Временното отстраняване на началника на Районното управление на МВР в Бяла гл. инспектор Мирослав Енев по време на дисциплинарно производство със заповед на министъра на вътрешните работи беше потвърдено от Административния съд в Русе.
Случаят започва след проверка на дирекция „Инспекторат“ към МВР, предприета по информация, предоставена от прокурор при Окръжната прокуратура в Русе. Комисията извършва обстойна проверка, като преглежда служебна документация, информационни масиви на МВР, провежда разговори със служители и граждани и анализира общо 17 сигнала за евентуални неправомерни действия. Част от тях не се потвърждават, по други не се установяват нарушения от служители на МВР, но при четири случая комисията стига до извод, че има данни за тежки дисциплинарни нарушения.
Според проверяващите в няколко отделни случая началникът на районното управление е използвал служебното си положение, за да оказва влияние върху работата на свои подчинени. Сред констатираните случаи са оказано съдействие на полицейски служител да избегне административнонаказателна отговорност, както и разпореждания към подчинени да не санкционират водачи, извършили нарушения на Закона за движението по пътищата, или да отчетат извършената проверка по различен начин. Именно тези действия са приети като основание за започване на дисциплинарно производство с предложение за най-тежкото дисциплинарно наказание - уволнение. 
Паралелно с образуването на дисциплинарното производство министърът на вътрешните работи издава заповед за временното отстраняване на полицейския началника за два месеца, а впоследствие удължава срока с още един месец. Според мотивите на министерството, заеманата ръководна длъжност му дава възможност да влияе върху свидетели, да получава информация за хода на проверката, да има достъп до служебни документи и информационни масиви и по този начин да затрудни разкриването на обективната истина.  
Гл. инспектор Енев оспорва и двете заповеди пред Административния съд. В жалбата си твърди, че те са издадени без достатъчно конкретни мотиви и без да е посочено по какъв начин реално би могъл да въздейства върху дисциплинарното производство. Според него не са индивидуализирани свидетелите, документите или информационните масиви, върху които евентуално би оказал влияние. Освен това оспорва и последващото удължаване на срока на отстраняването, като поддържа, че след като първата заповед вече е била предмет на съдебно обжалване, министърът не е имал право да я изменя с нов административен акт.  
Министерството на вътрешните работи защитава обратната теза.
След анализ на доказателствата съдът приема, че министърът е действал в рамките на предоставените му от закона правомощия и отхвърля жалбите на главния инспектор. Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд.