Д-р Фил Бъджел е завършил два от най-елитните университети във Великобритания - Университета в Дърам и Университета в Оксфорд. Бил е Главен инспектор за средните училища в Шефийлд. Сред преките му отговорности там са въвеждането на делегираните бюджети и формулата за финансиране и статистически анализ на представянето на учениците в средните училища.
През последните 20 години д-р Бъджел е независим образователен консултант с ангажименти към някои от най-авторитетните образователни институции във Великобритания.
Над 20 години работи с учителите по английски език в МГ „Баба Тонка“ и техните ученици по редица теми, публикува материали на образователна тема и в авторитетното професионално издание „Аз-Буки“.

Читателите на „Утро“ знаят, че много държа на прозрачността и откритостта, на разобличаването на шуробаджанащината и корупцията в Министерството на образованието и науката, и неговите регионални подразделения. Дълго време се чувствах като глас в пустиня. 
1. От десет години насам, въпреки че България участва в Програмата за международна оценка на учениците (PISA) от 2001 г., Министерството на образованието и науката не признава, че 50% от 15-годишните ученици в България са функционално неграмотни и не могат да смятат.
2. По същия начин, въпреки че България е член на Европейския съюз от 2007 г. и че на всяка правителствена сграда се вее европейският флаг, не се оповестява, че ежегодно ЕС публикува Доклад за България във връзка с образованието и обучението - и то на български.
3. През 2025 г. Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) публикува два доклада: Образование и умения в България и Образование накратко, бележка за страната: България. Нито един от тези доклади не е получил широко отразяване в националната преса.
4. Пресата и новините в България - така наречената в други съвременни демокрации четвърта власт заедно със законодалентата, изпълнителната и съдебната - са ограничили ролята си само до отразяване на новините за образователната система, вместо да използват капацитета си да наблюдават и влияят върху Министерството на образованието и науката и неговите регионални подразделения.
Въпреки това, може би нещата започват да се променят. През 2024 г. Сметната палата на Република България (която вестник „Сега“** окачестви като „единствената институция, която най-после се осмелява да проговори за проблемите в образователната система“) прави следните заключения:  
1.  Министерството на образованието и науката категорично не успява да изпълни задачата си да осигури качествено образование;
2. Действията на Министерството на образованието и науката, във връзка с осигуряването на качествено училищно образование, не са достатъчно ефективни и трябва да се положат значителни допълнителни усилия за преодоляване на проблемите; и
3. Най-страшното е липсата на достатъчен административен капацитет, необходим за радикалните реформи, които вече не могат да се отлагат.
Мои приятели от Русе - общински съветници, депутати, собственици на заведения и винени барове, директори на училища, учители, доста умни млади хора от училищата и особено тези, които са продължили да учат в университет - вече не ми казват само, че съм смел заради това, което пиша; почти всички ми казват, че „са съгласни с това, което пиша, и че определено истината трябва да се казва“.
Субективна информация и общоизвестни истини
И така, приличам на малкото момче от безсмъртната приказка на Ханс Кристиян Андерсен „Новите дрехи на царя“, но дали не казвам на жителите на Русе неща, които те вече знаят? Това дали не е общоизвестно? 
Тази приказка показва едно важно логическо разграничение - между субективна информация и общоизвестна истина. При субективната информация Фил знае, че българската образователна система има сериозни проблеми, а също и Митко (Кунчев - бивш директор на МТ „Баба Тонка“ - б.р.) знае. При общоизвестната истина Фил знае, че българската образователна система има сериозни проблеми. И Митко го знае, но освен това Фил знае, че Митко го знае и Митко знае, че Фил го знае. Отгоре на всичко, Фил знае, че Митко знае, че Фил знае, и Митко знае, че Фил знае, че Митко го знае, и така нататък...
Приказката „Новите дрехи на царя“, а, надявам се, и статиите ми, публикувани в „Утро“, както и по-академичните ми публикации в „Аз-Буки“, показват два аспекта на общоизвестната истина, които я правят ключова за разбирането на живота в образователната система. 
A. Mоже да се предаде чрез някое събитие, което привлича вниманието: например, обикновено изречение, произнесено публично, или кратка статия, публикувана в регионален вестник.
Б. Разликата между субективната информация, дори когато е широко споделяна, и общоизвестната истина не е просто логически детайл; тя би могла да обедини тези, които я знаят, в извършването на координирани действия, които да взривят статуквото в образователната система в България.
И така, как концепцията за общоизвестната истина изяснява загадката за това, че пиша статии за „Утро“?
1. Когато научиш за проблемите в образователната система от публично място, дори ако всички са наясно, това може да допринесе нещата да се променят.
2. Ако двама или повече души имат обща информация, те са в състояние да координират действията си.
3. Хората интуитивно разбират какво е общоизвестно.
4. Особеностите на образователната система - нейните безсмислени ритуали, порядки, норми и мълчаливо съгласие - вече се подразбират и могат да се разрешат чрез координирани действия.
5. Министерството на образованието и науката и неговите регионални подразделения се опитват да потушат общоизвестната истина, като лицемерно се преструват, че не знаят. 
Когато „Утро“ публикува мои статии, редакторът винаги включва текст с моя кратка биографична справка. Споменава се образованието ми от Университета Дърам и факта, че съм бил Главен инспектор за средните училища в Шефийлд. Все още се виждам с приятели, които срещнах в Дърам през 1964 г. - много от които съм водил в България, както и приятели от Шефийлд - много от които са били директори или инспектори по образованието. Те четат нещата, които пиша, и задават много въпроси:
- защо, ако всички знаят какви са проблемите, нищо не се е променило?
- все още ли комунистите са на власт?
- защо не са те арестували?
- не се ли страхуваш от хора, които носят чадъри, когато не вали?
А и Митко Кунчев винаги ми е казвал, че, ако бях израснал в България през 60-те, сигурно щяха да ме изпратят в Белене като политически затворник - строго, но справедливо!
Въпреки това, остава един сериозен въпрос: защо, ако това е известно на почти всички, с които се срещам, нищо съществено не се е променило в образователната система в България? Комунистическата партия не е на власт от ноември 1989 г., но, особено през последните пет години, България премина през сериозна политическа нестабилност, многобройни парламентарни избори, редица краткотрайни коалиции и служебни правителства. Този постоянен застой се дължи предимно на дълбоко вкоренено обществено недоволство от повсеместната корупция, парламентарна фрагментация и неспособност на основните партии да формират стабилни, дълготрайни мнозинства. По същество, комунистическата партия може да не е на власт, но начинът, по който се вършат нещата, не се е променил:
- липсата на надлежни процедури;
- покровителство от страна на властта;
- образователна система, която постоянно избягва реформа, като я делегитимира и саботира, като по този начин помага на утвърдени интереси да запазят статуквото; и
- образователна система, която остава силно централизирана и авторитарна.
Измеренията на културните различия на Хофстеде
Проучването на Хофстеде*** би могло да хвърлят светлина върху характера на образователната система в България; той идентифицира шест измерения на културните различия, с които всяко общество трябва да се справи, за да се организира.
- Йерархичност (PDI) - степента, до която слабите членове на обществото или институциите приемат и очакват властта да се разпределя неравномерно.
- Индивидуализъм/Колективизъм (IDV) - степента, до която индивидите се чувстват независими, за разлика от това да бъдат интегрирани в групи.
- Мъжественост (MAS) - степента, до която използването на сила е социално приемливо и се отнася до разпределението на ролите между половете.
- Избягване на несигурността (AUI) - отнася се до толерантността на обществото към несигурността и неяснотата, и до това колко удобно или неудобно се чувстват индивидите в неструктурирани ситуации.
- Дългосрочна ориентация (LTO) - отнася се до пестеливостта и упоритостта, в контраст със зачитането на традиции и обществени задължения.
- Доволство/сдържаност (индекс на щастието) (IVR) - отнася се до това да осмислиш живота си като правиш, това, което искаш; сдържаността се отнася до усещането, че животът е труден и че задължението, а не свободата, е нормалното състояние. 
Таблица 1 и Фигура 1 илюстрират измеренията на Хофстеде за България и Великобритания.


IVR - Доволство/сдържаност (индекс на щастието)
Разликата между националните култури наистина е огромна. От отговорите на българите става ясно, че са една от най-недоволните нации и че това води до циничен и песимистичен поглед върху света. Обратно, британците сякаш са доволни и оптимистично настроени като нация, ценейки почивките си и свободното време.
IDV - Индивидуализъм 
Отново разликата между националните култури е огромна.  България има много нисък индекс на индивидуализъм (или висок индекс на колективизъм) в сравнение с Великобритания. Учители и директори с колективистки нагласи едва ли биха се адаптирали към инициативи, делегирани от Министерството на образованието и науката - колкото и малко вероятно да изглежда това в настоящия момент.
MAS - Мъжественост
България има сравнително нисък индекс, което предполага почти равна роля на мъжете и жените в образователната система; фокусът е върху „работи, за да живееш“; в малко вероятния случай на инициатива за промяна, директорите на училища обикновено търсят консенсус и конфликтите се решават чрез компромис.
LTO - Дългосрочна ориентация
Тъй като смятат, че промяната ще отнеме дълго време, българските учители са по-ориентирани към дългосрочни цели в сравнение с учителите във Великобритания. Българските учители подхождат прагматично към промяната; те са по-склонни да адаптират традиционните начини на работа и да пренебрегват инициативите.
PDI - Дистанция от висшестоящите
Българските учители проявяват голяма дистанция от висшестоящите. В йерархичната, командна култура на образователната система, където решенията се вземат от Министерството на образованието и науката или неговите регионални подразделения, авторитетът не се оспорва. Във Великобритания, където субсидиарността е много по-характерна за образователната система, учителите проявяват значително по-малка йерархичност.
UAI - Избягване на несигурността
Българските учители се стремят да избягват несигурността. В образователната система има много стандарти, инструкции и насоки, които българските учители спазват стриктно; британските учители биха го сметнали за нещо необичайно и не винаги биха се съобразявали с тях.
На Фигура 2 е показан Индексът на Доволство/Сдържаност (Индекс щастието) за европейските страни.  Повечето източноевропейски страни притежават ниско ниво на доволство, т.е. са нещастни. Нивото на сдържаност/нещастие за България е едно от най-високите в Европа. От друга страна, Великобритания, има едно от най-високите нива на доволство (щастие). От графиката става ясно, че България и Великобритания са разположени на двата противоположни края на този индекс. Това може да е причината аз и Митко Кунчев да имаме противоположни виждания и дори недоразумения, когато започнахме да работим заедно преди десет години. 


На Фигура 3 е показан индекса Индивидуализъм за страните от Европа. Отново, повечето източноевропейски страни имат ниско ниво на индивидуализъм, тоест те са колективистични. Великобритания, от друга страна, има най-висок индекс за индивидуализъм. Още веднъж, от графиката ясно се вижда, че България и Великобритания са позиционирани на двата противоположни края на този индекс, което потенциално може да предполага недоразумения и противоположни гледни точки - изненадващо е, че аз и Митко изобщо си говорим, камо ли да си подаряваме домашно приготвен английски мармалад и българско вишнево сладко!
На Фигура 4 са показани индексите за Доволство/сдържаност (индекс на щастието) и Индивидуализъм в една обща графика. България и Великобритания не само са разположени в противоположни квадранти; по тези две измерения те са толкова различни, че не може повече!


Да перифразирам Хамлет - Да обяснявам или не
Да се върнем към „сериозния въпрос: защо, ако е общоизвестна истина сред почти всички, които познавам, нищо съществено не се е променило в образователната система в България?“. Аналитичната рамка, предоставена от Хофстеде, дава поне едно интересно прозрение; тя наистина показва, че образователната система в България е такава, каквато е, защото отразява останалата част от българското общество. Въпреки това, всичко това просто отлага „сериозния въпрос“ с още една стъпка назад: „защо, след края на комунизма, нищо съществено не се е променило в България?“.

* Стивън Пинкър „Когато всички знаят, че всички знаят. Общoизвестното и  науката за хармонията, лицемерието и възмущението“, Penguin, Random House, Великобритания. Лондон 2025.
** Вестник ДСЕГА“ от 8 юли 2024 г.
*** Хеерт Хофстеде, Хеерт Ян Хофстеде, Михаил Минков „Междукултурното сътрудничество и неговото значение за оцеляването“ McGraw-Hill, New York: U.S.A., 2010.

Д-р Фил БЪДЖЕЛ