Д-р Луиз Панайотова е специалист по очни болести. Завършва медицина през 2016 г. в Медицинския университет в Плевен и същата година започва да работи и специализира офталмология в  УМБАЛ „Медика Русе“. През 2020 година защитава специалност. Известно време е в отпуск по майчинство и от началото на 2026 година отново работи в Очно отделение на болницата, освен това преглежда пациенти в ДКЦ-2. Нейните професионални интереси са насочени към клепачите и операциите по преден очен сегмент.

- Д-р Панайотова, от какво най-често страдат очите на съвременния човек?
- В млада възраст едно от най-разпространените очни състояния е миопията, позната още като късогледство. При нея човек вижда ясно наблизо, но изпитва затруднения при гледане надалеч. Все по-често този проблем се среща още в юношеска възраст.
Друг характерен проблем на съвременния начин на живот е т.нар. компютърен зрителен синдром. Той се проявява със сухота в очите, периодично замъгляване на зрението, главоболие, парене и усещане за умора в очите. Причината е продължителното време пред компютри, телефони и други дигитални устройства, което натоварва зрението, води до по-рядко мигане и напрежение на очните мускули.
- Наблюдава ли се нарастване на тези зрителни проблеми през последните години и само очилата ли са решението? 
- Определено с навлизането на смарт устройствата в ежедневието ни се наблюдава увеличаване на зрителните проблеми, особено на късогледството. Човешкото око не е създадено да работи продължително време само на близка дистанция. В миналото хората са прекарвали много повече време навън и са гледали предимно надалеч, докато днес ежедневието ни е свързано с постоянно взиране в екрани.
Смята се, че
през следващите десетилетия късогледството ще става все по-разпространено
като влияние имат както начинът на живот, така и наследствеността. Решението не е само в носенето на очила, а и в изграждането на добра зрителна хигиена - редовни почивки при работа с екран, поглед в далечината за 30-40 секунди и ограничаване на продължителното натоварване на очите наблизо.
Лазерната корекция също е съвременно решение за премахване на диоптрите и зависимостта от очила. Важно е обаче хората да знаят, че с напредването на възрастта е възможно отново да се появи нужда от очила за четене.
- Катарактата е едно от най-честите очни заболявания при възрастните хора. Как се проявява и какви са последствията за зрението? 
- Катарактата, известна още като „перде на окото“, представлява помътняване на естествената леща на окото. Най-често се развива след 60-65-годишна възраст, макар да съществуват и вродени, както и травматични форми. Заболяването води до постепенно замъгляване на зрението, намалена яснота и усещане, че човек гледа през мъгла или замърсено стъкло. Някои пациенти споделят и интересен симптом -
започват временно да виждат по-добре наблизо и да четат без очила
Добрата новина е, че катарактата е напълно лечимо състояние, когато няма други сериозни заболявания на окото. Лечението е оперативно - помътнялата леща се отстранява и се заменя с изкуствена вътреочна леща. Съвременната хирургия на катарактата е изключително щадяща, безболезнена и безкръвна.
При нас, в Очното отделение на УМБАЛ „Медика Русе“, такива операции се извършват всяка седмица с високотехнологична апаратура. Чрез ултразвукова факоемулсификация помътнялата леща се раздробява и изсмуква, след което се имплантира нова изкуствена леща, предварително изчислена с прецизна диагностична техника. Иновативният биометър, с който отскоро разполагаме, изключително точно изчислява диоптъра и вида на изкуствената леща, което е гаранция за доброто зрение на пациента след интервенцията. Самата операция продължава около 20 минути, а възстановяването обикновено е бързо, особено когато пациентът не е чакал пердето добре „да узрее“.  
- Глаукомата и макулната дегенерация са сред най-сериозните заболявания, свързани с възрастта. Какви са симптомите и какви могат да бъдат последствията, ако не се лекуват?
- Глаукомата е заболяване, при което се уврежда зрителният нерв - структурата, която предава зрителната информация от окото към мозъка. Най-често се свързва с повишено вътреочно налягане, макар да има форми с нормално налягане. Заболяването е известно като „тихият крадец на зрение“, защото в ранните стадии протича без болка и без ясни симптоми.
Първоначално се засяга периферното зрение, което пациентите трудно забелязват
С времето зрителното поле постепенно се стеснява, а в напредналите стадии може да бъде увредено и централното зрение. Тъй като настъпилите увреждания са необратими, профилактичните прегледи са от изключително значение, особено след 40-годишна възраст и при фамилна обремененост.
Макулната дегенерация е друго сериозно заболяване, което засяга централната част на ретината - макулата, отговорна за ясното и детайлно зрение. Тя има две форми - суха и влажна. Сухата форма се развива по-бавно и към момента няма лечение, което напълно да възстанови настъпилите промени. При влажната форма увреждането настъпва по-бързо и може да доведе до сериозно влошаване на централното зрение. Пациентите често забелязват замъгляване в определена зона, изкривяване на правите линии или тъмно петно в центъра на образа.
За ранно откриване пациентите могат сами да следят зрението си с т.нар. решетка на Амслер, като тестват всяко око поотделно. Навременната диагностика е много важна, защото влажната форма подлежи на лечение.
- Съвременната медицина предлага ли по-добри възможности за ранна диагностика и лечение на тези две заболявания?
- Да, съвременната офталмология се развива изключително бързо както в диагностиката, така и в лечението. Един от най-важните съвременни методи е апаратът за ОСТ (оптична кохерентна томография), познат още като очен скенер.
Той позволява да се визуализират в детайли ретината и зрителният нерв
и да се открият дори минимални изменения още в ранен стадий. В очно отделение на УМБАЛ „Медика Русе“ вече разполагаме с апарат от най-ново поколение, който позволява и ангиография - изследване на съдовете на ретината. Това е особено важно при пациенти с диабетна ретинопатия, макулна дегенерация и други заболявания на очното дъно.
Напредък има и в лечебен план. Все по-широко приложение намират интравитреалните инжекции за лечение на влажната форма на макулна дегенерация, които могат значително да забавят загубата на зрение. Те се реимбурсират от Здравната каса.
Вече споменах, че притежаваме последно поколение биометър, чиято усъвършенствана технология заснема детайлно структурите на окото и изчислява прецизно лещите, незаменим в диагностиката и подготовката за операция на катаракта, а също и при рефрактивна замяна на леща при късогледство, далекогледство и астигматизъм. 
Съвсем скоро отделението ще разполага и с
ретинален лазер, който ще бъде в помощ при лечението на диабетна ретинопатия, глаукома
и други заболявания на ретината. Лазерната терапия позволява прецизна обработка на различни структури в окото, подпомага контрола на вътреочното налягане и в някои случаи намалява необходимостта от продължително лечение с капки. 
- Кои са основните рискови фактори за развитието на очните заболявания и можем ли да ги контролираме?
- Възрастта, генетичната предразположеност и начинът на живот са трите основни фактора за развитието на очните заболявания. Част от рисковете можем да контролираме - най-вече тютюнопушенето, излагането на силна слънчева светлина и работата в прашна среда без предпазни средства.
Професията също има значение. При хора, които работят с електрожени, шлайфове или в други среди с интензивно натоварване на очите, по-често се наблюдават увреждания, включително развитие на катаракта. При работещите в транспорта очите се уморяват по-бързо и с времето могат да настъпят дегенеративни промени.
При сухата форма на макулна дегенерация например
можем да забавим развитието на заболяването чрез подходящи добавки като лутеин и зеаксантин
Добрата новина е, че роговицата има много добра способност за възстановяване, а при навременно лечение на катарактата резултатите обикновено са отлични.
- Какви са най-ефективните начини за профилактика на очните заболявания?
- На първо място са редовните профилактични очни прегледи. След 60-годишна възраст те трябва да бъдат по-обстойни и задължително да включват измерване на вътреочното налягане. При необходимост се прави разширяване на зениците за по-добър оглед на очното дъно.
Понякога се налага и очен скенер, който дава много детайлна 3D-визуализация на структурите на окото. Важно е хората да знаят, че този скенер не е като скенера на тялото - при него няма облъчване и може да се прави многократно за проследяване на състоянието. Ранната диагностика е изключително важна, защото много очни заболявания протичат без симптоми в началото.
- Какви други грижи трябва да полагаме за очите си в ежедневието?
- Грижата за очите започва с добра очна хигиена - внимателно почистване сутрин и вечер и достатъчно почивка за зрението. При работа пред компютър или продължително натоварване е добре
на всеки 20-30 минути да поглеждаме в далечината, за да отпуснем очите
Много важно е и доброто осветление по време на работа, като естествената светлина остава най-полезна. Храненето също има значение - препоръчват се храни, богати на витамин А и Омега 3 мастни киселини. Оранжевите и червените плодове и зеленчуци са особено полезни за зрението.
И не на последно място - редовните профилактични прегледи. При децата е добре очен преглед да се прави още на 6-месечна възраст, след това на 1, 3, 5 и 7 години, ако няма установен проблем. При възрастните профилактичен преглед на всеки две години обикновено е достатъчен, но след 60-65-годишна възраст е препоръчително посещението при офталмолог да бъде всяка година, тъй като промените настъпват по-бързо.

Мартин ГЕОРГИЕВ