„Аз съм като напукана чиния“, признава през 1936 г. пред списание Esquire американският писател Франсис Скот Фицджералд, от чието рождение днес се навършват 130 години.
Постигнал голям успех с „Великият Гетсби“, в последните си години авторът не успява да напише значимо произведение и изпада в депресия. Изпада в забвение, а по повод смъртта му през декември 1940 г. „Ню Йорк таймс“ пише: „Той беше на 44 години и толкова забравен, колкото един добър писател може да бъде в своето време. Четейки некролозите и виждайки отново чистия, издължен профил, повечето хора казваха: Мислех, че е починал отдавна“.
Асошиейтед прес добавя: „В общи линии неговата кариера започна и приключи с 20-те години. "Отсам рая", първата му книга, беше публикувана през първата година на това десетилетие на небостъргачи и къси поли“.
След Втората световна война обаче интересът към Фицджералд се възражда. „Сега го помнят, и то с гордост. И малките списания на груба хартия, и големите лъскави издания публикуват статии за него“, коментира „Ню Йорк таймс“ през 1950 г., точно десет години след смъртта на писателя.
Бурните двадесет години на ХХ век са увеличителното стъкло, през което талантът на Фицджералд блести прекалено ярко, смята американският вестник. Неизбежно е Фицджералд и неговата епоха да се преплетат в съзнанието на обществото. Те се издигат и сгромолясват заедно. Първата година от това приказно десетилетие е белязана от издаването на „Отсам рая“ и от сватбата му със Зелда Сейър. Романът, колкото и сдържан да изглежда днес, служи като манифест за едно изгубено поколение, чакащо да открие себе си. А бракът дава на знаменосеца на епохата подкрепяща го съпруга. Скот и Зелда – момчето от Минесота и русокосата девойка от Алабама – стават водачите на онези дни, изпълнени с вихрени танци и алкохол, коментира „Ню Йорк таймс“.
Всички творби на Фицджералд през тези бурни години черпят вдъхновение от съвремието. „Красиви и прокълнати“ (1922) изследва начина на живот на най-богатите с уморена, бляскава проза, леко оцветена от алкохола. Три години по-късно излиза „Великият Гетсби“, а десетките разкази – независимо дали са написани набързо, за да се изкарва прехраната, или дълго и с любов, за да се каже нещо, което е било жизненоважно за Фицджералд – почти всички са почерпени непосредствено от забързания живот, който той е живял и наблюдавал отблизо.
В известен смисъл следващият роман, „Нежна е нощта“, е както жертва на 20-те години, така и тяхно творение. Когато тази история най-накрая е публикувана след няколко отлагания, Голямата депресия е вече в петата си година и главните герои на романа изглеждат повече като фигури от някаква призрачна костюмирана пиеса, отколкото като съвременници. Критиците са хладни и безразлични, а писателят изпада в депресия.
„Осъзнах – признава Фицджералд пред списание Esquire – че се бях откъснал от всичко, което някога обичах – че всяко действие в живота, от сутрешното миене на зъбите до вечерята с приятел, се беше превърнало в усилие.“
Франсис Скот Кий Фицджералд е роден на 24 септември 1896 г. в Сейнт Пол, щата Минесота. Кръстен е на автора на текста на американския химн, който е далечен роднина на майка му, пише Асошиейтед прес.
Първоначално учи в Ню Джърси, а през 1913 г. постъпва в Принстън, решен да стане автор на музикални комедии. През 1917 г. САЩ влизат в Първата световна война и Фицджералд напуска университета, за да се присъедини към армията.
Всяка събота той бърза към Офицерския клуб и там, „в стая, пълна с дим, разговори и звуци от разгръщане на вестници“, по собствените му думи, написва роман от 120 000 думи през уикендите в продължение на три месеца. Кръщава го „Романтичният егоист“. Издателят, на когото го изпраща, казва, че това е най-оригиналният ръкопис, който е виждал от години, но отказва да го публикува.
След войната Фицджералд търси работа в седемте вестника в Ню Йорк, но всички му отказват. Започва работа в рекламната агенция „Барон Колиър“, където получава добро заплащане, но сам признава, че сърцето му не е в писането на рекламни слогани.
Прекарва цялото си свободно време в писане на разкази, само един от които успява да продаде – за 30 щатски долара. След това напуска Ню Йорк, отвратен, и се връща в родния Сейнт Пол, където написва „Отсам рая“, припомня Асошиейтед прес в биографичната си справка за писателя.
По същото време той се жени за Зелда Сейър, която неведнъж е наричана от литературните критици „брилянтната двойничка на героините от романите му“. Единственото им дете, дъщеря им Франсис Скот „Скоти“ Фицджералд, се ражда през 1921 г.
Когато публикува „Великият Гетсби“, Фицджералд вече е много известен писател. Предишните му романи „Отсам рая“ и „Красиви и прокълнати“ допринасят за митологизацията на епохата, която той пръв нарича „Ерата на джаза“. Така озаглявява той и сборника си от 1922 г. – „Разкази от джаз ерата“, утвърдил го като един от най-добрите автори на своето време.
С края на 20-те години на ХХ век обаче идва и залезът на кариерата му. От 1932 до 1937 г. Фицджералд живее близо до Балтимор, Мериленд, където прави неуспешни опити да напише нещо значимо. През 1937 г. заминава за Холивуд, където работи като сценарист.
„Аз съм като напукана чиния, но и тя трябва да бъде запазена в килера. Тя вече не може да бъде затоплена на печката, няма да бъде извадена за гости, но ще свърши работа, за да побере бисквити късно през нощта или да бъде сложена в хладилника с остатъците от храна“, казва писателят пред списание Esquire.
Франсис Скот Фицджералд умира на 21 декември 1940 г. в Холивуд, около месец след като преживява сърдечен удар.
„Голямата обещаваща перспектива на Америка е, че нещо ще се случи, а след известно време се уморяваш да чакаш, защото с хората не се случва нищо, освен че остаряват. ... Америка е толкова декадентна, че нейните блестящи деца са обречени още с рождението си“, пише отчаяният творец в писмо, публикувано за първи път през 1950 г. в „Ню Йорк таймс“. Той не е подозирал, че един ден „Великият Гетсби“ ще е част от задължителната програма в американските училища и ще се приема като предшественик на „Чужденецът“ на Албер Камю, Dangling Man на Сол Белоу и „Спасителят в ръжта“ на Селинджър.