Политики, които могат да отключат допълнителен потенциал за икономически растеж, бяха представени по време на форума за икономическа свобода и върховенство на правото „Време за растеж“, организиран от Института за пазарна икономика (ИПИ) в хотел „Хилтън“ в София. Събитието събра икономисти, юристи, предприемачи и представители на бизнеса в дискусия за бизнес средата, институционалната рамка и перспективите пред българската икономика.
Лъчезар Богданов от ИПИ акцентира върху необходимостта от предвидима бизнес среда, икономическа свобода и ограничаване на регулаторните пречки пред инвестициите и предприемачеството. По думите му устойчивото икономическо развитие зависи от ръста на производителността, който може да бъде постигнат чрез инвестиции във физически и човешки капитал, както и чрез стимулиране на предприемаческата активност.
Богданов предупреди, че политики, които ограничават икономическата свобода и увеличават административната тежест, отблъскват инвеститорите и забавят внедряването на нови технологии и иновации. Според него честите законодателни промени и непредвидимата регулаторна среда намаляват интереса към инвестиции и забавят икономическия растеж.
Адриан Николов от ИПИ представи анализ за пазара на труда и демографските предизвикателства пред страната. Според него България ще продължи да изпитва сериозен недостиг на работна сила заради демографската криза и свиващото се население.
По думите му е необходимо по-активно включване на неактивните групи на пазара на труда, както и улесняване на достъпа на работници от трети страни до българската икономика. Николов отбеляза, че България постепенно се превръща в държава, която ще разчита все повече на чуждестранна работна сила, подобно на редица западноевропейски икономики.
Той подчерта, че в последните години миграционните процеси се променят, като се отчита по-висок приток на чуждестранни работници. Според него административните процедури за наемане на кадри от трети страни трябва да бъдат ускорени, за да може бизнесът да реагира по-бързо на недостига на персонал.
Николов коментира още, че икономиката ще бъде изправена пред все по-сериозен недостиг на работна сила през следващите години и това ще изисква както реформи в образованието и пазара на труда, така и по-гъвкава миграционна политика.
Петя Георгиева от ИПИ представи данни за състоянието на здравната система и ефективността на разходите в сектора. Тя посочи, че България остава на последно място в Европейския съюз по средна продължителност на живота, въпреки че разполага с един от най-високите брой болнични легла на глава от населението. 
По представените данни страната има 864 болнични легла на 100 хиляди души население при средно 511 за Европейския съюз. Георгиева отбеляза, че само през първите месеци на годината през болниците са преминали близо 1 милион пациенти, а при запазване на тенденцията броят на хоспитализациите може да достигне около 2,7 милиона до края на годината.
Тя подчерта, че проблемът в системата не е липсата на средства, а неефективното им разходване. По представени на форума данни общото финансиране на здравния сектор достига около 10 милиарда евро годишно, или приблизително 8 процента от брутния вътрешен продукт.
Според Георгиева голяма част от клиничните пътеки водят до ненужни хоспитализации и могат да бъдат заменени с извънболнична помощ или други форми на лечение. Тя посочи, че част от болниците могат да бъдат преструктурирани без загуба на медицински персонал.
Акцент беше поставен и върху необходимостта от повече инвестиции в профилактика и ранна диагностика. Георгиева отбеляза, че България е единствената държава в Европейския съюз без национална скринингова програма, докато в страни като Финландия профилактичните програми обхващат около 70 процента от населението.
По думите ѝ бъдещите реформи в здравеопазването трябва да бъдат насочени към качеството на лечението и реалните резултати за пациентите, а не към броя на хоспитализациите.