Никога не е имало по-дълбок джаз артист от Джон Колтрейн. Дюк Елингтън, Майлс Дейвис, Чарли Паркър, Хърби Ханкок, Уейн Шортър – това е гигантска плеяда от невероятни музиканти, казва пред „Харвард газет“ Ингрид Монсън, професор по афроамериканска музика в Харвард, за Джон Колтрейн.
Джон Уилям Колтрейн се издига като един от най-иновативните и влиятелни джаз музиканти на XX век, пише Харлемската галерия на науката. Роден e на 23 септември 1926 г. в Хамлет, Северна Каролина.
Той посещава началното училище „Леонард стрийт“ в Северна Каролина и се присъединява към новосформирания местен оркестър около 12-годишна възраст. Започва да свири на кларинет, а по-късно се прехвърля на саксофон. Още тогава се е упражнявал повече от всички деца. Именно по това време Колтрейн преживява смъртта на баща си, дядо си и баба си, а малко повече от година по-късно и смъртта на неговия чичо. Музиката се превръща в това, което крепи младия Колтрейн през тези изключително трудни времена, пише coltranejazzfest.com.
Той става член на новосформирания оркестър на гимназията „Уилям Пен“. Колтрейн остава в град Хай Пойнт, Северна Каролина, докато завърши училище, след което майка му и леля му се преместват във Филаделфия, щата Пенсилвания, в търсене на по-добри възможности за работа. Той се присъединява към тях след завършването си през 1943 г. и започва сериозно да изучава саксофона. След службата си във Военноморските сили по време на Втората световна война (където е част от оркестъра), Колтрейн свири с биг бендовете на Дизи Гилеспи, Джони Ходжис и Ърл Бостик, записва с Майлс Дейвис и учи с Телониъс Мънк. Участието му в бенда на Майлс Дейвис го издига до национално признание и международна популярност.
„Никога не е имало по-дълбок джаз артист от Джон Колтрейн, а това казва много“, отбелязва Ингрид Монсън пред „Харвард газет“.
„Една от причините да чувствам това толкова силно е, че независимо каква е била перспективата ти – политическа, социална, естетическа или каквато и да е друга – Джон Колтрейн изразяваше музикално съвършенство по възможно най-дълбокия начин.
Това е човек, който се е упражнявал по осем часа на ден или е свирил в паузите между сетовете си в клубовете. Той беше посветен на съчетанието на дисциплината с математиката на музиката.
Но преди всичко, за него връзката между музиката и общуването с божественото беше в крайна сметка най-важното нещо. За него музиката и нейното съвършено изпълнение бяха начин за съприкосновение с божественото, а неговият най-върховен израз на това, който всички цитират, е албумът A Love Supreme“, добавя Монсън.
Борейки се с наркотична зависимост, която довежда до уволнението му от бенда на Майлс Дейвис, и преодолявайки зависимостта сам, Колтрейн става изключително продуктивен. Той приема множество участия в записи като гост-музикант, записва първия си албум като водещ музикант – Coltrane (1957 г.) за Prestige Records – и се утвърждава като композитор с албума Blue Train, издаден от Blue Note Records.
Той се завръща в бенда на Майлс Дейвис и помага за проправянето на пътя на модалния джаз, допринасяйки като тенор саксофонист в емблематичния албум от 1959 г. Kind of Blue заедно с Джулиан „Кенънбол“ Адърли на алт саксофон, пианистите Бил Еванс и Уинтън Кели, Пол Чеймбърс на бас и Джими Коб на барабани. Албумът е широко признат за шедьовър и е най-продаваният джаз албум на всички времена, пише coltranejazzfest.com.
Живеещият в Бостън Боб Блументал – джаз критик и автор, спечелил две награди „Грами“ за най-добър текст към ретроспективни албуми на Колтрейн, казва за „Харвард газет“: „Определено той е един от 10-те най-велики музиканти в историята на джаза.
Никой всъщност не е чувал за него, докато той не навършва 29 години и не се присъединява към Майлс Дейвис през 1955 г. По онова време той е класически случай на талантлив музикант, чиито проблеми с дрогата и алкохола му пречат наистина да се развие. Но той притежава звук, който е толкова завладяващ, че просто те хваща за гърлото.
Емоционалното въздействие на този звук се усеща още при първия му престой с Майлс Дейвис. А техниката му – тъй като е изключително бърз на тенор саксофона – го кара да се откроява. Но през 1957 г. е уволнен от Майлс Дейвис като ненадежден“, казва Блументал.
През 1960 г. Колтрейн сформира своя квартет с Маккой Тайнър на пиано, Елвин Джоунс на барабани и поредица от басисти, докато през 1961 г. на баса окончателно не застава Джими Гарисън. Те налагат цял нов стил в свиренето на квартет, използвайки ладове и скали вместо акордови прогресии, обяснява Блументал.
Колтрейн сменя лейбъла си още веднъж, преминавайки към Impulse Records, и сформира т.нар. „класически квартет“, включващ пианиста Маккой Тайнър, басиста Джими Гарисън и барабаниста Елвин Джоунс. Четиримата създават редица влиятелни албуми – Ballads, Live at Birdland, Crescent и емблематичната му творба A Love Supreme.
A Love Supreme е едновременно дълбоко личен и универсален. Той изразява благодарността на Колтрейн към Бога и проследява едно духовно пътешествие – от осъзнаването, през дисциплината, до радостното отдаване. Неговите музикални структури са стегнати, но същевременно безгранични, съчетавайки строга композиция с търсеща импровизация, пише thecoltranehome.org.
Албумът получава две номинации за „Грами“ и продължава да вълнува и вдъхновява всяко ново поколение слушатели. Повече от знаков джаз запис, той е вечно послание за смирение, преданост и човешкия стремеж към трансцендентност.
На 17 юли 1967 г. Джон Колтрейн умира на четиридесетгодишна възраст от рак на черния дроб. Животът му е кратък, но мащабът на постиженията му е огромен. Джон Колтрейн оформя цяла музикална ера, а след това надминава нейните граници.
Неговите иновации трансформират начина, по който музикантите подхождат към хармонията, импровизацията, ритъма, тона и самия саксофон. Примерът му продължава да вдъхновява артисти, работещи в сферата на джаза, рока, класическата музика, хип-хопа, електронната и експерименталната музика. Името му се е превърнало в синоним на безкомпромисно майсторство и учене през целия живот в преследване на висш идеал, пише thecoltranehome.org.
Без Джон Колтрейн свиренето на саксофон, изпълнението на джаз, композирането и дори самият начин, по който слушаме музика, щяха да бъдат различни. Артисти от неговия ранг се появяват рядко. Те оставят неизличима следа не просто с това, което създават, а защото разкриват възможности, които другите все още не са си представяли.