те не само са работили в градините, но и са живеели непосредствено до обработваните от тях площи.
В изложението си д-р Митева представи и характерната организация на градинарския труд. Групата градинари се наричала „тайфа“, като важно място в тази организация заемал ръководителят на групата. Неговите задължения надхвърляли организацията на земеделската работа. Той трябвало да осигури условията за препитание и живот на градинарите, да организира тяхната дейност, да се грижи за реализацията на продукцията и да поддържа отношенията с местното население.
„Той не е само техният стопански ръководител, а е посредник с общността“, подчерта д-р Митева.
По думите ѝ тази посредническа роля била особено важна, тъй като българските градинари пристигали в непозната държава, без да познават местните хора и техните обичаи. Именно ръководителят на градинарската група трябвало да създаде необходимите контакти и да подпомогне приобщаването на гурбетчиите към новата среда.
Постепенно българските градинари започнали да изграждат собствени дружества и организации. Те имали свои символи, знамена, правила и институции, чрез които уреждали вътрешните отношения в общността.
Д-р Митева обърна внимание и на съществуването на своеобразна съдебна система в градинарските дружества. Споровете, които не можели да бъдат разрешени на местно ниво, се отнасяли до градинарски съд, който вземал решения съобразно установените правила на общността. Според д-р Митева тази организация показва високата степен на сплотеност и самоуправление сред българските градинари, които постепенно изграждали устойчиви общности в държавите, където се установявали.
Като един от примерите д-р Митева посочи българската общност в Унгария, която има дългогодишни традиции и значителен принос за съхраняването на българската култура зад граница. Тя припомни, че още през 1916 г. българите в Унгария създават самостоятелна църковна община, а по-късно е построен българският православен храм „Св. св. Кирил и Методий“ в Будапеща. През 1918 г. в унгарската столица отваря врати и първото българско училище. Д-р Митева отбеляза, че образователната дейност на българската общност продължава и днес, като интересът към неделното училище в Будапеща нараства и се разширяват възможностите за обучение на децата.
Тя посочи още, че българските градинари имат съществен принос и за изграждането на Българския културен дом в Будапеща. В неговото строителство участват със средства стотици представители на общността.
„Ще видите всичките 300 имена на хора, дали средства за строежа на този културен дом“, каза д-р Митева.
По думите ѝ съществуването и развитието на българските културни и образователни институции в Унгария днес е продължение на делото на градинарите и техните наследници, които съхраняват връзката с България.
Внимание в презентацията си д-р Митева отдели на ролята на печатните издания за обединяването на българската общност и за изграждането на връзки с местното общество. Тя подчерта, че българските градинари постепенно осъзнават значението на словото като средство за популяризиране на идеи, съхраняване на традициите и утвърждаване на общностната идентичност.
„Те осъзнават силата на словото и разбират, че една идея, за да постигне широка популярност, това става чрез вестника, става чрез списанието“, посочи д-р Митева.
Тя припомни, че първият български вестник в Унгария излиза през 1915 г. като българо-маджарски вестник. Това издание поставя основите на развитието на българската периодика в страната, като впоследствие се появяват и вестник „Български вести“, и списание „Хемус“.
Д-р Митева обърна внимание, че българските вестници и списания в страната са двуезични – на български и унгарски език. Според нея това им позволява да изпълняват ролята на посредници между двете общности.
В заключителната част на изложението си д-р Митева подчерта, че българският градинар гурбетчия не бива да бъде разглеждан единствено като човек, който напуска родината си в търсене на препитание.
„Гурбетчията е не само водач, той е медиатор между две общества“, каза тя.
По думите ѝ, когато българските градинари пристигали в чужда държава, те трябвало да се приспособят към новите условия, да опознаят начина на живот на местното население и да изградят контакти с него. Същевременно пред тях стояла задачата да съхранят своята българска идентичност, език и традиции.
Като пример за това д-р Митева представи архивни изображения, показващи как българските градинари в Унгария отбелязвали Коледа и участвали в традиционни празнични прояви. 
Според д-р Митева историята на българското гурбетчийско градинарство показва как първоначално временната трудова миграция постепенно води до създаването на трайни общности със собствени институции, училища, църкви, културни домове и медии.
„Пътят от градината до вестника е път от гурбетчийския облик към създаването на една устойчива българска общност“, обобщи тя.
В края на представянето си д-р Митева изрази признателност към българите в Унгария за тяхната сплотеност и за усилията им да продължават делото на предишните поколения.
Модератор на панела „Медии и будители на общността“ беше Светла Кьосева, главен редактор на списание „Хемус“ в Унгария. В дискусията освен д-р Митева участваха също Милен Митев, генерален директор на Българското национално радио (БНР), Габриела Хаджикостова, главен редактор на вестник „Български вести” в Унгария, Десислав Паяков, съосновател на сайта за здраве и култура Sanus et Salvus в Австрия, Диана Гласнова, главен редактор на списание „Родна реч” в Хърватия, Диана Узунова, съосновател на портала „Български Хъб Айднховен” в Нидерландия, Живка Милова, главен редактор на сайта „БГ Фактор” в Кипър, Петър Стаматов, главен редактор на българския медиен портал Eurochicago в САЩ. 
Както БТА писа, темата на тазгодишното издание на Световната среща е „Медии и водачи“. Във форума присъствено и онлайн се очаква да се включат участници от 25 държави, включително България. Сред тях са 47 журналисти от 32 българоезични медии и емисии по света, от две медийни асоциации, както и кореспонденти и стрингери на БТА в чужбина. Участие са потвърдили и девет представители на пет медии от България.
БТА организира 21-вата Световна среща на българските медии в Будапеща и Естергом, Унгария, на 19 и 20 октомври 2026 г. със съдействието на Банка ДСК, OTP Group, Аурубис България, А1, СОФ Кънект – операторът на летище „Васил Левски“ – София,  „Геотехмин“ ООД, „Пощенска банка“ и Националния дарителски фонд „13 века България“.