Европейският съюз е постигнал през последните 10 месеца по-голям напредък в интеграцията и надзора на финансовите пазари, отколкото през предходните 10 години, заяви председателят на Еврогрупата и министър на икономиката и финансите на Гърция Кириакос Пиеракакис. Следващата цел е подобен напредък да бъде постигнат и в банковия съюз, посочи той на дискусия в рамките на годишните срещи на Международния валутен фонд (МВФ) и Световната банка в Банкок. 
В дискусията „Дебат за световната икономика: изграждане на устойчиви и динамични икономики за бъдещето“, с модератор Лиса Абрамович, участваха и управляващият директор на МВФ Кристалина Георгиева, министърът на икономиката на Аржентина Луис Капуто, управителят на Централната банка на Нигерия Олайеми Кардосо и вицепремиерът и министър на финансите на Тайланд Екнити Нититанпрапас. 
Пиеракакис посочи, че Европа трябва да привлича капитала, необходим за развитието на изкуствения интелект и повишаването на производителността, като същевременно запазва фискалната отговорност. Съюзът на капиталовите пазари и банковият съюз са сред отдавна обсъжданите реформи, обхванати от инициативата за съюз на спестяванията и инвестициите.
По думите му миналата седмица е постигнато споразумение за пазарната интеграция и надзора. Той изрази надежда за сходен напредък и по отношение на банковия съюз.
Европа се нуждае от по-големи компании и банки, способни да се конкурират на общия пазар, вместо да разчита само на национални лидери, заяви Пиеракакис. Според него основното предизвикателство е производителността. През последните 30 години годишният ѝ растеж е бил 1,8 на сто в САЩ и 1,1 на сто в Европа. В началото на века производителността на европейските работници е достигала 90 на сто от тази на американските, докато сега е около 75 на сто, посочи той.
Пиеракакис призова за консолидация в банковия и корпоративния сектор, по-ефективен надзор и улесняване на трансграничното движение на ликвидност. Европа разполага с необходимия анализ на проблемите, а геополитическите промени създават политическа воля за действия, добави той.
Кристалина Георгиева: Световният икономически растеж е устойчив, но основата му е крехка
Кристалина Георгиева заяви, че световната икономика продължава да устоява на многобройни сътресения, но тази устойчивост не бива да се приема за даденост. Прогнозата на МВФ за световния растеж през 2026 г. остава 3,1 на сто, колкото фондът е предвиждал през октомври 2025 г. и през април 2026 г. Това равнище обаче прикрива значителни различия между държавите. 
Икономиките, които произвеждат технологии за изкуствен интелект или участват във веригите за доставки в сектора, се представят по-добре от останалите. Сред тях е Тайланд. Същевременно прогнозите за редица държави са понижени, особено за засегнатите от войни и за вносителите на горива, които не се възползват от подема на изкуствения интелект. 
Георгиева предупреди за рисковете от по-високите цени на енергията и храните, инфлационния натиск и нарастващите разходи за обслужване на дълга. Изкуственият интелект е сред основните двигатели на световния растеж, но това увеличава зависимостта от запазването на инвестиционния ентусиазъм около технологията. Тя призова държавите да възстановяват фискалните си буфери, да намаляват дълга и да укрепват икономическите си политики.
Тайланд привлича инвестиции, но трябва да подготви работната сила за технологичните промени
Тайланд е изправен пред четири основни предизвикателства: по-високи енергийни цени, геоикономическо разделение, нарастваща доходност по облигациите и бързо развитие на изкуствения интелект, заяви Екнити Нититанпрапас. Страната е вносител на енергия, но се възползва от пренасочването на веригите за доставки и участието си в производството на технологии за изкуствен интелект. 
Доходността по десетгодишните тайландски държавни облигации е около 2,3 на сто, по-ниска от тази в САЩ и Европа, посочи министърът. Той свърза това с фискалната дисциплина и макроикономическата стабилност, но подчерта, че са необходими и структурни реформи, които да помогнат на хората и малките и средните предприятия да се приспособяват към промените.През първото полугодие заявленията за преки чуждестранни инвестиции в Тайланд са нараснали с 47 на сто до около 44 млрд. долара. Страната се стреми да привлече инвестиции в изкуствен интелект, интелигентна електроника и електрически превозни средства, като осигури и трансфер на знания към местните работници и компании.
Нититанпрапас призова за по-тясно регионално сътрудничество. Търговията между страните от Асоциацията на страните от Югоизточна Азия (АСЕАН) представлява около 22 на сто от общата им търговия спрямо около 60 на сто при ЕС. Сред възможностите той открои свързването на електропреносните мрежи и развитието на цифровата икономика.
Аржентина разчита на големи инвестиции след години на кризи
Аржентинският министър на икономиката Луис Капуто представи специалния режим за големи инвестиции, чрез който страната цели да осигури предвидимост, спазване на договорите и защита на частната собственост. По думите му програмата предвижда инвестиции за 200 млрд. долара през следващите няколко години, равняващи се на почти една трета от БВП на страната.Капуто заяви, че правителството е премахнало бюджетния дефицит още през първия месец от управлението си, без да повишава данъците, и е намалило държавните разходи с 30 на сто. Инфлацията е спаднала от 211 на сто през 2023 г. до 30 на сто, а делът на хората в бедност е намалял от 57 на сто до 32 на сто.По думите му износът е на рекордно равнище, а страната отчита бюджетен и търговски излишък, както и излишък по текущата сметка. Той очаква инвестиционната програма да повиши производителността и растежа и да създаде повече и по-добре платени работни места.
Нигерия увеличава валутните постъпления извън традиционните приходи от петрол
Управителят на Централната банка на Нигерия Олайеми Кардосо заяви, че страната диверсифицира източниците си на валутни постъпления, тъй като зависимостта от петрола не е устойчив модел. Той припомни, че в период на криза нетните външни резерви са спаднали до около 3 млрд. долара, а натрупаните задължения са надхвърляли 7 млрд. долара при население от над 200 млн. души.
Затягането на паричната политика и реформите на валутния пазар са помогнали за овладяване на инфлацията, посочи Кардосо. През 2024 г. централната банка е повишила лихвите с 400 базисни пункта наведнъж, а общото увеличение за годината е било около 800 базисни пункта. След като е достигнала около 34 на сто, инфлацията постепенно е спаднала до приблизително 15 на сто. Външните резерви са достигнали най-високото си равнище от 18 години, добави той. 
Като пример за диверсификация Кардосо посочи паричните преводи от нигерийци в чужбина. След премахването на пречки пред постъпването на средствата месечният им обем е нараснал от 200 млн. на 600 млн. долара в рамките на първата година. Целта за тази година е била 1 млрд. долара месечно, а през юли преводите са достигнали около 950 млн. долара.Стабилизирането на макроикономическата среда е помогнало на Нигерия да се върне във фондовия индекс на „Еф Ти Ес И“ (FTSE) и в облигационния индекс на „Джей Пи Морган“ (J.P. Morgan), както и да възстанови доверието на инвеститорите, заяви Кардосо.
Георгиева посочи, че МВФ наблюдава рисковете пред отделните държави, подпомага изграждането на институции и икономически политики и предоставя финансиране на страните в затруднение. Фондът събира и разпространява опит в области като паричната политика, инфлационното таргетиране и премахването на множествените валутни курсове.Все по-голямо внимание се отделя на готовността на държавите да използват изкуствения интелект, включително чрез цифрова инфраструктура, умения и адаптивност на трудовия пазар, добави тя.