Д-р Даниел Буляшки е един от водещите български специалисти по гръдна и обща хирургия с над 18 години клиничен опит. От близо година е част от екипа на отделението по хирургия на УМБАЛ „Медика Русе“.     
През 2006 г. завършва Медицинския университет във Варна, а по-късно придобива две специалности - гръдна и обща хирургия. Усъвършенства уменията си в модерните миниинвазивни хирургични методи в престижни медицински центрове в САЩ, Германия, Китай, Словения и Турция. Лекува доброкачествени и злокачествени заболявания на бял дроб, млечна и щитовидна жлеза и медиастиум.
Д-р Даниел Буляшки преглежда пациенти в ДКЦ-2 по график. Пациентите могат да си запишат час на телефона на регистратурата 082 502 430 и 082 502 480 или чрез SuperDoc.

- Д-р Буляшки, победителката на „Евровизия“ Дара впечатли публиката с изключително динамично изпълнение, съчетаващо пеене и интензивна хореография. Доколко белодробният капацитет зависи от тренировки?
- Със сигурност феноменалното й изпълнение не е случайност, а резултат от много работа. Самата Дара споделя, че е отделила сериозно внимание на подобряването на белодробния си капацитет, а отказът от тютюнопушенето преди години също е допринесъл за по-добрата й издръжливост. Тя е добър пример, че белите дробове реагират на тренировка - чрез дихателни упражнения, аеробна активност и здравословни навици можем да подобрим ефективността на дишането и физическата си издръжливост.
Това важи за всички големи изпълнители. Оперните певци например често имат белодробен капацитет, близък до този на професионалните плувци - около 6 литра срещу средно 4 - 4,5 литра при нетрениран възрастен човек. Бионсе е известна с това, че репетира, пеейки по време на бягане, за да развива белодробна издръжливост.
Сред най-често използваните техники са: диафрагменото дишане, т.нар. box breathing - вдишване, задържане, издишване и ново задържане по четири секунди, както и кардио натоварване, съчетано с говор или пеене.
- Какви са най-честите рискови фактори за заболяванията на белия дроб, които лекувате оперативно, и кои симптоми хората не бива да подценяват?
- За рака на белия дроб рисков фактор номер едно е тютюнопушенето - отговорно за над 85% от случаите. Заболяването обаче се среща и при непушачи, особено жени. Допълнителни рискови фактори са пасивното пушене, излагането на радон, азбест и замърсен въздух.
Симптомите, които не бива да се подценяват, са продължителна кашлица над три седмици, кръв при кашляне
необяснима загуба на тегло, постоянна умора, болка в гърдите и повтарящи се белодробни инфекции.
При плевралните заболявания рисковите фактори включват прекарани белодробни инфекции, туберкулоза, сърдечна недостатъчност и онкологични заболявания. Най-честите симптоми са задух, болка при дишане и суха кашлица.
Тялото ни дава сигнали. Задачата ни е да ги чуем навреме. Всеки от тези симптоми може да има доброкачествена причина, но точната диагноза изисква преглед при специалист.
- Кой е най-ефективният метод за ранно откриване на рак на белия дроб?
- Дълги години нямахме валидиран скринингов инструмент за ранно откриване на рак на белия дроб. Днес е доказано, че нискодозовият компютърен томограф, с какъвто разполагаме и в „Медика Русе“, е най-ефективният метод за пациенти с висок риск Ц активни или бивши пушачи на възраст между 50 и 80 години.
Скринингът намалява смъртността от рак на белия дроб с над 20% в тази рискова група
Симптомите като кашлица, задух и отслабване обикновено се появяват в по-напреднал стадий, затова ранното откриване е решаващо.
Имам немалко пациенти, при които заболяването е открито случайно при профилактичен преглед. При тях лечението е значително по-успешно в сравнение с пациентите, диагностицирани късно.
- Видеоасистираната торакоскопия (VATS) е не само хирургичен, но и диагностичен подход в гръдната хирургия. Какво представлява и защо я определят като революционна?
- VATS - видеоасистираната торакоскопска хирургия - е миниинвазивен подход, при който влизаме в гръдния кош през малки отвори с диаметър от 0,5 до 2 см. Въвеждаме камера с висока резолюция и специализирани инструменти, с които можем да огледаме, вземем биопсия, резецираме или отстраним тъкан - всичко това с минимална травма за пациента.
Технологията е революционна по няколко причини. Преди нея стандартният подход беше торакотомията - метод с отваряне на гръдния кош с разрез от 15-20 см, раздалечаване на ребрата и многодневен болничен престой. С VATS постигаме същия хирургичен резултат, но
пациентът се събужда най-много с 2-3 малки разреза, а често и с един, значително по-малко болка
и се връща много по-бързо към нормален живот. Когато гледаш операционното поле с многократно увеличение на монитора, детайлите стават видими по начин, невъзможен при отворена хирургия. Това е прецизност, която директно облагодетелства и хирурга, и пациента. 
- Какви са предимствата на VATS като диагностика спрямо бронхоскопията, КТ-насочената иглена биопсия и медиастиноскопията?
- Всеки от тези методи има своето място и аз ги използвам поотделно или в комбинация в зависимост от случая. Но ако трябва да ги сравним като диагностична стойност, VATS заема специална позиция.
Спрямо бронхоскопията: Бронхоскопът „влиза отвътре“ - навлиза в дихателните пътища и е отличен за лезии в близост до бронхите. Но за образувания в периферията на белия дроб - там, където тръбата на бронхоскопа не достига - VATS е решение. Ние влизаме „отвън“ и достигаме до всяка точка по повърхността на дроба.
Спрямо КТ-насочената иглена биопсия: С иглата взимаме буквално няколко клетки или тънка нишка тъкан. Понякога това е достатъчно, но при сложни случаи, когато се нуждаем от имунохистохимични изследвания за точна молекулярна диагноза, тази тъкан просто не е достатъчна. При VATS правим т.нар. ексцизионна биопсия - отстраняваме цялото образувание или значително по-голям фрагмент тъкан. Патологоанатомът разполага с пълен материал за анализ и диагнозата е категорична.
Спрямо медиастиноскопията: Медиастиноскопията е ценен метод за оценка на лимфните възли в средостението, особено при стадиране на рак на белия дроб. VATS обаче дава достъп до по-широка зона Ц цялата плеврална кухина, повърхността на белия дроб и перикарда. В определени случаи двата метода се допълват Ц нямат конкурентно, а комплементарно отношение.
Ключовото предимство на VATS като диагностика е директната визуализация в реално време
Не „предполагаме“ откъде взимаме материал - виждаме го. И при нужда можем веднага да преминем от диагностична към лечебна процедура в същата операционна сесия.
- Кои са най-съвременните технологии и подходи в гръдната хирургия днес?
- Съвременната гръдна хирургия се развива към все по-голяма прецизност и минимална оперативна травма. Основният подход, който използвам, е Uniportal VATS - едноразрезна миниинвазивна техника, при която камерата и инструментите се въвеждат през един отвор с размер около 2-3 см. Предимствата са по-малко болка, по-бързо възстановяване и по-нисък оперативен стрес.
Все по-важна роля има и ICG флуоресцентната хирургия. Чрез индоцианиново зелено и инфрачервена светлина можем в реално време да визуализираме структури, които не се виждат при стандартна хирургия. Това подобрява прецизността на резекциите и оценката на лимфните възли.
Следващата стъпка за УМБАЛ „Медика Русе“ е въвеждането на роботизираната гръдна хирургия
Изборът на метод винаги се прави след обсъждане между пулмолог, онколог, радиолог, патоанатом и хирург, така че за всеки пациент да бъде избран най-подходящият подход.
- До каква степен съвременната гръдна хирургия позволява съхраняване на белодробната функция?
- Това е един от най-важните въпроси за пациентите, защото страхът често не е само от операцията, а от това как ще дишат след нея. Днес разполагаме с възможности, които позволяват при подходящи случаи да се отстрани само засегнатата част от белия дроб, вместо цял лоб.
При малки тумори могат да се приложат т.нар. сублобарни резекции - сегментектомии или клиновидни резекции. Така съхраняваме максимално количество здрава белодробна тъкан, особено важно при хора с ограничен белодробен резерв. Данните показват, че при малки тумори онкологичният резултат може да бъде сравним с този при лобектомия, но със значително по-добро запазване на дихателната функция. Предоперативното планиране чрез компютърна томография позволява да се прогнозира каква белодробна функция ще остане след операцията. Миниинвазивните техники допълнително намаляват травмата и подпомагат по-бързото и качествено възстановяване на пациента.
Целта на съвременната гръдна хирургия е да съчетае онкологичната радикалност с максимално добро качество на живот -
две цели, които днес все по-рядко са в противоречие. Стремежът е пациентът да запази максимално добра белодробна функция и да се върне възможно най-бързо към нормалния си ритъм на живот.
- След операция на бял дроб колко важни са дишането, физическата активност и храненето за възстановяването? Има ли начин пациентът да подобри белодробния си капацитет?
- Пулмоналната рехабилитация е ключова част от възстановяването след белодробна операция. Тя включва дихателни упражнения, ранна физическа активност и кинезитерапия. Пациентът е активен участник в процеса, а не просто наблюдател.
Дишането е приоритет още от първия ден след операцията. Упражненията с дихателен стимулатор и контролираната кашлица подпомагат разгъването на белия дроб, изчистването на секретите и намаляват риска от пневмония. На моите пациенти препоръчвам да правят тези упражнения на всеки час в първите дни. Още в първото денонощие насърчаваме пациентите да стават и да се раздвижват. Постепенното натоварване подобрява работата на сърцето и белите дробове.
 За подобряване на белодробния капацитет препоръчвам редовна аеробна активност - ходене, плуване или колоездене
отказ от тютюнопушенето, избягване на замърсен въздух и при необходимост дихателна гимнастика. Белият дроб има забележителен адаптивен потенциал Ц когато му дадем стимул, той отговаря.
Храненето е също толкова важно. Белтъчините подпомагат заздравяването на тъканите и намаляват риска от усложнения. С подходящо хранене пациентът се възстановява по-бързо и по-качествено. 

Мартин ГЕОРГИЕВ