На 80 години продължава да работи в МЦ „Медика Експерт“, придвижва се с велосипед, предава опит и мъдрост на младите си колеги, но и се учи от тях  
Това е медицинската сестра Искра Димитрова в МЦ „Медика Експерт“, клон „Ялта“ - специалистът, който посвещава 48 години от живота си на апаратната физиотерапия. На 26 октомври 2026 г. тя отпразнува своя 80-и рожден ден в компанията на младите си колеги в центъра. По този повод разговаряме с Искра Димитрова за възрастта, професията, възможностите на физиотерапията, за интереса към живота и малките ежедневни навици, които ни помагат да запазим жизнеността си.

- Честит юбилей, госпожо Димитрова! Как се чувствате на 80 години?
- Благодаря! Чувствам се добре и продължавам да работя с удоволствие. Не мога да си представя да остана вкъщи и да не правя нищо. Да чета, да върша разни неща - правя го, но не мога да го сравня с работата тук. В „Медика“ ми е хубаво.
- Вие изглеждате чудесно, човек не може да ви даде годините. 
- Така казват, старая се. Мисля, че в основата на всичко е движението. Човек трябва да се движи, да не чака просто да му минават годините. Движението поддържа тялото, а работата, общуването и чувството, че си полезен, поддържат духа. Убедена съм, че именно съчетанието между тях помага на човек да запази активността и жизнеността си. И на тези години продължавам да карам колело и днес съм дошла тук с велосипеда си. В града ме знаят като „Бабата с колелото“. Не се обиждам, напротив - знам, че съм хубава баба. (Смее се.)
Не по-малко важно е желанието за живот и да си полезен за другите. Аз просто си харесвам работата и не мога да си представя ежедневието без нея.
Тук се чувствам на мястото си, сред колеги и пациенти, с които общувам и от които получавам положителна енергия
За мен социалните контакти и ангажираността са изключително важни. А когато имаш работа, задачи и хора около себе си, се чувстваш жив и необходим.
- Непрекъснато говорите за работа. Колко години вече не спирате? 
- Работя вече 57 години, без прекъсване. Първите осем години бях в хирургията и интензивното отделение на някогашната държавна болница, а от 1978 г. се занимавам с физиотерапия, по-точно с апаратна физиотерапия. По онова време това правеха медицинските сестри. Когато проф. д-р Кирил Панайотов, светла му памет, създаде своето първо физиотерапевтично звено, започнах да работя в него и до ден днешен без прекъсване съм част от екипа на „Медика“. През годините обучих много колеги, някои от тях днес са част от ръководството. Да подготвиш някого, да видиш как се развива и как поема отговорност, не е малко. Това е една от големите ми професионални гордости.  
- Какво ви задържа толкова дълго в професията? Със сигурност има разлика между операционната сестра, сестрата в интензивния сектор и работата във физиотерапията. 
- Разликата е огромна, но и във всички случаи работата е интензивна и разнообразна, изисква енергичност. В хирургията има напрежение и голяма отговорност, но тази динамика на мен ми допада. Във физиотерапията е по-спокойно, но на всеки 20-30 минути имаш различен пациент, с различни оплаквания, с различен характер и ти трябва винаги да си в състояние да отговориш на очакванията му, да го предразположиш, да обясниш каквото е необходимо. Това ме поддържа. Обичам работата си и затова съм толкова дълго в професията.
Вече работя с четири поколения колеги
Харесва ми да обучавам младите не само професионално, но и на дисциплина, отговорност и уважение към останалите. 
- За годините, през които работите във физиотерапията, какви промени настъпиха? 
- Всички апарати са коренно различни от тези, с които съм започнала. Съвременните апарати са електронни, разполагат с различни програми, имат повече възможности. В началото се притеснявах дали ще се справя с електронното управление, но младите ми колеги ме научиха. Такъв е животът - първо аз ги учих, а сега те ме учат. Гледам да не съм смешна в техните очи и мисля, че успявам, защото чувствам, че ме уважават. Радвам се, че мога да усвоявам нови неща. Това също ме държи в кондиция. 
- С какви оплаквания са най-често пациентите ви? Помните ли някои по-особени случаи?
- Повечето пациенти са с еднотипни проблеми - ставни болки, шипове, хронични оплаквания. Имаме и много трудноподвижни хора, например след счупвания, при които възстановяването изисква време и постоянство.
Преди много години, когато работех в държавната физиотерапия, лекувахме и малки деца с т.нар. акушерска ръка - увреждане на нервите на ръката, получено по време на раждането. Спомням си едно момченце, което започна да идва на процедури при мен, когато беше на шест месеца. Наскоро майка му дойде и ми предаде поздрави от него. Познах я веднага. А той вече е шофьор! Това е хубавото на тази професия -
не просто помагаш на хората да се възстановят, а проследяваш пътя им
и понякога имаш възможност да видиш как продължават живота си години след това. 
С някои от пациентите, които ни посещават редовно, ставаме и приятели. Разговорът, вниманието и доброто отношение са важни. Понякога се шегуваме, друг път човек има нужда просто да бъде изслушан. Пациентите ми се радват, а и аз им се радвам. Работата с хора е и гимнастика за ума.
- Личи си, че изграждате специална връзка с пациентите си. Имате ли впечатление, че това по някакъв начин влияе върху здравословните им навици?
- Да, случва се. Когато ме питат как така изглеждам добре и все още работя, обикновено с усмивка отговарям: „Малко ям, много се движа“. Винаги съм откровена с хората. Някои се оплакват от болки в краката, но имат наднормено тегло. Обяснявам им, че трябва да свалят килограмите, защото натоварват крайниците и ставите си. Това не означава, че всяка болка е от теглото. Причините са различни и трябва да се установят. Но поддържането на здравословно тегло, редовното движение и подходящото хранене могат да помогнат за по-добрата подвижност и за намаляване на натоварването върху ставите. Хората трябва да знаят, че има фактори, които зависят от самите тях, и други, върху които не могат да влияят. Заседналият начин на живот може допълнително да влоши състоянието им, затова трябва да се стараят да бъдат физически активни според възможностите си. 
Разбира се, с възрастта тялото се променя и е нормално понякога да усещаме болка или дискомфорт, особено при претоварване. Както обичам да казвам
Ставите се износват, затова ще боли малко, но гледай сърцето да е добре
- Кои апарати са най-ефективни и обикновено колко процедури са необходими за добър резултат? 
- Различните методи имат различни предимства, не всеки е подходящ за всяка болка. А и едно и също оплакване може да има различни причини. Затова лекарят преценява на кого какви процедури да назначи. 
Аз лично работя с няколко вида физиотерапевтични методи - високочестотни и средночестотни токове, радаротерапия, магнитотерапия и ултразвук. Електротерапията например се използва при определени болезнени състояния и мускулни проблеми. Ултразвуковата терапия намира приложение при заболявания на меките тъкани, най-вече при възпаления.  
В нашия Медицински център използваме и най-съвременни апарати, но с тях се занимават младите ми колеги. Високоинтензивният магнит например има много добър ефект при широк спектър от остри и хронични заболявания на опорно-двигателния апарат и нервната система, ударно-вълновата терапия (шокуейв) разбива някои калцификати, стимулира кръвообращението и регенерацията.
Важно е пациентите да знаят, че не е достатъчно само да лежат на апарат
При много заболявания движението и упражненията са съществена част от възстановяването.
- Какъв е обичайният лечебен курс?
- Обичайно един курс включва по 3 процедури в продължение на 7 работни дни. При хронични оплаквания или след травми възстановяването може да изисква повече време, затова понякога са необходими няколко курса. Зависи какво е заболяването. Например при настинка и схващане може и 5 дена да са достатъчни, но например при счупвания е необходима по-дълга терапия. 
Все по-често пациентите ни, след като са прочели за възможностите на модерните апарати, искат да се възползват и от тях, въпреки че Здравната каса не ги поема. Напоследък много хора към физиотерапевтичните процедури при нас добавят и балнеолечение, като се възползват от лечебните свойства на въздуха и минералните води. Имаме пациенти, които по два пъти в годината посещават санаториуми.   
- Като медицинска сестра как си обяснявате връзката между духа и физическото състояние?
- Убедена съм, че психиката има огромно значение. Дори когато човек е болен, той минава по-лесно през страданието, когато има сили и желание да се бори. И когато е фокусиран върху нещо друго, когато има ползотворно общуване и подкрепа.
Аз например никога не казвам, че ме боли, гледам да не мисля за проблема
През 2010 г. имах сериозно здравословно премеждие, но се преборих. Ако не бях на работа, не зная как щях да го преживея. Работата ме караше да се чувствам полезна, в колегите си пък намерих опора. Разбира се, положителната нагласа не заменя лечението, но тя помага много. Не само когато човек е болен, но и за запазване на жизнеността и за това да се чувстваме млади духом, независимо от възрастта. 
- Ако трябва да обобщите най-важното, което сте научили през тези 80 години, какво бихте казали на читателите?
- Да не се отказват от живота и да не се оправдават с възрастта. Да се движат, да общуват, да се интересуват от света и да не спират да учат. Всеки трябва да намери своето занимание, което го кара да се чувства жив и полезен.
Не можем да спрем годините, но можем да се грижим за себе си - с движение, балансирано хранене, профилактика и навременна медицинска помощ. Най-важното е да не допускаме застоя, нито в тялото, нито в ума.

Мартин ГЕОРГИЕВ