В 17.53 ч на неделния ден дежурната медицинска сестра в болницата подава сигнал на Милена Неделчева, директор на отдел „Закрила на детето“ в Русе. Сестрата спазва точно инструкциите на службите за действия при подобни инциденти и съобщава, че е постъпило дете със синини по тялото и с опасност за живота. Тя обаче не знае нито името на пострадалото момиченце, нито кои са родителите му. Неделчева я моли да уточни тези данни, за да е наясно за кое от познатите й десетки деца в риск става дума. Според същите инструкции тази подробна информация трябва да бъде подадена от дежурния лекар, но в същия момент той се бори за живота на момиченцето в шокова зала. Знаят се само първите шест цифри от ЕГН-то на детето, тъй като родителите казват как на 20 май ще навърши 8 години.
В 17.57 ч вече е известно, че детето е Пламена, а в коридора са родителите му.
В 18.02 ч детето вече официално е обявено за мъртво. В последствие медиците допълват информацията, че по телцето на детето има и стари следи от травми.
Тази трагедия вдига на крак социални служби и полиция
В Отдела за закрила на детето на видно място стои списък с дежурните социални работници и районите на града, в които са разпределени те. Неделчева веднага звъни на дежурния си колега Любомир Гатев и го изпраща в болницата. Той трябва да установи дали става дума за домашно насилие, да провери дали има и друго дете в семейството и да прецени какво трябва да се направи на място. Оказва се, че има - Десислава, на 3 години и 9 месеца.
Следващият човек, който е уведомен за инцидента, е инспекторът Детска педагогическа стая във Второ РУП. Службите се организират, за да осигурят закрила на второто дете. Въпреки почивния празничен ден абсолютно всички се явяват на работа и в 21 ч малката Деси вече е настанена в дом „Надежда“ - изкъпана, нахранена и прегърната. Психолозите, които разпитват малкото момиченце за отношенията в семейството, научават, че
„тати бие кака, когато не си пише домашните и не слуша
а мама бие когато се напишкам“.
Всъщност докато носят почти безжизнената Пламена към болницата, родителите оставят малката Деси при съсед, който често наглеждал децата за няколко часа при отсъствието на възрастните от дома им. Той разказал, че „има наблюдения за строги мерки спрямо децата от страна на родителите, но не ги определя като насилие“.
Според хората, работили по случая от неделя вечерта, съучастници в инцидента са всички онези съседи, които активно обясняваха пред телевизионните камери за редовни побои. Наложи се да преровим цялата документация четири години назад, за да проверим наистина подаден ли е поне един сигнал и какво се е случило, че не сме реагирали. Сигнал просто няма, обяснява Милена Неделчева от отдела за закрила на детето.
Ако не знаят номера на нашия отдел, никой ли не знае телефона на полицията, удивлява се тя и пояснява, че от началото на годината досега са получени 153 сигнала за деца в риск на безплатния национален телефон 116 111 и местния 082 87 23 42. Служителите в тази държавна структура са на разположение всеки ден, 24 часа в денонощието, затова и са леко обидени, че след първоначалните данни за инцидента коментатори ги упрекваха, че са се наслаждавали на празника, а не са работили.
Бащата Пламен Петров е бил познат на социалните работници в района
тъй като те са му помагали за оформянето на документи за подпомагане и за нова лична карта при сключването на втория му брак. Хрисим и кротък човек, никой не би допуснал такова поведение за него, коментират те. Неведнъж в службата е ходил заедно с дъщеричките си, като по-голямата държал за ръчичка, а по-малката носел на раменете си. Той беше грижовен баща, никакви проблеми е нямало с него, допълват социалните и не изключват в побоя да е намесена мащехата.
Полицаите вече са разпитали личния лекар и учителите за следи от насилие, но всички отричат това да е било факт.
Никога не сме имали какъвто и да е сигнал за проблеми в това семейство, казва Цветелин Симеонов, шеф на дирекция „Социално подпомагане“. Били са подпомагани финансово многократно, получили са 250 лв помощ за първокласник, целева помощ за отопление и преди време /докато бащата не сключва втори граждански брак/ им е отпускана месечна помощ. Бащата Пламен Петров е с психиатричен ТЕЛК и получава пенсия и интеграционни добавки заради диагнозата си „афективни разстройства“. Наемът им в общинското жилище също е бил плащан от социалните служби до момента, в който през февруари 2013 г. бащата се жени повторно за новата си съпруга Емилия.