Китайската икономика е нараснала с 4,5 на сто на годишна база през третото тримесечие, надхвърляйки очакванията и ускорявайки се спрямо отчетените 4,3 на сто през периода април–юни, показват публикувани днес официални данни, цитирани от Асошиейтед прес. Силният износ подкрепя растежа, докато вътрешното търсене остава слабо.
Резултатът доближава страната до официалната цел за годишен растеж между 4,5 и 5 на сто спрямо постигнатите 5 на сто през 2025 г. По-рано този месец Международният валутен фонд понижи прогнозата си за китайския растеж през 2026 г. до 4,5 на сто.
Ускорението следва най-слабия годишен темп на растеж от повече от три години, отчетен през второто тримесечие.
Според Макс Зенглайн, старши икономист за Азиатско-тихоокеанския регион в изследователската организация „Конфърънс борд“ (The Conference Board), общият показател за растежа все по-трудно отразява състоянието на икономиката, защото прикрива „задълбочаващите се неравенства между отраслите, регионите и домакинствата“.
По думите му управлението на вътрешните дисбаланси може да се окаже по-трудно за Пекин от справянето с външния натиск.
Продължаващият от години спад на пазара на недвижими имоти намалява богатството на домакинствата, насърчава спестяването и ограничава потреблението.
Същевременно Китай е напът да надхвърли миналогодишния рекорден търговски излишък от 1,2 трлн. долара. През септември износът е нараснал с около 36 на сто, а излишъкът за първите девет месеца е достигнал 938 млрд. долара.
По-високите американски мита засегнаха част от двустранната търговия и насочиха китайските износители към други пазари, включително Югоизточна Азия, Латинска Америка и Европа. Сред двигателите на износа са полупроводниците и автомобилите, включително хибридните и електрическите модели.
Китай разшири значително производствените си мощности в сектори като соларната енергетика и електромобилите, подкрепяни и с държавни субсидии. При слабо вътрешно потребление голяма част от продукцията се насочва към чуждестранните пазари на конкурентни цени.
Според Екатерина Бигос, старши пазарен стратег в „Би Ен Пи Париба Асет Мениджмънт“ (BNP Paribas Asset Management), този модел на растеж, основан на износа и технологиите, създава ограничен брой работни места и не води до широко увеличение на доходите. Същевременно нарастват рисковете от заместване на работници с изкуствен интелект.
Търговските партньори на Китай се опасяват от последиците за местните си производства от увеличаващия се внос на евтини китайски стоки.
„Недопустимо и неустойчиво е втората по големина икономика в света да разчита на чуждестранното търсене, за да поддържа собствения си растеж“, заяви Есвар Прасад, професор по икономика и търговска политика в Корнелския университет. Според него постоянните големи излишъци превръщат Китай в пречка за световния растеж, вместо в двигател за останалите икономики.
Европейският съюз отчита търговски дефицит с Китай от над 1,1 млрд. долара дневно. През първите девет месеца китайският износ към блока е нараснал с 16 на сто.
Държавите от ЕС обмислят по-строги ограничения, след като този месец беше постигнато споразумение с Китай за намаляване приблизително наполовина на вноса на китайски хибридни автомобили през следващите няколко години.
Според Гари Нг, старши икономист за Азиатско-тихоокеанския регион в „Натиксис“ (Natixis), подобни договорености могат да помогнат на Китай да запази дългосрочния си достъп до чужди пазари и да избегне по-широко увеличение на митата.
Дори при споразумения обаче „търговските дисбаланси ще бъдат трудни за бързо разрешаване“, заяви Лин Сън, главен икономист за Китай в Ай Ен Джи (ING).
Представители на търговските партньори на Пекин посочват и подценения според тях юан като фактор за нарастващия китайски излишък. Китайската централна банка отхвърля тези твърдения.
Бигос прогнозира продължаващ протекционизъм и натиск от икономиките по света за защита на местните производства и работните места, особено в секторите с висока добавена стойност.
Пекин заявява, че не се стреми към голям търговски излишък. В петък управителят на Китайската народна банка Пан Гуншън посочи, че държавите с дефицити и тези с излишъци трябва да работят заедно и че Китай е ангажиран с разширяване на вътрешното търсене.