Коридор 8 вече надхвърля рамките на инфраструктурен проект и засяга геополитиката, икономическите възможности и сигурността на Европа, заяви днес министърът на външните работи Велислава Петрова при откриването на Международната министерска конференция по Коридор 8 в София.
„Разбира се, Коридор 8 е преди всичко свързаност, но днес свързаността е много повече от инфраструктура. Не става дума само за железопътни линии и пътища, а за геополитика, икономически възможности и сигурност“, каза тя.
Форумът събира министри и високопоставени представители на държавите по протежението на Коридор 8 – България, Албания, Италия и Република Северна Македония, както и представители на Румъния, Косово и Черна гора. В него участват също европейският комисар по разширяването Марта Кос, високопоставени представители на Европейската служба за външна дейност и НАТО, както и представители на САЩ, Обединеното кралство и Украйна.
Програмата включва три дискусионни панела – за геополитическия контекст на Коридор 8, за транспортната, енергийната и икономическата свързаност и за военната мобилност, сигурността, хибридните заплахи, иновациите и новите технологии. Според Петрова тези теми не са отделни разговори, а части от един и същ стратегически въпрос – дали Коридор 8 може да се превърне във функционираща ос, която да укрепва свързаността, конкурентоспособността, сигурността и устойчивостта на Европа.
По думите ѝ войната на Русия срещу Украйна фундаментално е променила начина, по който се възприемат инфраструктурата и свързаността и тяхната роля в архитектурата на сигурността в региона.
„Сигурните транспортни маршрути, диверсифицираните вериги за доставки, енергийните връзки и устойчивата критична инфраструктура вече не са само въпроси на икономическата ефективност, която движи бизнеса напред. Те все повече са елементи на националната и колективната сигурност“, заяви Петрова.
Тя отбеляза, че Европа едновременно с това укрепва способността си да отговори на една все по-конкурентна и оспорвана международна среда. По думите ѝ бъдещето на Украйна и европейската перспектива на Западните Балкани са пряко свързани със сигурността и стабилността на европейския континент.
Именно в този по-широк контекст трябва да бъде разглеждан Коридор 8, посочи министърът. По думите ѝ, той може да се превърне в стратегическа ос изток – запад, свързваща Черно и Адриатическо море и обвързваща по-тясно Западните Балкани с Европейския съюз.
„За България това е дългогодишен приоритет, който невинаги е имал необходимия импулс за действие, но значението му далеч надхвърля нашия национален интерес“, каза Петрова. Тя определи Коридор 8 като европейски проект и посочи, че присъствието на Европейската комисия на днешния форум показва значението, което той има на европейско равнище.
Според външния министър трябва да бъде обсъдено как Коридор 8 може да допринесе за стратегическата архитектура на региона, дали по-добрата свързаност може да укрепи регионалната стабилност и да подпомогне европейската интеграция на Западните Балкани, както и дали може да създаде по-силни връзки между Адриатика, Балканите, Черно море и останалата част от Европа.
Петрова постави и въпроса дали коридорът може да помогне за диверсифициране на маршрутите и за намаляване на стратегическите зависимости.
Тези въпроси не могат да бъдат решени само от транспортните министерства, каза тя. По думите ѝ, са необходими политически ангажимент на най-високо равнище, устойчиво трансгранично сътрудничество и общо разбиране, че отделните участъци са част от по-широка европейска и стратегическа картина.
Външният министър припомни, че през следващата година България и Европейската комисия ще бъдат съвместни домакини на регионална среща на върха за свързаността. Целта ѝ ще бъде да даде тласък на по-бързото развитие на връзките между Европа, Южен Кавказ и Централна Азия чрез т.нар. Среден коридор.
По думите на Петрова целта е да бъдат диверсифицирани маршрутите, търговските потоци да бъдат утроени, а времето за транзит на стоки да бъде значително намалено до 2030 г. Българската страна иска да постави акцент и върху взаимодействието между Средния коридор и Коридор 8.
„Опитваме се да видим как тези трансконтинентални коридори могат да бъдат свързани със свързаността, която вече съществува в рамките на Европа, включително със Западните Балкани“, заяви Петрова.
Тя подчерта, че геополитическата стойност на Коридор 8 в крайна сметка ще зависи от политическия ангажимент зад него. „Виждали сме, че когато политическият ангажимент отслабне, напредъкът по коридора също отслабва“, каза министърът.
Същевременно политическата воля трябва да бъде превърната в реална инфраструктура, инвестиции и функциониращи връзки, добави тя. По думите ѝ, стратегическият коридор трябва преди всичко да работи на практика.
„Железопътна връзка, която спира на една граница, или пътна мрежа, ограничена от административни затруднения, не може да бъде използвана пълноценно“, заяви Петрова.
Затова, по думите ѝ, Коридор 8 трябва да бъде разглеждан като интегрирана система, в която транспортната инфраструктура е основата, но която трябва да служи и като платформа за енергийна свързаност и търговия.