Д-р Нина Радкова е родена на 27 септември 1953 г. в Русе. Завършила е първия випуск на Висшия медицински институт в Плевен със специалности „Детски болести“ и „Неонатология“. От 1981 г. работи в Родилно отделение на АГ-комплекса, а вече 15 години е завеждащ на Неонатологията.

- Д-р Радкова, какво представлява жълтеницата при новородените?
- Всяко новородено по принцип може да има видима жълтеница. Защо това е така? Преди да се роди детето, то получава кислорода от плацентата на майката. За да е достатъчен този кислород, като се има предвид неразвития и нефункциониращ бял дроб, новороденото е защитено и получава повече кислород с по-големия брой еритроцити, съответно хемоглобин. За едно новородено е нормално да има 220-240 милиграм/процент хемоглобин. Това е компенсаторната реакция на организма чрез този голям брой еритроцити да снабдява плода с повече кислород.
- Какво се променя с раждането?
- Когато се роди детето, започва да функционира белият му дроб и този механизъм с многото еритроцити става излишен. Съответно тези еритроцити се разрушават и като следствие се получава билирубинът, който всъщност придава характерното оцветяване на кожата. Това е физиологичен механизъм, затова родителите трябва да знаят, че детето им преминава физиологична жълтеница, която е напълно нормална. Тя продължава обикновено 3-5-7 дни. При някои е видима, при други не толкова и бебетата са розови.
- Кога се намесват лекарите тогава?
- Ние реагираме, когато жълтеницата е видима и стойностите на билирубина са високи. Измерването става в периферна, венозна или артериална кръв или транскотално - през кожата чрез апарат, с какъвто в Русе разполагаме. Връзката му с кръвния поток е добра и целта е да не се убожда начесто детето и да се следи нивото на билирубина.
Патологичните жълтеници са тези, при които билирубинът е във високи стойности и се стига до билирубинемия, която пък е директна и индиректна.
Индиректната билирубинемия се лекува с фототерапия и обменно кръвопреливане. Директната се получава тогава, когато има анатомична пречка в черния дроб, която не позволява да се оттича жлъчният сок. При нея фототерапията не помага.
- Ако се спрем на по-често срещания случай, какво представлява тази фототерапия?
- Тя трябва да се извърши до 5-7 ден, докато бариерата към мозъка е пропусклива. Този билирубин има токсично действие върху мозъчните структури и ако не се направи лечение, може да стигне до тежки увреждания за цял живот.
Фотолампата помага да се трансформира билирубинът до фракция, която може да бъде метаболизирана и излъчена от организма. Синята светлина навлиза през кожата на бебето и преобразува това вещество. Това са малки солариуми, които по никакъв начин не вредят.
- Сега Неонатологичното отделение разполага с две такива фотолампи. Какво се правеше досега?
- Благодарение на Силви Вартан преди няколко години получихме първата такава синя лампа. Сега имаме много модерна, която облъчва бебето от всички страни. Използваме и други, които се поставят отгоре на кувьозите на недоносените бебета.
Преди години, ако имахме по 2-3 обменни кръвопреливания на ден, бях щастлива и спокойна. Бяхме трима неонатолози в отделението - д-р Николина Петрова, д-р Румяна Тодорова и аз на 3800 раждания средно за година. Работехме почти без почивка, бебетата бяха много и кръвопреливания се правеха по 5-6 на ден. На някои деца пък се е налагало да правим по 4-5 кръвопреливания. Два пъти се завърта кръвта в организма и се използват по две банки 330 мл кръв и плазма. Сега няма и толкова кръвни продукти и съвсем бихме били в затруднение, ако се налага толкова често да кръвопреливаме бебетата. Отделни се другите рискове за живота им.
- Родителите трябва ли да се тревожат, ако бебето им има жълтеница?
- Във всяка епикриза пише, че децата до 1-годишна възраст се наблюдават от неонатолог. Лошото е, че това масово се неглижира и се стига до грешни диагнози и заплетени ситуации, които някак трябва да се решават по спешност. Важно е лекарят да прецени какво да прави с новороденото.