Дигиталните платформи вече не са само канал за разпространение на медийно съдържание, а и конкуренти на традиционните медии, тъй като подбират какво да достигне до аудиторията, без непременно да поставят достоверността на първо място. Това каза директорът на дирекция „Дигитални програми“ в Българското национално радио (БНР) Иво Тодоров при откриването на панела „Медии и лидери на мнение“ в рамките на 21-вата Световна среща на българските медии.
Той отбеляза, че обществените медии БНР и Българската национална телевизия (БНТ) продължават да се ползват с най-голямо обществено доверие в България според данни от изследванията на Института „Ройтерс“. По думите му това ги утвърждава като лидери на мнение, но същевременно поставя пред тях сериозни предизвикателства, свързани с дигиталната среда и разпространението на съдържание.
Тодоров подчерта значението на социалните мрежи за достигането до аудиторията. По думите му докато преди около десет години значителна част от потребителите са влизали директно в сайтовете на медиите, днес между 75 и 80 процента от потребителите на БНР достигат до съдържанието му чрез споделяния и препоръки в социалните мрежи.
Това показва колко важни са платформите за разпространение на информация, посочи той. Алгоритмите им позволяват на медиите да достигат до нови аудитории, но същевременно изискват от тях да познават начина, по който работят платформите, и да адаптират подходите си, без да правят компромис с редакционните си стандарти.
Според Тодоров в дигитална среда медиите са изправени пред предизвикателства, сходни с тези пред онлайн търговците. Необходимо е аудиторията да знае за тяхното съществуване, да може лесно да открива съдържанието им, да го намира за интересно и конкурентоспособно и да има причина да се връща към него. В същото време задържането на аудиторията има значение и за разпространението на съдържанието от самите платформи.
Той обърна внимание, че алгоритмите често насърчават съдържание, което привлича кликове, но не непременно е достоверно и надеждно. Така платформите на практика поемат функции, сходни с тези на редакторите и продуцентите, като влияят върху подбора на информацията, която достига до потребителите.
Това променя и работата на журналистите, които трябва да съобразяват съдържанието си с особеностите на дигиталната среда, но да продължават да спазват професионалните и етичните стандарти, отбеляза Тодоров. Той посочи като проблем разпространението на невярна информация и отбеляза, че развитието на платформите с изкуствен интелект поставя допълнителни въпроси пред медийната среда.
Тодоров заяви, че подкрепя използването на изкуствен интелект, когато то е разумно и допринася за работата на медиите. Според него решаващо е технологиите да се използват по начин, който позволява на обществените медии да продължат да изпълняват мисията си.
„Много важно за Българското национално радио и за Българската национална телевизия е да предлагат достоверна, проверена, надеждна информация в полза на потребителите“, каза той.
По думите му въпреки възможността хората да получават информация за събития от целия свят чрез телефоните си, медиите трябва да обръщат внимание и на проблемите на регионалните общности, включително на българите, които живеят в Будапеща. Различните аудитории имат различни потребности и медиите трябва да умеят да работят с тях, допълни Тодоров.
Сред основните предизвикателства пред традиционните медии той открои конкуренцията, регулацията и необходимостта от изграждане и запазване на общественото доверие.
Двадесет и първата Световна среща на българските медии, организирана от Българската телеграфна агенция (БТА), бе открита в унгарската столица Будапеща вчера, 19 октомври – деня, в който Българската православна църква почита паметта на свети Йоан Рилски Чудотворец – небесния закрилник на българския народ.
Темата на тазгодишното издание е „Медии и водачи“. Във форума, който ще премине в унгарските градове Будапеща и Естергом, присъствено и онлайн се очаква да се включат участници от 25 държави, включително България.
Сред тях са 47 журналисти от 32 българоезични медии и емисии по света, от две медийни асоциации, както и кореспонденти и стрингери на БТА в чужбина. Участие са потвърдили и девет представители на пет медии от България.
Повод Световната среща на българските медии да бъде открита на 19 октомври са двете годишнини, които Българската православна църква отбелязва през 2026 година – 1080 години от успението и 1150 години от рождението на свети Йоан Рилски, както и десетата годишнина от решенията на парламентите в София и Будапеща, с които 19 октомври бе обявен за Ден на българо-унгарското приятелство.
БТА организира 21-вата Световна среща на българските медии в Будапеща и Естергом, Унгария, на 19 и 20 октомври 2026 г. със съдействието на Банка ДСК, OTP Group, Аурубис България, А1, СОФ Кънект – операторът на летище „Васил Левски“ – София, „Геотехмин“ ООД, „Пощенска банка“ и Националния дарителски фонд „13 века България“.