Началникът на отдел „Закрила на детето“ в Казанлък Красимира Басанова посочи, че приемните семейства имат важна роля в осигуряване на постоянна и качествена грижа за децата. Тя участва в дискусията, посветена на приемната грижа, част от съвместната инициатива „Приеми ме“ на Българската телеграфна агенция (БТА) и Агенцията за социално подпомагане (АСП).
Тя посочи, че при всяко дете, за което се налага мярка за закрила и настаняване извън биологичното семейство, основната задача на социалните работници е да преценят съобразно възрастта и семейната история къде ще бъде най-подходящото място за настаняването му.
При децата от 0 до 3 години, когато става въпрос за изоставяне на новородено в родилно отделение, настаняването се извършва в професионално приемно семейство. Процесът започва незабавно след получаването на сигнала, тъй като времето при новородено е ограничено. Паралелно с предприемането на действия за установяване на ресурса на биологичното семейство и на разширения семеен кръг започва и незабавна комуникация с екипа по приемна грижа.
Басанова обясни, че решението за конкретното приемно семейство се взема съвместно, като се съобразяват спецификата на детето и наличният ресурс - кои приемни семейства са свободни, какъв е профилът им и каква е готовността им да приемат детето. След избора приемното семейство се запознава подробно с профила на детето, за да бъде предварително подготвено за неговите потребности и да може да му осигури необходимата грижа още с пристигането му в дома.
По думите ѝ основните възможни пътища за децата, настанени в приемни семейства, са три. Независимо от настаняването социалните работници работят активно през първите шест месеца за активиране на ресурса на биологичното семейство, както и на близкия роднински кръг, когато той може да окаже подкрепа. Ако през този период не бъде установен необходимият ресурс или родителят не подобри положението си, се преминава към следващия етап, свързан с вписването на детето за осиновяване.
Басанова отбеляза, че и при този процес приемното семейство има големи ангажименти и трябва да оказва пълно съдействие. Когато не е възможна нито реинтеграция в биологичното семейство, нито осиновяване, се стига до третия вариант - децата да останат по-дълготрайно в приемна грижа.
Има случаи, при които децата остават в приемното семейство до завършване на средното си образование. Тогава приемното семейство на практика се превръща в основно семейство за детето и продължава да го подкрепя и след навършването на пълнолетие, посочи Басанова.
Тя подчерта, че процесите са динамични и в зависимост от конкретната ситуация е възможно да се наложи промяна на мярката за закри или на приемното семейство. По думите ѝ всички тези решения изискват партньорство и много усилия от всички страни. Решенията не се вземат само от социалния работник, а при непрекъсната координация с екипа и приемния родител, с цел да се предотвратят проблеми и да се осигури постоянна и качествена грижа за детето.
Като партньори в работата по случаите Басанова посочи и родилните отделения, когато децата се настаняват директно от болницата, училищата в част от случаите, както и социалните услуги в Центъра за обществена подкрепа. Те се включват в работата според възрастта и потребностите на детето, както и за подкрепа на приемните родители, включително при отглеждането на малки деца, за които предстои процес по осиновяване.