Може ли един учебен час да започне с хвърляне на зар, да продължи със спасяването на ценна сграда и да завърши с оживен спор за предназначението на Доходното здание в миналото? Проектът „Играй Русе“ показва, че образованието може да излезе от познатата рамка на учебника и да превърне учениците от слушатели в изследователи, автори и създатели.

В проекта участват шестокласници от две русенски училища – СУПНЕ „Фридрих Шилер“ с ръководител Деница Великова и ОУ „Олимпи Панов“ с ръководител Айсел Бекирова. Учениците, които изучават факултативната дисциплина „Русезнание“, преминават през всички етапи на създаването на собствена настолна игра, посветена на историята, архитектурата и културното наследство на Русе. Инициативата е реализирана по идея на сдружение „Градоред“.

„Играй Русе“ е осъществен по програма „Учим заедно“ на фондация „Заедно в час“ и се реализира с финансовата подкрепа на Фондация „Америка за България“. Зад крайния резултат обаче не стоят само финансиране, добра идея и професионално графично оформление. Най-важната част от проекта е пътят, който учениците извървяват – от първото проучване до моментите, в които трябва да защитят решенията си, да приемат критика и да променят собствената си работа.

От учебния материал към истинското изследване

Преди да създадат игра, децата трябва да опознаят града, за който ще разказват. Те проучват исторически личности, архитектурни обекти, градски легенди и важни събития от развитието на Русе. Информацията не е възприемана като поредица от дати, които трябва да бъдат запомнени за контролно. Учениците трябва да открият кое е достатъчно интересно, значимо и разбираемо, за да се превърне в част от игровия свят.

Това променя и самия начин на учене. За да създадеш добър въпрос, трябва първо да разбереш отговора. За да включиш дадена сграда или историческо събитие в сюжета, трябва да можеш да обясниш защо то е важно. А когато представяш Русе пред свои връстници, трябва ясно да подбереш най-важната информация и да я отличиш от по-малко значимите, макар и интересни детайли.

Така учениците постепенно се превръщат в редактори на информация. Те търсят, сравняват, обсъждат и подбират. В този процес историята престава да бъде нещо далечно и завършено. Тя започва да се свързва с познати улици, сгради и места, покрай които децата преминават всеки ден.

Как се създава настолна игра?

След проучването идва една от най-трудните задачи – натрупаното знание да бъде превърнато в игра. Но преди да започнат да измислят сюжет, правила, мисии, карти и ресурси, учениците трябва да разберат как всъщност функционират настолните игри.

Процесът започва с посещение на местен клуб по настолни игри. Там децата не просто играят за удоволствие, а наблюдават, анализират и сравняват различни заглавия, чието действие или концепция са изградени около развитието и управлението на град. Те проследяват как играчите вземат решения, как разпределят ресурси, как си сътрудничат или се съревновават и по какъв начин всяко действие променя развитието на играта.

През цялата учебна година с учениците работи специалиста по настолни игри Деян Георгиев, който ги запознава с основните принципи при създаването на работещ игрови модел. В рамките на специални работилници децата изучават разликите между състезателните, кооперативните, стратегическите и образователните игри. Те обсъждат кои са задължителните елементи на една настолна игра, как се формулира ясна цел, как се определят ролите на участниците и как правилата насочват поведението им.

Учениците се срещат и с понятия като игрови механики, баланс, вероятност и управление на ресурси. Те разбират, че зад движението на фигурите, раздаването на картите и хвърлянето на зара стои определена математика. Всяка стойност, награда или наказание трябва да бъде внимателно изчислено, за да не получава един играч необосновано предимство и за да остане резултатът несигурен до края.

Тези знания дават на децата основата, върху която да започнат да генерират собствени идеи. Те обсъждат различни сюжети, предлагат възможни мисии, създават първи варианти на правила и избират кои русенски сгради, личности и събития да бъдат част от игровия свят. Всяка идея трябва да отговори на няколко важни въпроса: Какво правят играчите? Каква е тяхната цел? Как печелят? Какви трудности срещат? И най-вече – защо биха поискали да изиграят играта отново?

Така постепенно се раждат две настолни игри. „Русе под вълните на Дунав“, създадена от учениците на СУПНЕ „Фридрих Шилер“, представя град, пострадал от силни бури, в следствие на които река Дунав е преляла и е разрушила част от емблематичните сгради в центъра. Участниците влизат в ролята на млади пазители на града, които трябва да събират ресурси, да укрепват застрашени обекти и да възстановяват културното наследство на Русе. Втората игра „Познаваш ли Русе?“, разработена от учениците на ОУ „Олимпи Панов“, дава сериозни предизвикателства на участниците под формата на отворени и затворени въпроси, с които се движиш напред по поле и постепенно научаваш любопитни факти за града. И в двете игри историята и архитектурата не са просто фон, а ключова част от решенията, които играчите трябва да вземат.

Създаването на подобен игрови модел изисква логическо мислене, планиране и съобразяване с различни гледни точки. Всяко правило поражда последици. Ако една карта дава прекалено голямо предимство, играта става несправедлива. Ако задачите са твърде лесни, изчезва предизвикателството. Ако са прекалено сложни, играчите губят мотивация.

Целият процес продължава една учебна година. През това време първоначалните идеи многократно се променят, правилата се пренаписват, а отделни механики отпадат или се заменят с по-добри решения. Учениците разбират нещо, което трудно може да бъде обяснено само теоретично – че добрата идея е едва началото. За да се превърне тя в работещ продукт, са необходими последователност, търпение и многократни корекции.

Грешката като част от ученето

Особено важен етап са тестовете на създадената игра. Децата играят, наблюдават какво работи и откриват слабите места в собствените си решения. Някои правила се оказват неясни, други забавят прекалено много игровия процес, а отделни задачи трябва да бъдат променени или изцяло заменени.

В традиционната учебна среда грешката често се възприема като неуспех. При създаването на игра тя е необходима част от развитието. Всеки неработещ механизъм дава информация. Всяка забележка от съученик може да доведе до подобрение. Всяка нова версия приближава екипа към по-добър краен резултат.

Процесът развива не само знанията на учениците за Русе. Те се учат да разпределят задачи, да аргументират предложенията си, да изслушват различно мнение и да постигат общо решение. Налага им се да поемат отговорност за конкретна част от работата, но и да разберат, че успехът зависи от целия екип.

Образование, което оставя следа

„Играй Русе“ е пример за проектно базирано образование, при което знанията не завършват с оценка в дневника. В края на процеса остава реален продукт, създаден от самите ученици – игра, която може да бъде използвана от други деца и учители.

Създадените игри вече са представени пред отдел „Образование“ към Община Русе и предстои да бъдат включени като част от образователния процес през учебната 2026/2027 година в училищата, които предлагат факултативната дисциплина „Русезнание“.

Но вероятно по-важният резултат не може да бъде поставен в кутия. Това е увереността, че детските идеи имат стойност, че учениците могат да разказват историята на своя град по съвременен начин и че ученето може да бъде свързано с въображение, действие и лична позиция.

Когато децата опознават Русе чрез игра, те не просто запомнят факти. Те изграждат отношение към мястото, в което живеят. А когато получат възможност сами да създадат правилата, мисиите и историята, градът вече не е само декор на ежедневието им. Той се превръща в общо наследство, за което си струва да знаят, да разказват и да се грижат.