Днес се навършват 160 години от рождението на английския писател, журналист и общественик Хърбърт Джордж Уелс – един от авторите, свързвани с утвърждаването на научната фантастика като самостоятелен литературен жанр. Неговото име остава свързано с произведенията „Машината на времето“, „Островът на доктор Моро“, „Невидимият човек“ и „Война на световете“, но творчеството му обхваща също публицистика, история, социални и политически трудове.
Според „Оксфордски библиографии“, издание на „Оксфорд Юнивърсити прес“, Уелс е сред важните и продуктивни писатели на XX век, а творчеството му представлява връзка между литературните традиции на XIX и XX век. 
Уелс е роден на 21 септември 1866 г. в Бромли, графство Кент. Умира в Лондон на 13 август 1946 г. на 79 години. Според „Енциклопедия на научната фантастика“ той е сред най-значимите британски автори на научна фантастика от XIX век, като ранните му произведения оказват влияние и върху развитието на жанра в Съединените щати. Енциклопедията посочва „Машината на времето“ от 1895 г. като началото на поредица от произведения, с които Уелс заема важно място в историята на научната фантастика.
Пътят му към литературата преминава през науката и преподаването. Уелс получава стипендия за обучение в Нормалното училище за наука в Лондон, днешния Импириъл Колидж, където учи биология при Томас Хенри Хъксли - един от видните британски учени от XIX век и защитник на еволюционната теория на Чарлз Дарвин. Научната подготовка се оказва важна за последвалото му творчество, в което научните идеи често служат като отправна точка за размисъл върху човека и обществото.
„Енциклопедия на научната фантастика“ отбелязва, че още през 1890-те години разказите на Уелс започват да съчетават фантастичното с научни и социални идеи. Според справочника влиянието му върху развитието на жанра е значително, като сред авторите, върху които то може да се проследи, са Олаф Стейпълдън и Артър Кларк. По-късно Уелс често е определян като един от пионерите на научната фантастика, макар самият той да не е използвал като предпочитан термин за своите произведения днешното наименование на жанра.
През 1895 г. излиза „Машината на времето“ – произведението, с което Уелс придобива широка известност. Главният герой, известен като Изобретателя, създава машина, с която пътува в далечното бъдеще. Там той открива разделено на два вида човечество – елои и морлоки. Зад фантастичния сюжет се открояват теми като социалното неравенство, еволюцията и възможните последствия от развитието на цивилизацията.
След „Машината на времето“ Уелс публикува „Островът на доктор Моро“ през 1896 г., „Невидимият човек“ през 1897 г. и „Война на световете“ през 1898 г. Тези четири книги остават сред най-познатите му произведения. В тях науката е не само средство за развитие на сюжета, но и начин за поставяне на въпроси за човешката природа, моралната отговорност и границите на научния експеримент.
„Островът на доктор Моро“ разказва за учен, който извършва експерименти върху животни в опит да ги превърне в същества, наподобяващи хора. В „Невидимият човек“ ученият Грифин открива начин да стане невидим, но откритието постепенно го поставя в остър конфликт с обществото. И в двата романа научното достижение е свързано с въпроси за неговата цена и за отговорността на човека, който го използва.
„Война на световете“ представя нашествие на марсианци на Земята и сблъсъка между човечеството и технологично превъзхождаща цивилизация. Романът се превръща в един от най-разпознаваемите текстове за извънземно нашествие и по-късно е многократно адаптиран за киното, радиото, телевизията и театъра.
Според „Енциклопедия на научната фантастика“ ранните произведения на Уелс имат трансформиращо значение за развитието на този жанр. Справочникът отбелязва, че неговото творчество съчетава научни и социални идеи и оказва влияние върху развитието на жанра както във Великобритания, така и в Съединените щати. През 20-те години на XX век американският издател Хюго Гернсбек публикува произведения на Уелс и ги представя като образец за новата литература, която впоследствие получава названието „научна фантастика“.
Уелс обаче не се ограничава до фантастичните романи. Той пише романи за съвременното общество, исторически и социални трудове, публицистика и книги, посветени на бъдещето на човечеството. Според „Енциклопедия на научната фантастика“ неговото нехудожествено творчество включва близо 2000 публикации в периодичния печат между 1886 и 1946 г., както и десетки книги. Сред тях са „Очаквания“ (Anticipations), „Очертанията на историята“ (The Outline of History) и „Формата на нещата, които предстоят“ (The Shape of Things to Come).
Интересът му към обществото и бъдещето постепенно заема все по-голямо място в работата му. Уелс се занимава с въпроси, свързани с образованието, международните отношения, политиката и научното развитие. След Първата световна война идеите му за световно общество и международно сътрудничество се превръщат в една от важните теми в публицистиката му.
Тази страна от наследството му е отразена и в архивите на Британската библиотека. Институцията съхранява кореспонденция и документи, свързани с Уелс и неговото семейство, както и материали, отнасящи се до отношенията му с други писатели и обществени фигури. Сред тях са документи, свързани със сина му Джефри Уест и с подготовката на биографични изследвания за писателя.
Интересът на Уелс към научното развитие не остава само литературен. През 1930 г. той, заедно с биолога Джулиан Хъксли и сина си Джордж Филип Уелс, публикува тритомната „Науката за живота“ (The Science of Life) - популярно изложение на съвременните познания за биологията и развитието на живота. Книгата е част от стремежа на писателя да представя научните идеи пред широка публика.
Кралското научно дружество посочва „Науката за живота“ като пример за интереса на Уелс към популяризирането на науката и отбелязва, че книгата се превръща в бестселър. В архивите на дружеството е запазена и информация за ангажираността му с положението на учените в Русия след Първата световна война. През 1920 г. Уелс се обръща към британски учени с призив за помощ за свои руски колеги, работещи при тежки условия.
Научната тематика присъства и в представите на Уелс за бъдещето. В неговите произведения се появяват въздушни войни, космически пътувания, нови оръжия, усъвършенствани комуникации и други технологии. Той използва тези идеи не само за да създава фантастични сюжети, а и за да изследва начина, по който научният и технологичният прогрес може да промени обществото.
В този смисъл фантастиката на Уелс често служи като своеобразен експеримент с бъдещето. В „Машината на времето“ пътуването във времето позволява да бъде разгледано развитието на човешкото общество. В „Островът на доктор Моро“ научният експеримент поставя въпроси за границите на човешката намеса, а във „Война на световете“ технологичното превъзходство се оказва решаващо за съдбата на една цивилизация.
Характерен за начина на писане на Уелс е стремежът към логическо развитие на една фантастична предпоставка. „Енциклопедия на научната фантастика“ дори отделя специално внимание на т.нар. „закон на Уелс“ – принцип, според който фантастичният разказ трябва да се основава на едно основно необичайно допускане, което след това да бъде развито последователно и убедително в рамките на историята.
Уелс умира в Лондон на 13 август 1946 г. на 79 години. До края на живота си той продължава да пише и да участва в обществени дебати. Литературното му наследство включва не само романите, с които е най-широко познат, но и огромен обем публицистика, исторически трудове и текстове за науката и обществото.
160 години след рождението на Хърбърт Джордж Уелс неговото име остава трайно свързано с някои от основните образи на научната фантастика, популярни и днес – пътуване във времето, потенциално извънземно нашествие и впечатляващи научни експерименти. В същото време съвременните литературни изследвания разглеждат творчеството му в по-широк контекст – като част от историята на литературата, науката, политическата мисъл и представите за бъдещето.