Европейската централна банка (ЕЦБ) е повишила лихвите през септември заради опасения, че продължителното поскъпване на енергията ще задържи инфлацията над целта от 2 на сто. Членовете на Управителния съвет са преценили, че икономиката на еврозоната е достатъчно устойчива, за да понесе увеличението, но са настояли да запазят свободата си на действие при следващите решения. Това показва публикуваният днес отчет от заседанието на ЕЦБ на 9 и 10 септември. То бе изнесено и се проведе в учебния център на германската централна банка „Бундесбанк“ (Bundesbank) на брега на езерото Ванзее в югозападната част на Берлин.
Всички членове са подкрепили предложението на главния икономист Филип Лейн за повишаване на трите основни лихвени процента с 25 базисни пункта. Така лихвата по депозитното улеснение бе увеличена от 2,25 на 2,50 на сто. Това е второто повишение след юни в отговор на енергийния шок, предизвикан от конфликта в Близкия изток.
Според участниците в заседанието депозитната лихва от 2,50 на сто остава в оценявания от експертите диапазон на неутралните лихви, при които паричната политика нито стимулира, нито ограничава икономическата активност. Същевременно те са подчертали, че реакцията на ЕЦБ трябва да остане съразмерна с инфлационните рискове.
Управителният съвет не е поел ангажимент за предварително определена траектория на лихвите. Членовете са настояли комуникацията да не създава впечатление нито за начало на предопределен цикъл на затягане, нито че септемврийското увеличение е последното. Решенията ще продължат да се вземат за всяко заседание поотделно въз основа на постъпващите данни.
Основното опасение е, че енергийният шок се оказва по-продължителен от очакваното. Колкото по-дълго цените на енергията остават високи, толкова по-голяма е вероятността поскъпването да се пренесе към други стоки и услуги, а впоследствие и към заплатите.
Особено внимание е отделено на повишаването на цените на природния газ и ниските запаси в Европа, които могат да засилят ценовия натиск през зимата. Участниците са обсъдили и поскъпването на дизеловото гориво заради ограниченията в рафиниращите мощности, както и риска по-високите цени на енергията и торовете да увеличат разходите за храни. Горещите вълни, сушите и възможното влияние на климатичното явление „Ел Ниньо“ допълват тези рискове.
В същото време преди началото на септемврийското заседание не са наблюдавани значителни признаци за широко разпространение на инфлационния натиск извън енергийния сектор. Основната инфлация е намаляла до 2,4 на сто през август от 2,5 на сто през юли, а инфлацията при услугите се е забавила от 3,3 до 3,0 на сто. Общата инфлация обаче се е ускорила до 3,3 на сто от 2,9 на сто.
Ръстът на възнагражденията на един нает е отслабнал до 3,3 на сто през второто тримесечие спрямо 3,5 на сто през първото. Според участниците това показва, че енергийният шок все още не е предизвикал съществени вторични ефекти чрез заплатите. Те обаче са предупредили, че реакцията може да се прояви със закъснение, като повече информация се очаква в началото на следващата година.
Икономиката на еврозоната се е представила по-добре от очакваното през второто тримесечие, подкрепена от частното потребление, публичните разходи и износа. Септемврийските прогнози предвиждат растеж от 0,9 на сто през 2026 г., 1,4 на сто през 2027 г. и 1,5 на сто през 2028 г. Оценките за първите две години са повишени спрямо юни.
Членовете на Управителния съвет обаче са изразили различни мнения доколко тази устойчивост ще се запази. Част от тях виждат възможност инвестициите в изкуствен интелект и увеличените разходи за отбрана и инфраструктура да подкрепят растежа. Други предупреждават, че по-високата инфлация ще ограничи покупателната способност, а поскъпването на кредитирането може да отслаби потреблението и инвестициите.
В отчета се посочва, че силният ръст на кредитирането не означава непременно инвестиционен подем. Част от предприятията търсят заеми, за да покрият по-високи разходи за суровини и оборотни средства, а някои домакинства прибягват до кредитиране заради нарасналите разходи за живот.
Участниците са обсъдили и повишаването на дългосрочните пазарни лихви, което може да има съществено отражение върху растежа и инфлацията. Към момента на заседанието обаче пазарите на държавни облигации в еврозоната са функционирали нормално, като инвеститорите са продължавали да разграничават отделните държави според състоянието на икономиките и публичните им финанси.
Общата оценка на Управителния съвет е, че рисковете остават в посока по-висока инфлация и по-слаб икономически растеж. Трайно разрешаване на конфликта в Близкия изток би могло да намали ценовия натиск по-бързо от очакваното, докато нови нарушения на енергийните доставки и ескалация на търговските спорове биха влошили перспективите.