Да се пише за втората премиера на операта „Лето 893“ от Парашкев Хаджиев на русенска сцена, представена след 50 години, не е трудно, но е изключително отговорно!
Разтърсващият спектакъл, отразяващ велик и преломен момент от българската история, се превърна в един от най-ярките моменти от 62-рия фестивал „Мартенски музикални дни“!
Запомнящ се по ред причини, дори и заради противоречивите отзиви след представлението, които се отнасяха и за нестандартните костюми, и за стилизираните декори, и за провокативните сцени, и за въздействащите послания на спектакъла.
В своята творческа зрялост Парашкев Хаджиев и либретистът Банчо Банов са успели да създадат опера, съчетаваща както вълнуващи исторически теми, така и интимно-лирични моменти, свързани с човешката душевност. Това изгради неповторима атмосфера в залата  и творческият екип на спектакъла беше дълго и горещо аплодиран след края на представлението.
Директорът на културния институт и режисьор Пламен Бейков, по чиято идея се постави „Лето 893“, заяви от името на Русенската опера, че премиерата са посвещава на 1130 години от Преславския църковно-народен събор.
Сценичната перспектива изглеждаше модерно и оскъдната визия беше избрана от художника Денис Иванов неслучайно, защото операта на Парашкав Хаджиев е творба за слушане и размисъл, а не за батално изглеждащи декори.
За разлика от аскетизма на сценичната среда, костюмите макар и също стилизирани, грабнаха зрителите в залата с интересната си и провокативна визия, която изцяло бе съобразена с времето и величавата епоха от  българската история. А в оркестрината маестро Владимир Бошнаков явно се беше погрижил нещата да звучат перфектно, както само оркестърът на Русенската опера може да ги изпипа.
Безупречният хор с диригент Стелияна Димитрова- Хернани и съвършената сценична хореография на художествения ръководител на балетната трупа Весела Василева превзеха сцената с много професионализъм и запомнящи се моменти.
Без съмнение изключително въздействащ образ на Борис Михаил изгради басът Момчил Миланов, който показа както вокално майсторство, така и актьорско присъствие в спектакъла. 
След тригодишно отсъствие талантливото мецосопрано Глория Пенчева се завърна на сцената на Русенската опера като коварната и отмъстителна Ермиара, съпруга на княз Владимир Расате, и успя да грабне сърцата на публиката, като пресъздаде силен емоционално- психологически персонаж. 
Не бива да пропускаме и мощната актьорска и изпълнителска работа на Добромир Момеков в ролята на княз Владимир Расате, Тедор Петков като другия син на Борис - Симеон, неговата любима Севина - Даниела Караиванова, и нейния баща, боляринът Домета - Стоян Стоянджов. Художникът и сценограф на спектакъла Денис Иванов представи по неповторим начин жреца на Тангра - Токту.
Нестихващите овации след представленито трогнаха до сълзи целия екип, осъществил спектакъла:
Диригент: Владимир Бошнаков
Хормайстор: Стелияна Димитрова-Хернани
Режисьор: Пламен Бейков
Сценография и костюми: Денис Иванов
Хореография: Весела Василева
В ролите:
Борис Михаил - Момчил Миланов
Владимир Расате - Добромир Момеков
Симеон - Теодор Петков
Ермиара - Глория Пенчева и Петя Цонева
Севина - Даниела Караиванова и Нели Петкова
Домета - Стоян Стоянджов
Токту - Денис Иванов /гост/ и Иван Пенчев
Исвул - Стилян Цветков
Хор, балет и оркестър на Държавна опера - Русе
Смесен хор „Дунавски звуци“.

Диана ДИМИТРОВА