Професор Дончо Иванов Петков почина внезапно в дома си в Дайтона Бийч Шорс, Флорида, на 1 май, 2026 г., едва на 72 години. До своето пенсиониране през 2021 г., той беше професор в Източния университет на щата Кънектикът.
Дончо Петков е роден през 1953 г. в Русе, в семейството на лекар и акушерка. Остава сирак още на 13 години и това нещастие отрано оформя основните качествата на характера му - отговорност, загриженост и трудолюбие. От ранна възраст проявява своята засилен интерес към точните науки. Печели награди в различни научни младежки състезания, става водеща фигура в популярното по онова време състезание по бионика между Русе и София и завършва Английската гимназия със златен медал. Като част от отбора, представящ Русе на Националната олимпиада по физика, среща бъдещата си съпруга и от тогава - до края на живота му, съдбите им са слети в едно.
Бъдещият професор завършва своето висше образование със специалност „Техническа кибернетика“ в Техническия университет в Бърно, Чехословакия. След дипломирането си си работи 3 години в Център по транспортна кибернетика в Русе. През 1981 г. младото семейството заедно с невръстния им син се премества в София, където той продължава работата си в същия център и защитава дисертация във Висшия икономически институт (днес Университет за национално и световно стопанство).
Темата на неговата дисертация е в областта на многокритерийното вземане на решения /математически и логически подход в управлението и анализа, който помага да се изберат най-добрите алтернативи измежду няколко възможни, когато е необходимо да се оценят множество (често противоречащи си) критерии/ - една област в науката, която по-късно влиза в основата на така актуалния днес изкуствен интелект. В Центъра по транспортна кибернетика Дончо Петков работи по проектиране, създаване и имплементация на първата автоматизирана система по управление на контейнерния превоз в България, в която използва елементи от своята кандидатска дисертация.
През 1987 година комисия от Министерството на образованието в Зимбабве пристига в България, за да избере преподаватели за Зимбабвийските колежи и университети. Перспективният млад русенец е сред първата група българи, заминали за тази африканска страна. През 1991 г. той е назначен за старши преподавател в Университета на Натал в Питермарицбург, ЮАР. Няколко години по-късно образцовата му преподавателска и научна дейност логично води до хабилитирането му като професор. Това е първият случай в историята на университета, в който на старши преподавател е дадена професорска титла, прескачайки доцентурата. Дончо Петков е ръководител на катедрата по информационни системи, вицепрезидент на Южноафриканския институт за информационни технологии, член на управителния съвет на Южноафриканския институт за управленчески науки, организатор на много местни и международни конференции и член на редакционните колегии на няколко журнала по информационни технологии.
От 2002 г. до пенсионирането си през 2021-а, Дончо Петков е незаменима част от академичния състав на Източния университет на щата Кънектикът - в началото като доцент, а от 2007 г. като професор. През цялата си академична кариера той е неуморен, много публикуван и признат в сферата на информационните системи учен. Неговите научни интереси са фокусирани, в областта на системни изследвания, софтуерно инженерство, стратегии за информационни системи, медицинска информатика, изкуствен интелект и преподаване онлайн. Като резултат на научната си дейност той има над 120 реферирани публикации и повече от 110 участия и презентации в конференции. През 2012 г. получава наградата на университета за най-добра научна и творческа дейност. 
Преподавателската работа на проф. Петков не се ограничава в предаване знания на студентите. През целия си живот той е мотиватор, ментор, съветник и фасилитатор на израстването на своите студенти. Под негово ръководство са завършени много магистърски и докторски дисертации. Неговите студенти заемат ръководни позиции в индустрията и академичните среди, в това число двама заместник ректори и няколко декана. Докторанти на проф. Петков работят в университетите на Северна и Южна Америка, Европа, Африка и Австралия.
Дейността му във всеки университет, в който е работил се простира и върху разработване на нови програми, акредитация, връзки с индустрията и много други начинания, които допринасят за създаване на още по-добра образователна среда и повишаване репутацията на университета.
След пенсионирането си сем. Петкови се мести от Кънектикът в Дайтона Бийч Шорс, разделяйки времето си между Флорида и Европа, за да прекарват повече време в България с роднини и приятели и в Англия със семейството на сина си.
Дончо обичаше да пътува. За него беше истинско удоволствие да опознава нови градове, да види нови пейзажи и да се срещне с нови култури. Той беше посетил много страни в Африка и Южна и Централна Америка, всички европейски страни и почти всички щати на САЩ. Дончо бе личност с много и разнообразни интереси, но най-голямо удоволствие изпитваше от концертите на класическата музика. В годините след пенсионирането си откри рисуването и това му доставяше голямо удоволствие, разказа покрусената му съпруга Олга Михова-Петкова.
Неочакваната му и ненавременна смърт създаде пропаст в живота на неговите съпруга, син и снаха, внук,  внучка и сестра и всички, които го обичаха и уважаваха. Ще липсва много и на безбройните си приятели по света, колеги и студенти.