Сбъдната мечта, която винаги е изглеждала трудно осъществима. Така Иванка Шопова от Казанлък определя приемната грижа, която вече е част от живота на цялото ѝ семейство. Националният пресклуб на Българската телеграфна агенция (БТА) в Казанлък е домакин на дискусия, посветена на приемната грижа. Срещата се излъчва и на живо в сайта на БТА. Дискусията е част от съвместната инициатива на БТА и Агенцията за социално подпомагане (АСП) „Приеми ме“. 
Иванка и нейният партньор Венцислав Славов са приемни родители едва от няколко месеца, а за да стигнат дотук зад решението им стоят не само любовта към децата, но и взаимната подкрепа и подкрепата на цялото семейство. По друг повод Иванка се налага да посети социалната служба в Казанлък, където вижда плакат за приемната грижа. „Тайно помечтах, след това отхвърлих. Съвсем случайно предложих на партньора ми, а той се съгласи, за което ще съм му вечно благодарна“, посочи тя. Следват разговори с двете им биологични деца – момиче на три години и половина и момче на 13 години, които също подкрепят идеята. Семейството преминава през обучение, след което чака година и половина до деня на първото настаняване на приемно дете в дома им. По думите им този ден е изпълнен с вълнение.
„Бебенцето беше настанено на едва на 24 дни, а първият ден беше само емоция – радост, притеснение, много силни емоции. Задавахме си въпроси – в какво се набъркахме, ще се справим ли, но смесени с огромната радост, че можем да дадем на това малко същество грижата и любовта, от която се нуждае от първия ден, в който се е появило на този свят“, каза Иванка Шопова.
До момента професионално тя не е работила с деца, но е обмисляла да учи педагогика, защото винаги е искала да работи с тях. С приемната грижа обаче е преценила, че може да помага там, където има най-голяма нужда. По думите ѝ приемната грижа е лъч светлина за едни душички, които имат нужда от грижа и любов. Тя е работа, но и призвание. „Виждам хората, които работят в приемна грижа, с каква отдаденост се грижат за децата и как променят съдби“, посочи тя.
В грижата за детето активно се включват и собствените деца на Иванка и Венцислав. Преди настаняването обаче именно тяхното отношение към новата ситуация е едно от най-големите притеснения на майката. „Когато започнахме обучението, се притеснявах най-вече за дъщеря ни – дали ще се привърже и как ще ѝ се отрази осиновяването и извеждането на детенцето“, посочи Иванка Шопова. След разговори със социални работници и други приемни родители тя се успокоява и осъзнава, че това всъщност обогатява семейството. Днес вижда резултата и в собствените си деца. „Откакто се грижи за детето, дъщеря ни е по-отговорна, тя е приемна кака, много е щастлива. Смятам, че това наистина ще им помогне да израснат, да не са егоисти, да са грижовни не само към близки и роднини, а и към едно дете, което не е било част от нашето семейство, но сега е. Баткото е на друго ниво, вече е по-голям, но виждам една радост в него, чувства се полезен, помага изключително много. Като цяло ги обогатява и се надявам един ден те също да пораснат добри хора. Имаме нужда от добри хора“, подчерта приемната майка.
По думите ѝ притесненията са естествена част от отговорността за едно дете, но за семейството е изключително ценна подкрепата на екипа по приемна грижа. Според нея обаче много фактори спират хората да вземат подобно решение. Един от тях е липсата на достатъчно информация и съществуващите предразсъдъци. „Като цяло обществото не е наясно какво представлява приемната грижа, има много предразсъдъци, много негативно мнение, което е породено основно от незнание. Ние също се сблъскваме, макар и като първо настаняване“, посочи Шопова. По думите ѝ другите колебания са свързани и с финансовата страна. Приемните родители работят на граждански договор и нямат трудовите права на един работник.
Въпреки предразсъдъците в обкръжението си, семейството не се е сблъскало с крайно негативни реакции. Напротив – някои от близките им дори проявяват интерес да последват техния пример. По думите на Иванка Шопова най-добре би било в света да няма нужда от професията на приемния родител. На хората, които се колебаят дали да поемат по този път, тя препоръчва да не отхвърлят тази възможност. „Нека да го обмислят, да не го отхвърлят, защото ние даваме много, много любов, много грижа, много безсънни нощи, но и получаваме най-важното – удовлетворение и едни усмивки, които са безценни“, каза приемната майка.
Иванка и Венцислав се фокусират не върху предстоящата раздяла, а върху грижата, от която детето се нуждае днес. Те казват, че това няма да бъде единственото приемно дете в дома им, защото имат енергията, желанието и опита, както и най-важното – много любов за раздаване.