Една от емблемите на Русе, с която музикалните среди в България и в Европа свързваха дълги години нашия град, е хор „Родина“. Във връзка с 90-годишнината от създаването на хора ще се опитам да проследя неговото създаване и дейност. Като русенци сме длъжници на тези хора, вече позабравени, но носещи музиката в сърцата си. Малък жест към тях е филмът за хор „Родина“, заснет от група „Русефилм“ през 2023 г. по повод годишнина от избирането му за „Хор на света“, по идея на Възрожденско читалище „Зора“.
Идеята за сформиране на хор „Родина“ се заражда в периода 1934-1935 г. сред русенски студенти в София при връщането им в Русе през ваканциите. Към тях се присъединяват и хористи от действащи в града хорове. В основата на идеята са Христо Нурев, Димитър Мутафов, Любен Железаров, Иван Попов, Георги Йонков. Тяхното желание е да създадат един по-различен хор, който работи по новому. Това се случва в края на лятото на 1936 г., когато
групата вече е набрала сили и създаването на хора като малък мъжки певчески състав става официално
Основните задачи, които си поставят основателите, са хорът да бъде с подчертано светски характер, да бъде обновен репертоарът и да се освободи хоровото пеене от влиянието на църковния маниер. Около тези задачи се обединяват 35 души - хористи и през септември 1936 г. започват репетиции. Те се провеждат в Столарското училище (днес Професионална гимназия по дървообработване и вътрешна архитектура „Йосиф Вондрак“) под диригентството на Борис Стайков, тогава учител по музика в училището. Първото ръководство на хора включва Момчо Крумов, Христо Нурев, Димитър Драгнев, д-р Васил Казанджиев, Любен Константинов, Йосиф Статев и Димитър Мутафов, а пръв председател е д-р В. Казанджиев. През 1937 г. за диригент е привлечен Стефан Камиларов - учител по музика, изработва се новият репертоар. Вероятно тогава хорът започва да се нарича „Родина“. В края на 1940 г. хорът вече наброява 50 души, обединява се с Общогражданския мъжки хор и се приобщава към Съвета на кооперациите в Русе. От 1942 г. за диригент е привлечен Христо Дюлгеров - диригент със солидна професионална подготовка и любов към хоровото пеене и с него започва нов етап в художественото израстване на хора. 
Военните години забавят развитието на хора, тъй като голяма част от хористите, в това число и диригентът са военно мобилизирани. Но 
само месец след края на войната репетициите са възобновени
Хорът започва да изнася концерти на вечеринки, фабрични събрания и други събития. Той преминава към Областен комитет на Отечествения фронт, а по решение на Българската комунистическа партия през 1947 г. се обединява с партийния хор. Обособява се и смесен състав от 150 души. Хорът започва да изнася концерти  извън Русе, гостувайки във Видин, Шумен (преименуван от 1950 до 1965 г. на Коларовград), Попово, Разград, Силистра.
Любопитен факт е, че именно от средите на хористите-родинари започва инициативата за създаването на Русенската опера и Симфоничния оркестър и голяма част от хора на операта са хористи на хор „Родина“.
В началото на 50-те год. хорът става член на читалище „Максим Горки“, но след възстановяване дейността на старото възрожденско читалище „Зора“, от октомври 1955 г. до разформироването си през 1998 г., той функционира към това читалище. Именно след преминаването му към читалище „Зора“ хорът участва в първия си Национален преглед на читалищната музикална самодейност в София. Представянето е повече от успешно - и двата състава са класирани на първо място, а хорът получава званието „Национален първенец“.
Успешното и възходящо представяне на хор „Родина“ продължава през следващите 40 години
Редуват се участия в престижни международни конкурси и фестивали с участия в национални прегледи на художествената самодейност и неизменно в Международния фестивал „Мартенски музикални дни“ в Русе. Още на първото си международно участие той е удостоен със званието „Лауреат на VI Световен фестивал в Москва“ и награден със сребърен медал. Забележително е представянето на хор „Родина“ на Първия републикански фестивал в София през 1959 г. - и двата състава демонстрират високо качество на самодейното хорово изкуство и завоюват първо място, удостоени са със званието „Лауреат“ и печелят златните медали. Оценен е и приносът на диригента Христо Дюлгеров, който получава 2 златни медала и е отличен с орден „Кирил и Методий“ - II степен. Под художественото ръководство на Дюлгеров през годините хор „Родина“ израства и се нарежда на едно от първите места сред хоровете в България. Диригентът включва в програмата на хора творби на българските композитори Добри Христов, Петко Стайнов, Любомир Пипков, Георги Димитров, Филип Кутев, Георги Златев Черкин, Александър Райчев, Димитър Петков и др. От световните имена изпъкват Брамс, Вагнер, Верди, Глинка, Глук, Грик, Гуно, Менделсон, Моцарт, Чайковски, Шуберт и др.
След оттеглянето на Дюлгеров през 1963 г. хор „Родина“ е поет от Васил Арнаудов. Неговото ръководство открива 
нови хоризонти и нов етап в развитието
Арнаудов внедрява съвременни изисквания за хорово пеене и изпълнение. През юбилейната за хор „Родина“ 1966 г. той е избран с трите си състава да представя България на ХХ международен хоров конкурс в гр. Ланголен, Уелс. Усилената подготовка дава своите резултати и трите състава на хора - смесен, мъжки и женски завоюват първите места в своите категории и печелят международните трофеи. В следващите години хор „Родина“ е неизменен участник и призьор на републиканските фестивали, на фестивала „Мартенски музикални дни“, на Софийски музикални седмици, на фестивала „Варненско лято“, многократен лауреат на републикански прегледи на самодейността. Гастролира в Германска демократична република (дн. Германия), Полша, Съветски съюз (дн. Русия), Франция, Чехословакия; прави записи в радио „София“, радио „Москва“, Рижкото радио и студио „Балкантон“. През 1974 г. на IV републикански фестивал смесеният, женският, мъжкият и камерният състави са удостоени със званието „Лауреат“ и печелят златните медали, на ХХI международен конкурс в гр. Корк, Ирландия, женският състав печели първата награда, а същата година на V международен хоров фестивал в гр. Мидълсброу мъжкият състав печели втора награда. На хоровия конкурс в гр. Толоса (Испания) през 1978 г. хорът печели 3 златни, 2 сребърни и 1 бронзов медали в категорията полифония и фолклор. На международния хоров конкурс в гр. Лимбург (Германия, 1981) завоюва Голямата награда на министър-председателя на провинция Хесен, 3 първи и 3 втори награди в категориите полифония и фолклор, както и наградата за диригентско майсторство за Васил Арнаудов. Годината 1983 е наситена с много конкурсни и концертни участия: на XVI Международен хоров конкурс във Варна хорът е удостоен с втора награда, на Международния хоров конкурс в гр. Полхайм (Германия), 
в оспорвана конкуренция с 40 хора от 15 държави на Европа, Азия и Америка, хор „Родина“ завоюва Голямата награда на конкурса и 4 първи награди в категориите за младежки, женски, мъжки и смесени хорове
В този конкурс на Васил Арнаудов е присъдена награда за диригентско майсторство. През 1984 г. хор „Родина“ участва на фестивала в гр. Карпантра (Франция), където пее в постановка на операта „Кралят на Ис“ от Едуард Лало под диригентството на Марк Сустро, с филхармоничния оркестър на област Лоара и международни солисти.
Едно от изпълненията, които бележат връх в изпълнителското изкуство на хора, е „Военен реквием“ на Бенджамин Бритън, изпълнен за първи път на ХХV Международен фестивал „Мартенски музикални дни“ и получил изключително висока оценка от публиката. По този повод в. „Дунавска правда“ от 21 март 1985 г. пише: „Великолепно постижение и за хор „Родина“ и неговите „майстори“, начело с н.а. Васил Арнаудов - идеологът на събитието, инициаторът на това изключително за нас преживяване...“.
На изпълнението на „Военен реквием“ е направен запис в студио „Балкантон“.
50-годишният юбилей, който хор „Родина“ отбелязва през 1986 г. увенчава един период, изпълнен с 
огромен труд от страна на хористите и техните ръководители, за да изкачат стръмния път на успеха
за да превърнат малката песен или сложния ораториален хор в духовно събитие. Организацията по честване на кръглата годишнина включва тържествен концерт на 24 май 1986 г., изработване в Монетния двор на значки - златна, сребърна и бронзова, ключодържател и плакет по проект за художника Николай Хорозов, изготвяне на флагчета, юбилейна значка и юбилеен плакат по проект на художника Костадин Отонов, изработване на юбилейна дипляна и др. През юбилейната година хор „Родина“ наброява 137 хористи, от които 67 мъже и 70 жени. От тях 47 са с висше образование - икономисти, инженери, юристи, 20 са с полувисше и 70 са със средно и средно специално образование. Възрастовата характеристика на хористите показва 6 човека на възраст до 20 години, 17 - от 20 до 25 години, 22 - от 26 до 30 години, 20 са до 35 години, 27 - до 40 години, 10 - до 45 години, 16 са до 50 години и 19 - над 50 години. Тържествата преминават при голям успех и отразяват реалното място на хора в музикалния живот на страната ни.
Безспорно най-големият успех
на хор „Родина“ идва от международния конкурс в гр. Ланголен (Великобритания) през 1988 г. Тук хорът печели титлата „Хор на света“ и е единственият български хор, удостоен с това звание. За представянето на българите в. „Дейли Поуст“ от 9 юли 1988 г. пише: „Вокалната сила на българите ги понесе стремително към заслужена втора победа на международния музикален фестивал в Ланголен снощи. Хор „Родина“ от Русе получи международния трофей за смесени хорове при силна конкуренция от 18 други хорове“, а сър Томас Армстронг, член на журито, характеризира изпълнението на смесения хор като „убедително и блестящо“. При завръщането си в Русе хористите са посрещнати на Централна гара от възторжено множество, скандиращо името „Родина“, развяващо знамена и плакати.
Превратна за хор „Родина“ е годината 1991 - тогава съставът губи своя дългогодишен художествен ръководител, диригент и идеолог Васил Арнаудов, една от водещите фигури в българската хорова култура. Няма как това да не се отрази, но все пак хорът продължава участията си на международни и републикански конкурси и фестивали под ръководството на Веселин Байчев. След хористите и ръководството обаче се създава напрежение и назрява разцепление. В такава обстановка хор „Родина“ продължава дейността си до 1998 г., когато се разформирова и прекратява съществуването си.
Наред с многобройните награди от национални и международни конкурси и фестивали, за високите си художествени постижения хорът е награждаван с орден „Кирил и Методий“ - II степен (1961), орден „Кирил и Методий“ - I степен (1967), Голямата награда на Комитета за култура (1979), медал „1300 години България“ (1982), орден „Георги Димитров“ (1986) и др. И за това, наред с хористите,
изключително важна е ролята на диригентите
Борис Стайков, Стефан Камиларов, Георги Попйонков, Христо Дюлгеров (1942-1963), Васил Арнаудов (1963-1991), Атанас Димитров, Иван Филев, Веселин Байчев, Христо Стоев, Пламен Георгиев, Драгомир Йосифов, Евгени Димитров и Димчо Рубчев; на хормайсторите и корепетиторите Георги Коджаманов, Хачик Михранян, Румяна Вълчева, Александрина Ангелова, Тодор Джаков, Катя Рашенова, Ина Стойкова, Добрина Георгиева, Евгени Желязков, и не на последно място на вокалния педагог Георги Делиганев.
И ще завърша с думите на Дмитрий Шостакович, който казва: „Изкуството на хор „Родина“ ми направи най-силно впечатление. Аз съм възхитен от прекрасната звучност, великолепната дикция и необикновената изразителност. Хор „Родина“ - това е едно от най-ярките явления в българската музикална култура“.

Таня ВЕЛИКОВА
Държавен архив-Русе