Русенският университет „Ангел Кънчев“ утвърждава позицията си на един от водещите изследователски центрове в страната. Това заяви почетният ректор и председател на общото събрание на висшето училище в крайдунавския град акад. Христо Белоев.
Той е и ръководител на проекта „Русенски изследователски университет“, резултатите от който днес бяха отчетени на пресконференция. В нея участва и ректорът на висшето училище проф. д-р Десислава Атанасова.
Проф. Атанасова припомни, че Русенският университет е сред десетте висши училища в страната, които изграждат заедно национална мрежа от изследователски университети. По думите ѝ финансирането по Националния план за възстановяване и устойчивост е насочено към стимулиране на научноизследователската дейност и повишаване на международната видимост на научните резултати.
„Две години след началото на проекта можем да покажем неговите видими резултати. Освен научните публикации, основа за тяхното развитие е създадената изследователска инфраструктура в научноизследователския комплекс, в който се намираме“, каза ректорът.
Акад. Белоев отбеляза, че чрез този и други проекти, свързани с центрове за върхови технологии, университетът затвърждава позициите си като един от водещите изследователски университети в България.
По думите му проектът е изпълнил почти изцяло всички поставени задачи, въпреки че Русенският университет е стартирал реалното му изпълнение по-късно от останалите изследователски университети. Финансирането е започнало едва през есента на 2024 г., което е поставило висшето училище в по-неблагоприятна позиция спрямо останалите участници в програмата.
В рамките на проекта са създадени седем интердисциплинарни научни групи, обединяващи изследователи в различни области. Оборудвани са и седем високотехнологични лаборатории, обединяващи основните научни направления в университета. Те работят в области като дигиталните технологии, интелигентните системи, устойчивата транспортна мобилност, възобновяемите енергийни източници и енергийната ефективност, мехатрониката и индустриалните иновации, социалните и стопанските науки, математическото моделиране и системите за управление на сигурността.
„По всички основни показатели преизпълняваме заложените индикатори с 200, 300 и повече процента. Това означава много за Русенския университет. Проектът даде възможност на нашите колеги да публикуват в най-реномираните научни списания и да развиват научните си колективи“, заяви акад. Белоев.
В проекта са участвали общо 169 изследователи, сред които привлечени учени от чужбина, 24 млади изследователи, 12 постдокторанти и 18 водещи учени. Според ръководителя на проекта това е създало условия за развитието на ново поколение учени и иноватори.
Научната продукция на университета също отчита значителен ръст. За периода 2024 – 2026 г. са реализирани над 1200 научни публикации в международно признатите бази данни Web of Science и Scopus, което многократно надвишава първоначално заложените цели.
Сред отчетените резултати е и разширяването на международното сътрудничество. Подписани са 22 нови международни меморандума и партньорства с университети, научни институти и представители на бизнеса. Университетът е развил сътрудничество с Университета в Кобе, Япония, а през септември в Русе ще се състои първата международна конференция по аквафотомика в България с участието на учени от различни държави.
По проекта са реализирани 27 инициативи за привличане на външно финансиране и индустриална подкрепа, включително участия в международни проектни предложения по програмите „Интеррег“, „Еразъм+“ и други европейски инструменти за финансиране. Русенският университет е станал част от AI клъстър България и от Биотехнологичния и здравен клъстър, и е подписал споразумения за партньорство с Huawei.
Съществен напредък е отчетен и в сферата на технологичния трансфер и интелектуалната собственост. Подготвени са шест международни патентни заявки и редица приложни разработки с потенциал за внедряване в реалната икономика. Укрепен е и капацитетът на Центъра за трансфер на технологии и интелектуална собственост.
На пресконференцията беше представена и новата научноизследователска инфраструктура, изградена в рамките на проекта. Закупено е високотехнологично оборудване на стойност над 4 млн. лева, включително специализирана компютърна техника, термокамери, системи за интелигентен анализ, оборудване за изследвания в областта на възобновяемата енергия, роботизирани машини с цифрово програмно управление и индустриални 3D принтери.
Според ръководството на университета новата база ще се използва както за научни изследвания, така и за обучение на студенти, докторанти и млади учени. Част от оборудването вече се използва при разработването на състезателни прототипи и инженерни решения, създавани изцяло в университета.
„Университетът достигна много високо ниво в научната област и има отлична основа за бъдещи проекти и още по-високи постижения“, обобщи акад. Белоев.
От висшето училище уточниха, че проектът „Русенски изследователски университет“ се изпълнява с финансиране в размер на 6 135 502,57 евро или 12 млн. лева по Националния план за възстановяване и устойчивост чрез Механизма за възстановяване и устойчивост на Европейския съюз – NextGenerationEU. Реализираните дейности са насочени към утвърждаването на Русенския университет като международно признат изследователски център и към развитието на иновационния потенциал на Северна България и Дунавския регион.